altАлександър МЛАДЕНОВ проследява програмата за създаване и приемане на въоръжение на новия руски боен вертолет.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 6 (февруари 2009 г.)  

Конкуренцията между конструкторските бюра на Мил и Камов при разработката и сравнителните изпитания на бойни вертолети от ново поколение, предназначени да заменят Ми-24, датира от началото на 80-те години на миналия век. Очакването е в конкурса да бъде излъчен победител, който по сумарни бойни характеристики да е сравним с новия американски боен вертолет АН-64А Apache (Апач), създаван от фирмата Hughes Aircraft (Хюз Еъркрафт). Прототипите на двата нови модела, които впоследствие получават експлоатационни означения Ми-28 и Ка-50, изпълняват първи полети през 1982 г. и след това преминават през продължителни изпитания, като през 1985–1986 г. са извършени сравнителни програми на експлоатационните им характеристики и бойни възможности. В крайна сметка везната натежава към машината, предложена от конструкторското бюро „Камов”, и едноместният модел Ка-50, изпълнен по съосната схема с два носещи винта, е одобрен за масово производство през 1987 г.  Ми-28 губи това първо съревнование, но работите по доусъвършенстване на вертолета продължават и след обявяването на Ка-50 за победите в конкурса. През 90-те години е създаден специализиран вариант за нощни действия, означен Ми-28Н (Н – ночной, за нощни действия) с подобрено оборудване и нощни прицелни системи. Ка-50 – вертолет с оборудване само за дневни действия, е приет на въоръжение през 1995 г., но е произведен серийно в по-малко от десет броя и програмата е замразена поради липса на финансиране.  Историята по избора на нов боен вертолет, този път за армейската авиация на ВВС на Русия, се повтаря през август 2003 г., когато тогавашният командващ ген.-полковник Владимир Михайлов обявява, че ще бъдат купени наведнъж два нови типа бойни вертолети с възможности за действия денем и нощем. Това са Ми-28Н, който ще бъде масова бойна машина, и Ка-52, който ще бъде тиражиран в ограничени бройки основно за поддръжка на силите за специални операции.   alt

Ми-28Н – дългото развитие

В началото и средата на 80-те години конструкторското бюро на Михаил Леонтиевич Мил (сега известно като Московски вертолетен завод, носещ името на Мил – МВЗ „Мил”) построява два прототипа и два предсерийни образеца на Ми-28 – конвенционален ударен вертолет с тандемно разположение на екипажа – един зад друг, като отпред се намира оператор на въоръжението, а отзад, с превишение, е кабината на пилота (командира), по схема, вече добре отработена на Ми-24. Носещата система се състои от един петлопатен винт. Опашния винт е конструиран за ниско ниво на шум и е с Х-образна форма (първоначално е използвана конструкция с три лопати). Новата конструкция на носещата система осигурява значително по-добра маневреност на Ми-28 в сравнение с предшественика му Ми-24. Първото зависване на прототипа датира от 10 ноември 1982 г., а първият полет е изпълнени на 19 декември с. г. Първият опитен образец на Ми-28Н, който получава името „Нощен ловец”, е построен в МВЗ „Мил” през 1994–1995 г. Това е машината с работно означение ОП-1 и борден номер 014, която се вдига за първи път във въздуха на 14 ноември 1996 г., а първият полет по кръга е на 26 април 1997 г. При ОП-1 бордовият радиоелектронен комплекс (или както е модерно сега да се нарича – авиониката за мисията) е в непълна форма. По замисъла на конструкторите новият вариант на Ми-28, снабден с прицелна система от ново поколение за дневно и нощно бойно използване, е предназначен за борба с добре защитени бронирани цели на бойното поле в класически сражения на две противоборстващи страни. Освен това може да изпълнява цял набор от допълнителни бойни задачи като например непосредствена авиационна поддръжка, миниране от въздуха, подавяне на площадни цели, унищожаване на малки морски и речни плавателни съдове и борба със самолети и вертолети на малки и пределно малки височини. Работите по проекта Ми-28Н вървят бавно поради липса на финансиране от страна на руските военни и вторият опитен образец на Ми-28Н е завършен в края на 90-те години, но изпълнява първи полет чак на 25 март 2004 г. Това е машина ОП-2 с борден номер 02, по-късно променен на 024. Към това време обаче програмата е в подем и се радва на поддръжката на военното министерство на Русия, а линията за серийното производство в „Роствертол” вече е завършена и готова. Втория Ми-28Н има много подобрения в сравнение с първия образец като например нови лопати и втулка на носещия винт и автомат наклонител. Системите за управление на двигателите и горивната система също са подобрени. Първият от трите вертолета от първоначалното серийно производство е машина 01-01, борден номер 32. Той  е поръчан от Министерството на отбраната на Русия и лети за първи път на 25 януари 2005 г. Завършването на 01-01 става възможно благодарение на инициативността на мениджърите на „Роствертол”, които още преди да получат пари от военния бюджет решават да инвестират в програмата сума в рубли, еквивалентна на $15 млн., набавена под формата на банков заем.       

Военният бюджет за 2006 г. предоставя финансиране за седем броя Ми-28Н, а през юни 2007 г. тогавашният военен министър Сергей Иванов съобщи пред медиите, че неговото ведомство възнамерява да закупи общо 67 броя Ми-28Н през следващите 10 години. Същевременно той отбелязва, че и конкурентът Ка-52 няма да бъде оставен без внимание, но той ще бъде приет в значително по-малка бройка в същия времеви период. Според източници от МВЗ „Мил”, промоциращи новия си боен вертолет, той има сумарна бойна ефективност, седемкратно по-висока от тази на предшественика си Ми-24, а в същото време е по-евтин за производство и поддръжка от Ка-52. Една от причините за това е, че цялата наземна инфраструктура на руската армейска авиация (от януари 2003 г. преведена в подчинение на ВВС) от десетилетия е приспособена за поддръжката на вертолети, конструирани от фирмата „Мил”. Същевременно се рекламира и възможността за използване на системи, оригинално разработени за Ми-28А и Ми-28Н при модернизацията на Ми-24. И най-накрая, построяването и изпитването на опитните образци на Ми-28Н става възможно благодарение на това, че „Роствертол” инвестира в програмата собствени средства в момент, когато руското военно министерство не може да осигури пари за програмата. Програмата има също добре политическа поддръжка, огранизирана от „Роствертол” и конструкторското бюро на Мил. През януари 2007 г. генералният директор на „Роствертол” Борис Слюсарь в своя пресконференция споменава, че към Ми-28Н вече има проявен интерес от потенциални експортни клиенти като например Алжир, Индия и Китай. По време на посещение в завода президентът на Венецуела Уго Чавес директно заявява, че е заинтересован в купуването на Ми-28Н. Реално Венецуела днес продължава да се споменава за първия сигурен чуждестранен клиент с договор за 10 броя от експортния вариант Ми-28НЭ, които са планирани за доставка през 2010 г.   Официалното приемане на първите вертолети Ми-28Н във ВВС на Русия става на 14 януари 2008 г. Те се експлоатират в центъра за приучване на летателен състав и бойно използване в Торжок, където се ползват основно за подготовката на летец-инструктори и обучение на инженерно-технически състав.  

Летателните характеристики

alt

Триканалната оптико-електронна система "Тор" е разположена на завъртаща се платформа в носа, над оръдието (сн. Росвертол)   Ми-28Н наследява от Ми-24 високата скорост в хоризонтален полет, достигаща 320 km/h, като крейсерската е 270 km/h. Също така машината може да лети назад и встрани на скорост до 100 km/h. Максималната скороподемност на морското равнище е 13,6 m/s. Експлоатационният таван е 5700 m, а таванът на зависване извън ефекта на земята е 4500 m. Ограниченията по претоварване са от +3 до –0,5 единици. Двата двигателя ТВ3-117ВМА, монтирани в индивидуални гондоли над всяко от крилата, имат максимална мощност на извънреден режим по 1,789 kW (2,400 shp) всеки. Въздухозаборниците им са защитени против попадане на чужди предмети, пясък и прах. На по-нататъшен етап от серйното производство се планира въвеждане на по-мощния двигател ВК-2500 с максимална извънредна мощност 2700 shp (развивана за ограничено време при отказ на единия двигател)  и максимална продължителна мощност 2400 shp. Основният редуктор ВР-29 е с разчет да предава максимална мощност от 5100 shp. Той обаче се оказва един от най-проблематичните агрегати на вертолета поради малкия ресурс до основен ремонт, който е само 300 часа в момента (поради съображения за надеждност), като се очаква неговото поетапно увеличаване.  

Вместимостта на вътрешните горивни резервоари е 1720 литра, а за увеличаване на продължителността на полета може да се ползват и допълнителни външни резервоари, всеки с вместимост 800 литра. Масата празен на Ми-28Н е 7980 kg, а максималната при излитане достига 11 500 kg. Максималният боен товар е 2400 kg. Бойният радиус без допълнителни резервоари с престой от 10 минути в района на целта е 200 km, а продължителността на полета е два часа. 

Бойната живучест

По време на създаването на първия вариант на Ми-28 през 80-те години са отчетени уроците от бойното използване на Ми-24 в Афганистан. На базата на анализа на бойните повреди е създадена концепцията за живучестта на вертолета при опериране във враждебна среда. За разлика от приетата на Запад концепция за бойно използване на противотанковите вертолети, където се набляга на тактиката за действие от засада (пуск на ракетите при висене, когато вертолетът се прикрива в гънките на местността или зад дървета), Ми-28А и Ми-28Н също като предшественика им Ми-24 са създадени да работят над класическото бойно поле за непосредствена авиационна поддръжка или борба с танкове като модерен аналог на щурмовия самолет от Втората световна война Ил-2. Това означава изпълнение на стремителни групови атаки в четворка, осмица или дванайсетица, захождайки към района на целите на пределно малка височина и висока скорост (250–300 km/h) с крътък набор на височина, плоско пикиране, стрелба, излизане от атака на пределно малка височина и след това, ако обстановката позволява, престрояване в кръг за повторни атаки или използване на други способи (атаки от различни страни) за изпълнение на втори и дори трети огневи заход. За да оцелее при подобна тактика (когато вертолетът е изложен на въздействието на противниковите зенитни оръжия за продължително време), се изисква вертолетът да има добро брониране и други начини за осигуряване на защита на пилотските кабини, силовата установка и трансмисията от обстрел с леко стрелково оръжие, малокалибрена зенитна артилерия и преносими зенитни ракети. Кабините на пилота и оператора на въоръжението са защитени с 10-mm алуминиева боя, подсилена от керамични плочки. Тя се рекламира от конструкторите като способна да издържа попаденията на 20-mm снаряди. Челните стъкла на двете кабини са от бронестъкло с дебелина 42 mm, което издържа попадения на 12,7-mm куршуми. Страничните стъкла с дебелина 22 mm издържат попаденията на куршуми с калибър до 7,62 mm. Лопатите на носещия винт, изработени от композитни материали, издържат на прострелване със снаряди с калибър до 30 mm.  

alt
Стрелба с 30-mm оръдие (сн. Росвертол)

Освен бронирането друг метод за повишаване на защитеността на Ми-28 е разнасянето на жизненоважните агрегати. Така например двигателите са на голямо разстояние един от друг, от двете страни на тялото и е невъзможно да бъдат поразени едновременно от един снаряд или експлозия на бойна част на зенитна ракета. Освен това няма и възможност части от компресора и турбината на един повреден двигател да повредят другия (което е реален проблем при Ми-24). Други от важните системи и агрегати са защитени от прострелване от други, които имат по-малка важност. Горивните резервоари имат конструкция, която изключва тяхното взривяване при силен удар на вертолета със земята. За предпазване на взривяване при прострелване на керосиновите пари в свободния обем на резервоарите се подава инертен газ под налягане. Трансмисията е така конструирана, че да може да работи без смазване в продължение на 20–30 минути. Двигателите имат устройства за намаляване на топлинното излъчване на изгорелите газове чрез смесването им със студен въздух. Тази мярка намалява топлинната сигнатура на машината 2,2 пъти (в сравнение със случая, когато не се ползват такива устройства) и значително се намалява максималната далечина, при която преносимите зенитни ракети с топлинна глава за самонасочване могат да захванат и съпровождат вертолета.     Членовете на екипажа са разположени на седалки „Памир-К”, производство на известната фирма „Звезда” (създател и производител на катапултни седалки) с високи енергопоглъщащи свойства. Това в комбинация с големите амортизационни възможности на основните стойки на колесника осигурява оживяване на екипажа при удар в земята при скорост до 12 m/s. Ако се наложи напускане на вертолета при височина на полета над 100 метра, системата за спасяване осигурява отстрел на лопатите на носещия винт (които са виновник за болшинството смъртни случаи при напускане с парашут на вертолетите), двете полукрила и вратите на кабините. След това членовете на екипажа се плъзгат по надуваеми трапове за безопасно напускане (за да не се ударят в стойките на колесника и оръдейната установка). Ако системата се активира под 1000 метра, тогава коланите на пилота и оператора се затягат автоматично за извършване на аварийно кацане, а комбинацията от енергопоглъщащи седалки, колесник и резервоари, които не се взривяват при удар, трябва да осигури оживяването на екипажа, когато вертолетът се удари в земята и винтовете (или това, което е останало от тях) спрат да се въртят. За спасяване на членове на екипажа на свалени вертолети в тялото на Ми-28Н има отсек, където може да се поберат до трима души.  

Прицелният комплекс

Ми-28Н е снабден с модерния комплекс (по сегашните руски мерки) БРЭО-28Н. Това е интегриран комплекс за целеуказване и управление на оръжието и неговият най-модерен компонент е навигационно-прицелният радар НО-25, разработван и произвеждан от базираната в Рязан компания ГПРЗ. Това е система, която ще работи в два честотни диапазона (прототипите, опитните образци и началните серийни образци работят само в един диапазон), и има антена, монтирана в жиростабилизирана платформа над втулката на носещия винт в сферичен обтекател. Единият от диапазоните е сантиметров, за откриване на въздушни цели на дистанция до 20 km, а вторият е милиметров и служи за картографиране на земната повърхност, изработване на информация за следване релефа на местността и откриване на наземни обекти и цели. Другият основен компонент на прицелния комплекс е триканалната оптико-електронна система „Тор”, разположена на завъртаща се платформа в носа. Разработката и изпитанията на системата „Тор” от Красногорския оптико-механичен завод се оказват дълга и сложна задача поради технологични и финансови затруднения. Системата има два оптически плоски илюминатора и три сензора – оптически, ТВ-камера и термовизионна камера, а също така и лазерен далекомер. Всеки от каналите има широко и тясно поле на зрение, които по всяка вероятност съответстват на полетата на зрение на оптическата система „Радуга” на Ми-24 с увеличение х3,5 и х10,5 съответно. Информацията от сензорите се изобразява на дисплей в кабината на пилота и оператора.  

Вертолетоводенето през нощта се осигурява с помощта на системата ТОЭС-421, доставяна от пермската компания УОМЗ. Жиростабилизираната сферична глава на системата е разположена в носовата част, точно под антената за управление на ракетите „Атака”. Завъртането на главата на ТОЭС-421 може да става синхронно със завъртането на главата на пилота, който разполага (или ще получи) нашлемна система за управление на завъртането на бордните сензори и оръдието. Също така пилотът и операторът ще имат очила за нощно виждане (ОНВ). През лятото на 2008 г. Ми-28Н завършва цикъл от изпитателни полети с използването на ОНВ тип ГЕО-ОНВ-1, производство на „Геофизика-НВ” в планински условия. Ми-28Н е снабден със системата за самозащита „Витебск”, която в своя завършен вид (все още тя не е монтирана в този си вид на сериен Ми-28) ще се състои от напълно интегрирани следните компоненти – приемник за радиолокационно облъчване Л150 „Пастель”,  система за предупреждение за ракетен обстрел Л138 „Мак” и система за предупреждение за лазерно облъчване Л140 „Отклик”. За разхвърляне на топлинни капани (ловушки) и диполни отражатели се ползват автомати тип УВ-26 – шест броя, разположени в краищата на двете полукрила. 

 alt
Навигационно-прицелният радар НО-25 (в оптекал над носещия винт) се разработва и произвежда от базираната в рязан компания ГПРЗ (сн. Росвертол)

Въоръжението

Основното оръжие на Ми-28Н е същото, както и на неговия предшественик Ми-28 и модернизираните варианти на Ми-24 – свръхзвуковата противотанкова ракета „Атака-В”. Максималната далечина на пуска е 5,8 km, а максималната бронепробиваемост – 850 mm, като може да преодолява тандемната бронева защита на съвременните танкове. Има и вариант на „Атака”, снабден с фугасна бойна част за поразяване на жива сила и въздушни цели (за целта ракетата е снабдена с дистанционен взривател).   Ми-28Н може да носи до 16 ракети на два осемпозиционни държателя, но нормалната бройка е осем на две четирипозиционни пускови установки. Има и възможност за използване в бъдеще на варианта на ракетата с повишена далечина „Атака-Д”, която има максимална досегаемост 10 km. Използването на „Атака-Д” ще позволи да се премахва един от основните недостатъци на Ми-28Н, а именно малката далечина на стрелбата с „Атака-В” в сравнение с досегаемостта на съвременните фронтови зенитно-ракетни комплекси. Увеличаването на разстоянието, при което Ми-28Н открива стрелба, обаче изисква надеждно опознаване и визуално съпровождане (с помощта на един от каналите на системата „Тор”) на целите на повишени разстояния, нещо, което може да се окаже трудно или невъзможно при голямо запрашаване и задимяване на зоната на бойните действия. Също така използваният метод за управление на ракетата – полуавтоматичен или автоматичен радиокоманден, изисква да има непрекъснат визуален контакт между вертолета и целта за цялото време на полета на ракета. Това обаче излага вертолета на огъня на противовъздушните средства на противника по време на насочването. Предимствата на радиокомандния метод пред лазерното насочване е, че той работи надеждно при запрашаване и задимяване и има по-добра устойчивост на смущения (последното също може да се постави под въпрос, като се има предвид бурното развитие в последните години на радиоелектронните и оптикоелектронните средства за противодействие).    Оръдието 2А42 с калибър 30 mm оригинално е разработено за сухопътна техника и се използва от бойната машина на пехотата БМП-2. При Ми-28Н то е монтирано в турелна установка НППУ-28, която се завърта на 110 градуса вляво и вдясно, на 13 градуса нагоре и 40 надолу спрямо посоката на полета. Оръдието е стабилизирано по две оси и има ъглова скорост на завъртане 90 град./секунда. Максималната скорострелност е 900 изстрела в минута, а началната скорост на снаряда е 1000 m/s. Стрелбата с оръдието е отговорност на оператора в предната кабина, но когато е във фиксирано положение напред, с него може да стреля и пилотът. Екипажът може да насочва оръдието и с помощта на нашлемната система. Неуправляемото оръжие, което може да се носи на четири пилона (по 480 kg на всеки) включва 20-зарядни блока Б8В-20 с 80-mm неуправляеми ракети. Може също така са се използват петзарядни блокове Б13 за 122-mm неуправляеми ракети С-13 или единични ракети С-24 (само две носени на пускови установки, подкачени на вътрешните пилони). В допълнение на вътрешните пилони Ми-28Н може да носи и 23-mm оръдейни контейнери УБК-23-250.  Други оръжия на вертолета са контейнерите за малогабаритни товари (мини и бомби) КМГУ-2 и ракетите „въздух-въздух” „Игла” (до осем броя, но не се съобщава на какъв стадий е тяхното интегриране на Ми-28) 

alt

Първото учение

Ми-28Н, проект със силна политическа поддръжка, отбеляза участие (с добро медийно отразяване) в съвместното учение между Русия  и Белорусия, наречено „Щит на Съюза”, проведено през юни 2006 г. на белоруска територия. В него участие взеха две машини – опитен вертолет ОП-1 и първият сериен образец 01-01. Интересното тук е, че Ми-28Н е допуснат да участва в учението още преди завършването на държавната изпитателна програма. Двойката участва в дневни мисии за оказване на непосредствена авиационна поддръжка с използване на оръдието и неуправляеми ракети. Специално за оръдието беше съобщено, че стрелбата е била много точна благодарение на сложната прицелна система, която позволява съпровождане и точни попадения дори на пределен ъгъл на отклонение на оръдейната установка (цевта е завъртяна на прав ъгъл спрямо посоката на полета на вертолета). Противотанкови ракети не са използвани от съображения за безопасност  защото атаките са извършвани над главите на настъпващите сухопътни части. Участието на учението има силен рекламен ефект, защото веднага след края му белоруската страна проявява силен интерес към новата машина. До началото на 2007 г. опитните и серийните образци на Ми-28Н изпълняват над 300 изпитателни полета, като при само 17 от тях не са били постигнати целите на изпълнявания тест. През април 2007 г. в изпитателната програма вече са задействани пет броя Ми-28Н (включително и двата опитни вертолета ОП-1 и ОП-2), а към август в програмата се подключват още две машини. Руското военно ведомство дава своето одобрение за започване на пълномащабното серийно производство в „Роствертол” през септември с.г. Към края на 2008 г. общата бройка на произведените в Ростов на Дон Ми-28Н достигна осем. От 2009 г. нататък руското министерство на отбраната планира да купува по 10–15 вертолета на година. Предвижда се разработването по заявка на ВВС на подобрен вариант, означен като Ми-28НМ. Той ще има нова оптикоелектронна прицелна система, заменяща сегашната „Тор”. Предполага се, че системата ще се разработи от фирма УОМЗ и ще е подобна на ГОЭС-342 и „Самшит”, използвани на Ми-35М и Ка-52, като притежава топловизор с подобрени възможности и телевизонни камери за нормална и ниска осветеност, а също така и канал за управление на оръжието. Относно противотанковите ракети предвижда се „Атака-В” да се замени с подобрен вариант, означен „Атака или новата ракета ”Хризантема” с два типа насочване – с използване на радиолокационна глава в милиметровия диапазон или с насочване по лазерен лъч.   Първите машини, произведени през 2008 г., са доставени в центъра в Торжок за оценъчни изпитания, разработване на методика за бойно използване, създаване на тактически прийоми и обучение на инструктори (където се изпитват два Ми-28Н още от 2006 г.). Там ще се провежда и приучването на екипажите от бойните части, които получават Ми-28Н. Първата бойна част от армейската авиация, планирана да получи през 2009 г. Ми-28Н, е 55-и Отделен вертолетен полк, базиран в Корьоновск, недалеч от Краснодар в южната част на Русия (недалеч от Чечения). Към 2010 г. се планира Ми-28Н да постъпи и във втори полк (и на двете места с Ми-28Н ще бъде превъоръжена по една ескадрила, преди това летяща на Ми-24). Плановете на министерството на отбраната на Русия предвиждат до 2015 г. да се закупят 67 броя Ми-28Н, а окончателната бройка да достигне 300. Възможностите на експортните пазари се оценяват на поне още 100–150 машини. Това определено е блестяща перспектива за един боен вертолет, който през 80-те години беше обявен за губещо предложение в конкурса на съветската армейска авиация и премина през нелесен път на развитие и доказване.             

Коментари

blog comments powered by Disqus