Апелирам за държавническо мислене по темата за новия изтребителКрасимир ГРОЗЕВ се срещна с генерал-майор Румен Радев, командир на Военновъздушните сили на България, и говори с него за основните предизвикателства пред поверените му войски.

Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 71 (юли 2014 г.)  

- Какви ВВС поехте на 30 юни 2014 г.? - Удовлетворен съм, че поех една високоефективна и организирана система, наречена български ВВС. Система, която многократно през годините показваше своята ефикасност в системата на националната и колективната сигурност,  постигайки много с малко ресурси. За мене е важно, че заставам начело на подготвен и сплотен екип, с който се надявам да продължим възходящите тенденции на развитие на ВВС. Удовлетворен съм от това, което заварвам, и се надявам да продължим успешно да надграждаме.

Но няма да загърбвам предизвикателствата и проблемите и активно ще търся тяхното решение.

- Коя е първостепенната ви задача? - Първостепенна задача на всеки командир е да развива съвременни бойни способности, а за това са необходими съвременна бойна техника и адекватно ресурсно осигуряване. Придобиването на последните зависи от икономическото развитие на страната и от решения на високо военнополитическо ниво. Наред с разработването на необходимите концептуални документи и проекти за модернизация на ВВС основната задача, която си поставяме, е да направим всичко възможно да постигнем повече с наличните към момента ресурси и техника. Затова в командването на ВВС разработваме визия, която да зависи основно от решения и оптимизационни програми в обхвата на нашата компетенция и правомощия. Тази визия се развива в 3 основни направления: Усъвършенстване на подготовката; Усъвършенстване на авиационното образование и обучение; Оптимизиране на ресурсите.

ВВС е сложна система от системи. Във всеки от петте рода войски, от които се състоят ВВС, има важни и приоритетни задачи за решаване. Работим активно по тях.

Все пак там, където е най-сложно, най-ресурсоемко и най-опасно, трябва да се предприемат неотложни стъпки за оптимизации. Говоря за летателната подготовка. - Говорите за опасно малкото летене? - Не е тайна, че пред ВВС се натрупаха множество предизвикателства, наслоени през последните две десетилетия. Ще откроя само някои от тях. На първо място това е опасно малкото летене. При нас се лети най-малко от всички бивши страни – членки на някогашния Варшавски договор, и сега на НАТО. Летим в пъти по-малко от страните, с които се присъединихме заедно в НАТО. Погазихме всякакви хигиенни норми на безопасна летателна дейност по отношение на нальота с всички произтичащи от това негативни последствия.

Друго предизвикателство, което произхожда от предходното, е, че имаме не само снижаване на безопасността на полетите, но и невъзможност за решаване на важни задачи от спектъра на способности, който се изисква от ВВС.

Критично малко са летците, които имат сравнително добро ниво на подготовка. Към това върви и предизвикателството от тоталното застаряване на летателния състав, което е най-видимо в изтребителната авиация. Оскъдните ресурси не ни позволяват да готвим млади летци и да се възпроизвеждаме, а това е пагубно за всяка една авиация и този проблем се нуждае от спешно решение, ако искаме да имаме ВВС в близките години.

Липсата на модерни техники и технологии също е огромно предизвикателство и е лимитиращ фактор за възможността ни пълноценно да решаваме задачите си и да разгърнем съвременен високотехнологичен модел на подготовка. Последното ограничава възможностите за пълноценна и реалистична подготовка не само на летеца, но и на специалиста от ЗРВ, РТВ и КИНС, от системата за командване и управление.  Липсват и съвременни тактики, техники и процедури.

И не на последно място, ниската ефективност на авиационното образование и началното летателно обучение.

- Казвате, че във ВВС се лети малко, но що за летене е това? Какво представлява нальотът, който трупат летците ни? - Когато казвам, че се лети опасно малко, иде реч най-вече за изтребителната авиация, където летателният час е най-скъп. Част, макар и много малка, от летците от вертолетната и транспортната авиация – основно от декларираните формирования, се доближава до стандартите на НАТО по отношение на количеството нальот.

За нас от съществена важност обаче е съдържанието на летателните часове. Структурният анализ на нальота не показва желаното ниво на ефективност. Дори и при най-подготвения летателен състав превес имат задачите по техника на пилотиране и полети в различни видове условия в сравнение със задачите по бойно използване, а трябва да е обратното. Освен това задачите по бойно използване не засягат въобще най-сериозните и предизвикателни видове подготовка, които трябва да изпълнява летателният състав.

Апелирам за държавническо мислене по темата за новия изтребител 

- Да разбираме, че изтребителите се използват за учебни самолети? - На практика у нас изтребителите се ползват в голяма степен за придобиване на способности, които е трябвало да бъдат усвоени в етапа на началното летателно обучение, на много по-евтини самолети. В това отношение е интересна съпоставката с модела на летателно обучение във водещите световни авиационни нации.

Според нашата нормативна база летецът може да се приучва на боен самолет, когато има 200 часа нальот на учебен самолет. И ние с огромно нетърпение чакаме това да стане факт и да приучим летеца на изтребител, независимо от солидната възраст, която е достигнал в борбата най-сетне да достигне заветните 200 часа в течение на доста години. Но ако анализираме съдържанието на тези 200 часа и как той ги е придобил, ще видим, че ситуацията никак не е добра. На практика летецът няма необходимите способности. Той може да изпълнява ограничени задачи по техника на пилотиране денем в прости условия и някакви начални елементи на бойно използване. След това той минава на изтребител и бавно, мъчително и с много проблеми придобива квалификации по условия и бойно използване.

В Кралските ВВС на Великобритания летецът в рамките на под две години налита 350 часа и сменя три типа самолети – от елементарен витлов, през турбовитлов до реактивен учебен самолет. В рамките на тези часове той интензивно придобива всички важни подготовки: техника на пилотиране на пределни режими, навигация със самостоятелно кацане на различни летища, денем и нощем в прости и сложни метеорологични условия на минимума, бойно използване по земни и въздушни цели, водаческа работа – на практика съизмеримо с уровена на нашия летец I клас. И когато опре до приучване на Eurofighter, летецът е готов и са му необходими 50 часа и до половин година, включващи и теорията, за да усвои напълно самолета. Млади летци, които са приучени преди два–три месеца, са участвали в бойните операции над Либия. Това е тест за една изключително ефективна и ефикасна система за подготовка.

По примера на световния опит ще предприемем и една от първите стъпки в трансформацията на системата за летателно обучение, а именно да изнесем трудоемки видове подготовки по техника на пилотиране, навигация, нощем, метеоусловия, начално бойно използване и водаческа работа от бойната в учебната авиация.

- Какво целите с това? - Първо, да спестим страшно много ресурси. Второ, да постигнем много по-голяма ефективност, защото в последните години забравихме какво е факторът „време” в процеса на летателно обучение. Той е решаващ. Колкото по-динамично и без прекъсване един млад летец усвоява подготовките, толкова по-стабилен е той във въздуха. Целта ни е да подберем, подчертавам, млади летци, които динамично да преминават през тази подготовка, и да ги приучим на боен самолет, защото в момента средната възраст на носещите бойно дежурство в изтребителната авиация е 41 години, което е недопустимо. Целта ни е тази възраст да падне до 30–35 години през следващите пет години.

На ВВС трябват не много, а страшно много финансови ресурси, но това е извън нашето пряко влияние. Ние обаче не може да чакаме просто някой да ни даде нов изтребител, нови ЗРК, нови трикоординатни радари и прочие. В следващите години ВВС ще работи активно по тези направления – агресивно привличане на ресурси отвън, но и оптимизиране отвътре на ВВС, за да можем да ставаме по-добри с това, което разполагаме.

- Разполагаме ли с нужната техника, за да се пристъпи към промяна на тази логика в обучението, за която говорите? - Чудесно е, че успяхме да вкараме в строя L-39. Това е един доказал се реактивен учебно-тренировъчен самолет и заедно с PC-9М работи за постигането на нашите цели. Но има начин да се постигне по-висока ефективност. Ние виждаме ролята на един лек витлов учебен самолет за начално летателно обучение. Някои посрещат това с насмешка, но те просто не са се обърнали да видят какво става във водещите авиационни страни. Всяка уважаваща себе си школа за летателно обучение, която прави сметка на своите ресурси, задължително в началния етап на обучение има такъв лек самолет. Придобиването на такъв тип е абсолютен финансов приоритет за нашите ВВС.

Апелирам за държавническо мислене по темата за новия изтребител 

- Като казахте финансов, за какви суми ще става дума? - Точните суми са обект на конкурсна процедура с последващи преговори. Придобиването на четири–пет такива самолета може да бъде в рамките на 1–2 млн. лв., като те ще отговарят на изискванията за полети по прибори и сложен пилотаж. Ако имаме такъв самолет, то първите 80–100 часа ще се дават на нашите летци за много кратко време, и то много икономично. Визията ни е през този самолет да минават всички – бъдещите летци на изтребители, бъдещите вертолетни пилоти и бъдещите летци в транспортната авиация. Защото е много важно всички да започват да летят и да усвояват единни процедури и стандарти. След това те ще се разделят. Летците, които ще летят на изтребители, ще преминават на PC-9М, където ще усвояват по-сложните елементи на летателното обучение, и след това се стига до третия етап, който ще бъде на L-39. Така обучението ще е модулно и ще съществува точна представа какви способности и в какъв порядък ще бъдат придобивани, както и какви са изискванията на входа и изхода на всеки от тези етапи.

- Какъв ще е ефектът на новата система върху обучението на курсантите? - Категорично съм убеден, че ние ще подобрим изключително много нашата летателна подготовка. За по-малко от две години ще имаме млади летци, които ще могат да владеят самолета в пълния диапазон на неговите способности във всякакви условия, ще владеят навигацията в пълен обем, ще имат водаческа работа и ще имат основите на бойното използване „въздух-въздух” и „въздух-земя”. След това ще могат бързо и лесно да се приучават на боен самолет. И още нещо, вие казахте „курсанти”, но нашата концепция е курсантите да не летят, защото този тип подготовка показва ниска ефективност поради огромните прекъсвания. Достигат се някакви способности, спира се летенето за близо година и след това почваме от възстановяване на тези способности. Губим време и ресурс, докато  развитите авиационни държави постъпват много по-рационално.

Нашата концепция е бъдещите летци да получават възможно най-бързо своята образователна степен „бакалавър” – по възможност за около три години.

Единствената летателна подготовка във военното училище трябва да бъде програма за „скрийнинг” (отсяване – бел. ред.) през първата година, която да е в рамките на месец–два, до достигане на самостоятелен полет. Но когато тези момичета и момчета завършат военното училище и станат офицери, те трябва да започнат летателна дейност в нашата учебна база и политайки веднъж, да не спират повече. Според мен това е ефективният подход.

- И въпросната програма за „скрийнинг” ще гарантира, че всеки от курсантите става за летец? - Да, „скрийнингът” трябва да гарантира, че тези три години, които курсантът ще изкара във военното училище, не са напразни. Освен това може да усъвършенстваме още първоначалния подбор за психологическа и професионална пригодност при кандидатстване.

Има и друго, което трябва да се отчита. Забравихме какво е да имаме отпаднали при процеса на летателно обучение. Свикнахме, че на всяка цена един летец трябва да изкарва курса докрай, независимо от проблемите, които има, поради вложените вече в него ресурси. Мисля, че това не е задължително. Не трябва да се плашим от процент отпаднали летци. Това го има навсякъде в развитите авиационни страни и гарантира по-високо качество, стандарти и безопасност на полетите.

- Много от нещата, които засегнахте до момента, са в сферата на авиационното и военното образование. Каква е целта ви по отношение на възстановяването на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия? Има ли програма минимум и програма максимум? - Нямаме програма минимум и програма максимум, имаме една програма и тя е ясна – възстановяване на Висшето военновъздушно училище. Имаме своите основания и причини. Имаше сериозни обществени дискусии, където изложихме мотивите си, като те бяха отразени и на вашите страници, затова няма да се повтарям. Искам да се абстрахирам от всичко, което е изтъквано до момента, и да кажа само едно – от психологическа гледна точка авиационната професия става все по-предизвикателна и само човек, който е морално закърмен с духа на ВВС, е способен да се справя с тези предизвикателства. А това приобщаване към ценностите на военната авиация става от ден първи с прекрачване на прага на Висшето военновъздушно училище, където авиационните ценности и традиции са над всичко.

- Ако може да опишем структурата на летателния състав във ВВС днес, то може да кажем, че на върха имаме малък брой застарели, но знаещи и можещи летци, под тях има голямо количество пилоти, които са част от „загубените поколения” и които вероятно никога няма да имат 200 часа нальот, и най-отдолу са многобройните млади летци и курсанти. Как планирате да раздвижите тази ситуация? - Първо, не съм съгласен с термина „загубени поколения”. Всеки във военната авиация прави това, което може, за ВВС. Бях свидетел на много реформи и трансформации, през които минаха ВВС в последните десетилетия. Не искам да коментирам решенията на предишните командвания на ВВС и защо в момента сме в ситуация, в която има многобройни випуски и ограничени ресурси за тяхната реализация. Ще отбележа само, че е много трудно да се правят дългосрочни прогнози в нашето динамично и повратно време. Получи се сериозно разминаване между това, което се очакваше и желаеше, и суровата реалност. Трудно бе да се предскажат реформите и съкращенията на политическо ниво. Очакваше се, че икономическата обстановка в страната ще се подобрява и ВВС ще имат ресурсите, които заслужават, но това не се случи. Точно това разминаване доведе до ситуацията, която описвате. Така е, в момента има не малка група летци, които нямат възможност за едно сериозно развитие.

 

Борбата на командването на ВВС ще е да се осигуряват ресурси за приучване на млад летателен състав. Не го ли направим, след няколко години ВВС ще спре да функционира, защото летците с подготовка ще са се пенсионирали или ще са снети от летателна работа по нормални биологични причини. Точно на тяхно място трябват млади летци, и то не „млади” на 33–34 години, а наистина млад състав на 23–24 години, който да може да разгръща своя потенциал за дълъг времеви диапазон. Не стане ли това факт, ВВС не ги чака нищо добро.

- Има ли ресурси за подобно нещо? - Проблемът е, че ресурсите наистина не достигат. Бойното дежурство е приоритет. Затова и даваме оскъдните си ресурси на малцината подготвени, които с тези малко часове могат все пак да поддържат дежурството, макар и с редица компромиси. За да започнем да приучваме млад състав, ни трябват значително повече ресурси, защото един млад летец трябва да лети поне три пъти повече от опитния си колега, за да се развива. Тези ресурси ни трябват сега, а не след година или две.

Ние се опитваме да подобрим положението дотолкова, доколкото това е възможно, чрез вътрешно преструктуриране включително и промяната в пилотското обучение, за което говорихме. Но без специално внимание от държавното ръководство и отпускане на допълнителни целеви средства, няма да може да се справим с процесите на застаряване на летателния състав. Това трябва да е категорично ясно.

- Ако поговорим за техниката и технологиите във ВВС, само за един нов изтребител ли става въпрос при обновяването? - Четири са основните фактора, които определят ефективността на една отбранителна система – платформи, технологии, тактики и подготовката. Изключително важно е да имаме нови летателни апарати, ЗРК, радари, системи за комуникация и за управление, които да отговарят на задачите ни. Няма да се уморим да поставяме проблема с новия изтребител на най-високо ниво. Аз съм доволен, че проектът за инвестиционен разход беше приет от Министерството на отбраната и е готов за внасяне в Министерски съвет. Време е да се разбере, че политиката „сега не е време за нов изтребител, защото няма пари” не работи, защото липсата на нов изтребител ще доведе до нуждата от повече пари за поддръжка на сегашната техника, отколкото за придобиване на този нов боен самолет. Забавянето на доставките на новия изтребител води до необходимостта от закупуване на нови двигатели, нови КСА, нови блокове и системи за МиГ-29, като всичко това е на много висока стойност. Цената на поддръжката на МиГ-29 ще продължи да нараства и в един 15-годишен период ще се доближи до парите, които са необходими за покупката на нов изтребител. Трябва да е ясно на всички държавни институции, че покупката на този нов изтребител е нужна дори само ако се гледат финансовите критерии и възможностите за технологичен трансфер и създаване на нови работни места. Отделно имаме други фактори, като политическа обстановка, риск от налагане на санкции и други.

- Нека прецизираме изказването ви, че 15-годишната експлоатация на МиГ-29 ще е равна като пари на покупката на нов боен самолет. Какво точно значи това? - Давам следния пример – МиГ-29 има ресурс до 2029 г. Но този ресурс го има само обшивката на самолета. Нищо друго в него, като системи и агрегати, няма този ресурс. Проблемът на МиГ-29 е ниският междуремонтен и общ технически ресурс на ключови системи и агрегати. Давам пример с двигателя РД-33. На всеки 350 часа трябва да му се прави основен ремонт, а на 1200 часа двигателят се хвърля и се купува чисто нов. Не са само двигателите, но и редица други неща. Ние наближаваме момента, в който трябва да купуваме нови двигатели, нови КСА, след кратък период те да се ремонтират и този процес да се повтаря многократно до края на жизнения цикъл на изтребителя. Изчисленията показват, че за поддръжката на 16 броя МиГ-29 трябва да дадем почти толкова пари, колкото за закупуването на една ескадрила от 16 нови многоцелеви изтребителя. Сумите са съизмерими, но като ефективност не може да става въпрос за сравнение, защото новият многоцелеви изтребител има огромни възможности на фона на МиГ-29. И да не забравяме, че той ще има ресурс от 30–40 години. Ето за това апелирам за държавническо мислене и отговорност по темата за новия изтребител, особено в тази сложна и трудно предсказуема геополитическа среда.

- И все пак може ли да се направи нещо за оптимизиране на техническото ниво във военната авиация? - Решението е новият изтребител, но дори и да стане чудо и днес да се подпише договор за придобиване, той няма да дойде в следващите три години. Ние обаче не можем да си позволим да чакаме повече, да сме членове на НАТО, а да се готвим по модел от 50-те години. Все по-решаващо значение за успехите във въздуха придобиват високотехнологичните информационни системи на земята, които подпомагат летеца в подготовката и анализа на все по-сложните полети. Тук не става въпрос само за изтребителна авиация, а и за придобитата от нас западна техника – самолети и вертолети, където също липсват такива системи, които по принцип трябва да се доставят с придобиването на летателния апарат.

Наличието на такива технологични системи позволява въвеждането на изцяло нов модел на подготовка – той вече е стандарт за нашите партньори, но при нас липсва изобщо. Виждаме как нашите партньори планират своите мисии на специални системи, отработват модела на мисията на тренажори, отиват на бойния си самолет с този план, залагат го в бордния компютър, изпълняват го и слизайки на земята, анализират детайлно тактическите аспекти на изпълнението на записаната мисия. Само при затваряне на кръга – брифинг, тренажор, полет, дебрифинг, можем да говорим за ръст в съвременната летателната подготовка. За съжаление, нашият летателен състав не разполага с нищо от това и нашите летци не могат да разгърнат способностите си.

Апелирам за държавническо мислене по темата за новия изтребител 

Затова и основен приоритет за нас ще бъде да оборудваме летателния състав с  достъпни технологични продукти, които до голяма степен могат да ни доближат до този високотехнологичен модел на подготовка, за който говорим. Има комерсиален софтуер, който може да се използва за планиране на мисии. Летците в много авиации вече ползват таблети за планиране на основни аспекти от предстоящия полет и после летят с тях, дори в кабината на изтребителя.  GPS тракърите са изключително евтини и може да оборудваме всеки летец и самолет с такива носими устройства, като това ще позволи записване на важни параметри на полета и анализ на изпълнените мисии. Можем да наситим самолетите с евтини малки камери, които да ни позволят да имаме съвсем друг поглед към полетите. Можем да оборудваме ескадрилите с тактически компютърни симулатори с комерсиален софтуер. Тези системи могат да се доставят на достъпни цени и в кратки срокове. Те няма да заменят изцяло скъпите специализирани системи, които се придобиват със съответния тип летателен апарат, но ще повишат съществено ефективността на летателната дейност, ще позволят разгръщането на съвременен модел на подготовка, наситен с повече реализъм, и ще поставят нашите летци в една съвременна технологична среда, ще ги направят съвместими с нашите партньори от алианса и най-важното – те ще бъдат готови за следващото поколение техника.

-  Споменахте реализма в подготовката. Изтребителната авиация трябва да стреля, а реалните стрелби в последните години се правят от малцина пилоти, като това се превръща в събитието на годината. Ще има ли промяна тук към една по-реалистична подготовка? - Ще има решителна промяна и имаме ясна визия, по която се работи. Първо за реализма и стрелбите, които са свързани. През годините прави впечатление това, че чакаме някой да дойде отвън, за да може в рамките на някакво двустранно учение да направим някакви смесени тактически групи, да привлечем ЗРВ, да пребазираме радар на нова позиция и да имаме някаква степен на реализъм. Няма нужда да чакаме да идва някой.

Догодина ще има две учения от изцяло нов тип. Едното ще е тактическо учение, в което ще са ангажирани системата за командване и управление, родовете авиация, ЗРВ и РТВ. Това учение ще бъде предшествано от задълбочена тактическа подготовка и ще протече при пълна неизвестност за задачите и действията на противоборстващите страни. Така ще видим реалните наши способности, като се започне от системата за наблюдение, за командване и управление, за разузнаване, за нанасяне на удар, за защита на критична инфраструктура, за взаимодействие между авиация и ЗРВ. Това са въпроси, на които трябва да дадем ясен отговор на база на реалистичен сценарий. Това е първата фаза, а втората фаза са реалните стрелби на полигон Шабла.

Амбицията е да видим една съвсем нова и различна Шабла, където да продължим тактическото учение с отработване на огневото въздействие по противника. Трябва да имаме интензивни стрелби и по морски цели с различни типове самолети и вертолети с различно въоръжение. Искаме да създадем една реалистична и предизвикателна мишенна обстановка. Ще направим всичко възможно да осигурим и нужния брой евтини маневриращи въздушни мишени, така че по тях да се въздейства и с Р-27, и с по-малките ракети за близък бой, и с бордното оръдие. И през всичко това да минат много повече и все млади летци. Защо да не направим от тези стрелби едно авиационно състезание като в по-старите времена, за да осигурим конкурентност.

- Какви събития чакат ВВС до края на годината? - Очакват ни сериозни задачи и ВВС за пореден път се доказва като гъвкав, предсказуем и надежден партньор в системата на НАТО и ЕС. Съвсем наскоро бяхме запитани за възможност за провеждане на двустранно учение с изтребители на ВВС на САЩ F-15 от авиобаза Лейкънхийт, Великобритания. Разбира се, че сме готови за това. Учението, което назовахме „Тракийски орел”, ще се проведе през втората половина на август. Очакваме го с голям интерес, защото това ще повиши подготовката ни. Ще участват активно и ЗРВ.

Предстои учението „Блу бридж”, което ще е с румънските ВВС. Този път ще е по-раздвижено. През септември ни очаква учението „Рамщайн Гард” за електронни смущения, в рамките на което ще участват и ВВС на Италия с бойни самолети Tornado и Eurofighter. Това ще са много интересни подготовки. Ще продължим традицията за активно участие на ЗРВ и РТВ в тези учения.

Вече започна работата на командването на ВВС с командванията на базите за оптимизация на летателната подготовка, като първата цел е изграждането на ясна и ефективна система за обмен на информация по отношение на параметрите на летателната подготовка. Това е най-скъпата подготовка във ВВС и резултатите от нея трябва да се обобщават ежедневно, ежеседмично и ежемесечно по определени критерии. Ще продължи работата по усъвършенстване на нормативната база и разработката на тактики, техники и процедури. Имаме вече работна група, която работи върху пренасянето на летателната подготовка от скъпите изтребители към по-евтините учебни самолети. Включително ще се изработят и ясни и точни критерии към хората, които ще преминат към по-интензивната летателна подготовка. Надявам се, че тази година ще е последната, в която ще приучваме на бойни самолети летци без достатъчно способности по видове условия и подготовки. Надявам се, че още тази есен ще започне интензивната подготовка с използването на РС-9М и L-39 и към началото на 2016 г. група млади летци ще има пълните способности за бързо и лесно приучване на боен самолет. В процес е сформиране и на работна група, която ще работи по технологичното обновяване на ВВС с нови и достъпни средства за подготовка и анализ на полетите с цел въвеждането на новия модел на летателна подготовка.

Апелирам за държавническо мислене по темата за новия изтребител 

Ще продължим работата по направления чрез сборове с родовете войски, като на тези сборове ще разглеждаме въпросите за разработване на нова нормативна база, усъвършенстване на подготовката, оптимизиране на ресурсите. Първият такъв сбор бе със специалистите от КИНС. Поставих ясно въпроса за оптимизиране на разходите за техническа поддръжка от външни фирми, като средства се влагат в обучение на наши специалисти и оборудване на наши ремонтни групи. През октомври предстои сериозен сбор на ЗРВ, където ще разгледаме въпроса за усъвършенстване на подготовката и обмен на специалисти с други страни в НАТО.

Сериозен ще бъде и сборът със заместник-командирите по авиационна техника и въоръжение на авиационните формирования. Ще се търси оптимизация на поддръжката на авиационната техника и ще се работи за създаване и въвеждане на нов НИАС. Предстои и сбор по РТВ и логистиката. Определено предстои много работа.

И в заключение ще съобщя, че работим усилено за отбелязване на  102-рата годишнина на военната ни авиация с авиационен празник на летище София. Ще има наземни и въздушни демонстрации с участието на ВМС, Сухопътни войски и Военна полиция, които също ще изложат техника. Това ще е чудесна възможност българската общественост да се запознае с възможностите ни. Работим за това празникът да бъде много интересен, да има разнообразна техника, включително авиационна, зенитна и радиолокационна. Специално ще отправим едно послание към младите момчета и момичета, че ако искат животът им да протече интересно и предизвикателно, мястото им е при нас – в българските ВВС.  

Коментари

blog comments powered by Disqus