Има ли шансове възраждането на висшето военновъздушно училище? Като опит за поправяне на една историческа несправедливост може да определим проведената на 11 юни 2014 г. в София кръгла маса на тема „Създаване на Висше военновъздушно училище в Долна Митрополия за подготовка на кадри за българските ВВС и други ведомства – проблеми и перспективи”. Александър МЛАДЕНОВ разказва.

Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 69 (май 2014 г.) 

Форумът беше организиран от Българската авиационна асоциация с цел да се консолидира обществената подкрепа за проекта. На кръглата маса се чуха твърде много емоционални и твърде малко рационални изказвания, като на този етап всичко изречено остава в рамките на добрите пожелания, без да има конкретни стъпки и очаквания, предвид политическата неопределеност и очакваната след броени дни оставка на правителството и влизането в цикъл на нови парламентарни избори. Мнението на ВВС Това, което стана ясно от изказването на представители на ВВС, беше, че днешната ситуация с образованието на офицерския състав е незадоволителна или направо лоша. В момента обучението се извършва от факултет „Авиационен“ в Долна Митрополия, влизащ в състава на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново. Той съществува от септември 2002 г. и използва материалната база и остатъците от преподавателския състав на разформираното Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Курсантите за ВВС прекарват първата година от тяхното петгодишно обучение в НВУ във Велико Търново и след това още четири години се обучават в Долна Митрополия. Това положение в момента никак не устройва ВВС и авиационната общественост, защото подготовката във Велико Търново през първата година съвсем не е съобразена с авиационната специфика –  изучават се много ненужни за авиационните специалисти сухопътни военни дисциплини, вместо да се наблегне на тези, пряко свързани със спецификата на авиационната техника и фундаменталните науки, имащи връзка с летенето и конструирането на летателни апарати. Освен това курсантите за ВВС редовно са подлагани на неглижиране и направо директно унижаване от страна на местния преподавателски и команден състав. В допълнение, финансирането за поддържане на материално-техническата база във факултета в Долна Митрополия се извършва на остатъчен принцип чак след като се задоволят всички нужди на университета във Велико Търново.

Според зам.-командира на ВВС бриг. ген. Румен Радев подобна ситуация във военното авиационно образование не може да продължава безкрайно. След като военнообразователната система в България в момента е в разкрачено положение, защото такава единна система не съществува – в момента има както Национален военен университет във Велико Търново (който, бидейки „национален“ по подразбиране, би трябвало да обучава специалисти за цялата Българска армия), така и висше военноморско училище във Варна. Ако трябва да се приложи единен подход, тогава или цялото военно образование трябва да се извършва в един университет, или всеки вид въоръжени сили трябва да си има собствено висше училище за офицерския състав, което да работи плътно с вида въоръжени сили за постигане на оптимални резултати. Затова Радев заяви, че след като поеме командването на ВВС от 30 юни т.г., ще търси настойчиво и дори агресивно възстановяване на военновъздушното училище, като то трябва да бъде в адекватен вид, за да подготвя офицерски състав по съвременни програми.  Мнението на образователното министерство По отношение на пътя за възстановяване на училището, главният експерт от образователното министерство Ангелина Ламбрева обясни на кръглата маса, че откриването на ново висше учебно заведение, както е съгласно Закона за висшето образование, става с акт на Народното събрание. Това е финалната стъпка, като преди това проектът трябва да се одобри от Министерския съвет (МС). Внасянето на проекта за разглеждане в МС става по инициатива на двама или трима министри – в случая са тези на образованието и отбраната, а може и на транспорта. Също така проектът трябва да бъде одобрен от Националната агенция за оценяване и акредитация – това означава, че той следва да отговаря на изискванията на закона за брой хабилитирани преподаватели и др.

Също така Ламбрева спомена, че за успеха на проекта са необходими защитима визия (необходимост от това висше учебно заведение и възможни бройки на обучаемите), наличие на материално-техническа база, съответстваща на преподаваните дисциплини, както и финансово осигуряване на образователния процес. Също така финансовата обосновка на проекта трябва да получи одобрението и на Министерството на финансите.

Относно защитимостта на визията, основният въпрос, на който никой засега не дава конкретен отговор, е каква трябва да бъде бройката на обучаемите, за да се оправдае създаването на самостоятелно висше военновъздушно училище. От страна на ВВС бяха изказани само общи приказки и пожелания (от командира и зам.-командира), като си личи, че не е правен подробен и мотивиран анализ за бъдещите нужди на офицерския състав за ВВС основно по авиационните специалности (летци, специалисти по РВД, инженери по експлоатация и ремонт на летателни апарати, специалисти по летищно осигуряване и авиационна логистика). А без такъв анализ, базиран на бъдещата организационна структура и численост на ВВС, всичко, което се изговори на кръглата маса, може да се определи като пожелателно без достатъчно убедителни доводи за каузата. Пилоти не само за ВВС На всички присъстващи на кръглата маса беше ясно, че само с подготовката на курсанти за ВВС по държавна поръчка (за 2014 г. приемът в НВУ за специалностите за ВВС е 22 души, от които шестима за авиацията в структурите на МВР), съществуването на висше училище на ВВС няма как да се оправдае. Затова е необходимо да се мисли и за откриване на граждански авиационни специалности. На кръглата маса беше изразена подкрепа от страната на ДП „РВД“ за това и някои от участниците като например проф. Павел Пенев изразиха надежди, че училището може да стане център за обучение на кадри за гражданската авиация. Доколко е така, е много трудно да се каже, още повече че съществуващите два центъра за подготовка на инженерни кадри за гражданската авиация (ТУ – София и филиалът в Пловдив) всяка година произвеждат по 50–60 специалисти и в този сектор на образованието важат с пълна сила законите на пазарната икономика. Всичките авиокомпании и специализирани центрове за техническо обслужване са частни и имат изградена система за подбор и наемане (и квалификация) на инженерно-технически персонал, която няма пряка връзка (т.е. не осигурява финансиране) за висшите учебни заведения. Също така ДП РВД в последните години диверсифицира подхода си за наемане на ръководители на полети.

Обучението на пилоти за гражданската авиация в България е с изцяло различна специфика (по европейските изисквания това е процес на квалификация, без да се изисква наличие на висше авиационно образование) и тук също има сериозна вътрешна конкуренция. Също така след отпадане на държавната поръчка за пилоти от гражданската авиация преди няколко години днес обучаемите сами финансират обучението си, без да получават помощ от авиокомпании или държавни организации. Държавната поръчка за пилоти, ако стане факт благодарение на инициативата на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), ще осигурява средства за покриване на 60–50% от разходите на 8–12 души, избрани с конкурс, и също на конкурсни начала (по линия на Закона за обществени поръчки) ще се избира и учебен център, където те ще се обучават (теоретична и летателна част в продължение на 18–20 месеца). Така че тук трудно може да се види някакъв устойчив бизнес за едно нововъзстановено военновъздушно училище, което ще е специализирано повече в образователната сфера (даване на висше авиационно и военно образование), отколкото за квалификация в гражданската сфера.

Що се отнася до надеждите, че училището може да поеме и обучение на чуждестранни военни специалисти (на кръглата маса беше споменато за интерес към подобно обучение от страна на Либия), засега спокойно можем да определим това за пожелателно и зависещо от моментната конюнктура. Тоест днес може да има интерес, но никой не може да гарантира дългосрочен устойчив бизнес, особено при днешното състояние на материално-техническата база и организация. Каква ще е структурата? Структурата на бъдещото училище – по този въпрос никой досега не е казал ясно какво ще включва тя – дали в него ще влиза само това, което днес съществува под формата на факултет „Авиационен“ на НВУ, или пък ще бъде нещо по-голямо, като например училище (или университет по съвременната терминология), обединяващо двете структури, съжителстващи днес на летище Долна Митрополия – т.е. факултета и авиационната група (бившата Военновъздушна учебна база), сега подчинена на 3-та авиобаза Граф Игнатиево.

По подразбиране на всички от изказванията на кръглата маса (особено на по-емоционалните), възстановяването на военновъздушното училище би трябвало да се извърши повече или по-малко в миналия му вид заедно с летището и ескадрилите на Долна Митрополия.

Реално това няма как да се случи днес, защото дори и да се обособи като самостоятелно висше учебно заведение, училището (университетът) ще е на централно подчинение на МО, а няма да е съставна част на ВВС. При това положение ВВС е логично да запази авиационната група на летище Долна Митрополия, с което ще се спази принципът за разделяне на образованието (извършвано в академични условия) и квалификацията (извършвана в профилен учебен център). Ако това стане, практическата подготовка на курсантите по време на тяхното обучение ще се извършва предимно в рамките на ВВС. За пилотите това ще бъде абсолютно същото, както се прави и днес. И при това основните разходи за обучението, както и досега, ще се поемат от ВВС по отношение на предоставяните летателни часове (гориво и ресурс на самолетите/вертолетите). Тук вече имаме и друг проблем – доколко ще има нови преподаватели, които да имат познания и практически опит от модерната авиация, защото е публична тайна, че днес нивото на преподаване и материално-техническа база е застинало на нивото на 70-те и 80-те години на миналия век и преподавателите са се изграждали като такива по онова време.          Въпрос на пари Въпросът с финансирането на обособяването на самостоятелно висше военновъздушно училище също остава неясен и тук е мястото, където са възможни всякакви спекулации. Както заяви представителят на МО на кръглата маса Антон Ластарджиев, директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“, той лично приема на 100% доводите за възстановяване на военно училище, изтъкнати на кръглата маса. Според него инициативата има и своите слаби  страни – в насока финансово осигуряване и оправданост на създаване на отделно висше училище поради потенциално малкия брой обучаеми, както и финансовите разходи и организационните усилия, свързани с процеса на акредитация на ново висше военно учебно заведение. Реално в момента бюджетът на НВУ (където се включва и факултет „Авиационен“ в Долна Митрополия) е 12 млн. лв. и МО не може да се ангажира с допълнително финансиране. Затова, ако се стигне до обособяване на висше военновъздушно училище, то може да получи финансиране само чрез преразпределяне на бюджета на НВУ и с търсене на вътрешни резерви.  

В крайна сметка, ако погледнем оптимистично, въпросът за възстановяването на военновъздушното училище под една или друга форма – самостоятелно или в компромисен вариант като филиал на НВУ – не е „защо или дали?“, а по-скоро „кога и как?“. Рано или късно това ще стане под натиска на обстоятелствата и настояването на командването на ВВС, а в най-лошия случай факултет „Авиационен“ ще получи по-голяма автономия в рамките на НВУ, а курсантите ще преминават обучение, съобразено със спецификата на авиационната професия.

Остава само да се надяваме набелязаното на кръглата маса да стане по един интелигентен начин, така че ефективността на образованието да се повиши, без това да излиза прекалено скъпо на данъкоплатеца или да се окаже поредното оправдание: „Искахме да стане както трябва,  а то се получи както винаги“. Всичко друго е спекулация и внушения.  

Коментари

blog comments powered by Disqus