Краят наближаваКрасимир ГРОЗЕВ прави обзор на ситуацията в изтребителната авиация на България и се опитва да начертае възможните варианти за нейното бъдеще. През последните двайсет години краят на изтребителната авиация на България е бил пророкуван многократно. Дали тези предвиждания са били свързвани със закриването на изтребителни бази, пенсионирането на типове самолети или поредното отлагане на процеса на избор на нов изтребител, рефренът е бил винаги един и същ: Краят на изтребителната авиация наближава. Само че този път май краят наистина идва, и то със забързано темпо.

Как и защо българските изтребители, първите сред равни във ВВС, може би съвсем скоро ще са изчезнал вид от родните небеса?

Език мой, враг мой Преди няколко години тогавашният министър на отбраната Аню Ангелов си беше спечелил славата на човек, който говори много, често противоречиво и даже още по-често сменяйки генерално посоките на своите вербални съждения. Е, едва ли мнозина чакаха генерала от резерва Ангелов да си намери достоен заместник толкова бързо в лицето на настоящия министър Николай Ненчев, още повече че последният се опитваше да си дава вид на сериозен мъж. В последните дни на април земеделецът успя да изговори толкова неща по темата за българската бойна авиация, колкото други военни министри не са успявали за цяла година, а ефектът от приказките му е крайно отрицателен…

На 24 април във всекидневника „Сега” бе публикувано интервю с Ненчев от журналиста Панайот Ангарев, което имаше, много меко казано, ефект на атомна бомба. В него Ненчев едновременно заяви, че му е бил предложен подкуп (процент), за да подпише сделка за ремонт на МиГ-29 в следващите четири години на стойност 80 млн. лева, той отказал това. В резултат срещу него започнала публична атака, финансирана от поддръжниците на тази сделка, и за капак заяви, че няма намерение да подписва каквито и да е договори за поддръжка на тези изтребители, защото цените били завишени три пъти.

Излишно е да споменаваме, че не всеки ден действащи министри заявяват, че са отклонили предложен им подкуп, че получават политически атаки за това, че са отказали, и с няколко изречения слагат кръст на изтребителната авиация на страната.

Още в деня на публикуване на интервюто прокуратурата се самосезира за твърденията, че на министър Ненчев му е бил предложен подкуп, и оттам заявиха, че до момента на публикуването му той не е уведомил по никакъв начин органите на досъдебното производство за твърдението за предлагане на подкуп, въпреки задължението за това на всяко длъжностно лица, съобразно чл. 205 ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Към началото на май 2015 г. започнаха разпитите, свързани със следствието на прокуратурата.

Официалният представител на РСК „МиГ“ в България генерал-майор о.р. Александър Александров не пропусна да заяви във вестници и телевизии, че никой от компанията, която представлява, не се е срещал с Ненчев и че в момента не се преговаря за никаква сделка, чиято стойност да се приближава до споменатата от Ненчев сума от 80 млн. лева. Александров дори намекна, че са възможни правни действия срещу военния министър във връзка с обвиненията му, уронващи престижа на представяната от него организация.

На 25 април министър Ненчев беше гост в предаването „Седмицата” по радио „Дарик”. Не беше изненадващо, че основният фокус на интервюто бяха твърденията за предложен подкуп и бъдещето на бойната авиация. Изненадващо обаче беше, че Ненчев започна да изменя версията си за въпросния рушвет, заявявайки, че непознат човек му е предложил разговор по темата за ремонта на МиГ-29 и му било намекнато за въпросните проценти. Той бил отказал, но тъй като нямало фактическо предложение, той не уведомил прокуратурата. Министърът на отбраната така и не успя да каже пред „Дарик” за какво точно са били предназначени въпросните 80 млн. лева, не обясни има ли оферта за подобна сделка и удобно прехвърли топката към ВВС и техния командир генерал-майор Румен Радев, тъй като те са водили преговорите, и по такъв начин им осигури разходка до прокуратурата. Прочие, мятането на въпросите за конкретиката по неговите изказвания в полето на Командването на ВВС се оказа любимо за министър Ненчев и според публикация във вестник „Преса” вече е предизвикало изостряне на отношенията между военния министър и командира на ВВС.

При това Ненчев не пропусна да си „върже гащите” заявявайки, че не очаква нищо от прокурорската проверка, защото предлагането на подкуп се доказвало трудно.

Сложно е да се каже, защото министърът е решил да прави подобни публични изказвания, вместо тихо и чинно да подаде сигнал до съответните служби, които да разследват случая. Той самият обясни, че цели да даде знак към тези, които биха му предлагали рушвети в бъдеще. Но вероятно за това има доста по-прозаично и чисто политическо обяснение.

С изказването си Ненчев реши да се постави в позицията на жертва на руските интереси в България и да хвърли целия дебат за неговата фигура и представянето му в МО в полето на противопоставянето Изток–Запад, което тежко се насажда в обществото в последната година и от двата полюса. Това послание много ясно се чете в интервюто му за „Сега”. Представен в тази светлина, Ненчев със сигурност се издига в очите на избирателите си от коалицията, на която е член, поради подчертаните антируски настроения в Реформаторския блок.

Действието му обаче има и друго измерение. В последните месеци упорито вървят слухове, че столът на Ненчев се клати, и то доста яко. Доколко е имало наистина такива настроения по висшите етажи на властта (да се чете у премиера Борисов), е неясно, но със сигурност може да се каже, че в момента Ненчев си подсигури позицията за известно време – всяко негово отстраняване от правителството би се възприело като резултат на руски натиск и може да разклати крехката коалиция.

И ако министър Ненчев е прав за себе си да се опитва да бетонира позицията си в правителството, за да стане възможно това, той с лека ръка заложи бъдещето на българската бойна авиация, оплитайки я в неясни политически игри.

От тук нататък всичко е в ръцете на прокуратурата, която трябва да установи предлаган ли е, или не подкуп на Николай Ненчев. Предвид ниското ниво на доверие, което българите хранят към тази институция, при всички случаи ще има недоволни от решението на държавното обвинение.

Разбира се, не трябва да сме наивни и да отхвърляме факта, че когато на масата има сделки за десетки милиони, няма и съответните интереси, които се защитават с реципрочни средства. Пътят към Балтика минава през КСНС Драмите около предлаганите подкупи обаче са просто една увертюра към къде по-сериозните и тежки изказвания, които министър Николай Ненчев хвърли в края на април 2015 г., и с които практически слага край на българската изтребителна авиация.

В прословутото интервю за вестник „Сега” военният министър заяви, че се проучва опитът на Балтийските страни за извършване на мисията „ер полисинг” над България, от друга страна, членка на НАТО. Според него това струвало около €5 млн. годишно за Литва, Латвия и Естония. В интервюто Ненчев оправдава това проучване с нежеланието му да се вложат 80 млн. лева в поддръжката на част от наличните МиГ-29.

„Ако някой иска да извади 80 млн. лв., аз съм съгласен. И то сега, в тази тежка криза. Как да постъпим?”, пита дълбокомислено Ненчев.

Ден по-късно в своето интервю за радио „Дарик” министърът на отбраната продължава да развива тезата си, че България трябва да върви към „Балтийски сценарии” за охраната на въздушното си пространство.

„Не искам да взимам прибързани решения по този толкова важен за армията въпрос. Ако действително въздушната охрана на Балтийските републики струва около 5 млн. на година, а трябва да дадем 80 млн. за ремонт на МиГ-29, които дори не знаем докога ще ползваме, то сметката е много проста и хората трябва да го разберат”, каза в ефира на радиото Николай Ненчев.

Тези изказвания на Ненчев кореспондираха с предстоящия на 27 април 2015 г. Консултативен съвет за националната сигурност (КСНС), който президентът свика с една-единствена точка в дневния ред – състоянието на въоръжените ни сили. Съветът при държавния глава се чакаше с огромен интерес, защото от него се очакваха конкретни действия, свързани с огромния недостиг на пари за отбраната, но уви. В препоръките на КСНС имаше само общи обещания за повече пари, но не сега, а от догодина, и то в малки количества. И дори не обещания, а препоръки, които никой не гарантира, че ще бъдат спазени.

По-интересните неща, които са се случвали в КСНС, обаче останаха скрити за масовата публика. Още в деня преди съвета лидерът на ПП „Атака“ Волен Сидеров заяви по партийната си телевизия „Алфа”, че на съвета ще се обсъди възможността мисията по „ер полисинг” в България да бъде поета от друга страна, членка на НАТО. Сидеров спекулира в свой стил, че това ще е Турция. Лидерът на Атака като член на КСНС има достъп до доклада, който министър Ненчев ще представи, и практически е бил запознат с него предварително.

След съвета при президента Плевнелиев обаче не стана дума за охраната на въздушното ни пространство и темата отсъстваше както от изказванията на членовете на съвета, така и от официалните препоръки. Въпросът обаче е обсъждан.

Още на следващия ден генерал о.р. Михо Михов, председател на парламентарната Комисия по отбрана, бивш командващ ВВС (1992–1997 г.) и бивш началник на ГЩ (1997–2002 г.) директно заяви пред БНР, че военният министър се опитва да наложи „балтийския сценарий” за българската изтребителна авиация.

„Балтийският вариант, в който България дава въздушното си пространство за охрана от друг, е неприемлив, недопустим и срамен за България. Силно съм обезпокоен, че този вариант се натрапва на обществото”, каза генерал Михов пред националното радио.

Ден по-късно в предаването „Лице в лице” по bTV министър Ненчев отрече да е говорил в доклада си за даване на задачите по охрана на въздушното пространство на България на друга страна от НАТО. Това принуди депутата от „Атака“ Илиан Тодоров да коментира пред информационния сайт „Блиц”, че министърът на отбраната е излъгал, и предостави извадка от доклада пред КСНС на Ненчев, в който се казва:

„Възможностите на Военновъздушните сили са силно ограничени: считано от втората половина на 2015 година, няма да могат да изпълняват ефективно контрол и охрана на въздушното пространство (Air Policing); огневата поддръжка от въздуха на силите, действащи на земната и морската повърхност, е значително понижена. При тези условия необходимостта от гарантиране на въздушния суверенитет ще наложи преминаването към съвместен модел за охрана и контрол на въздушното пространство с активни средства на други държави, членки на НАТО. В случай на отсъствие на спешно решение за придобиване на нов тип боен самолет е на лице реална опасност от пълно „приземяване" на българската изтребителна авиация”.

Автентичността на тази извадка не е коментирана публично от МО, но пък и никъде нямаше отричане на нейната истинност.

Седмичникът „Капитал” пък публикува друга част от експозето на Ненчев, където отново се говори за отказ от изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство на България.

"Бих искал да подчертая спешната нужда от решение на основата на широк политически консенсус за стартиране на съвместно изпълнение на задачата по охрана и контрол на националното въздушно пространство със сили и средства на избрани от България съюзници от НАТО в преходния период до придобиване на нови способности от българските Военновъздушни сили", е казал Ненчев на КСНС според „Капитал”.

Какво всъщност е съдържал докладът на военния министър, засега е неясно, най-малкото защото докладът му не е публично достъпен въпреки обещанията, които министър Ненчев даде това да стане факт.

Всъщност сдаването на мисията „ер полисинг” на партньор от НАТО не е нова идея, която е възникнала в дните около КСНС. Източници на АЕРО посочват, че на различни нива в правителството това е обсъждано още в края на миналата година. Темата даже е разисквана на заседание на Министерски съвет през декември 2014 г., но е останала в неговата секретна част поради боравенето с класифицирана информация. В момента идеята вече е узряла като безалтернативна, но явно все още никой няма политическия кураж да каже това пред българското общество. Краят наближава Провеждането на КСНС и говоренето около състоянието на изтребителната авиация у нас съвпадна с провеждането на българо-американската летателна тренировка „Тракийски орел 2015-1” и това се оказа чудесен повод професионалните авиационни журналисти и фотографи да преброят изтребителите с ресурс от състава на българските ВВС.

В дните на тренировката във въздуха имаше максимум по три броя МиГ-29 (комбинация от два бойни и спарка или две спарки и боен). На бойно дежурство стояха други два едноместни МиГ-29. При приемане на хипотезата, че вероятно поне един изтребител с ресурс се намира в ТЕЧ-а, то смело можем да заключим, че изтребителите с достатъчен ресурс за извършване на интензивни полети и носене на бойно дежурство в момента са не повече от шест или седем, като няколко от тях имат ресурс на двигателите по часове, колкото пръстите на едната ръка. Това предположение добре кореспондира с факта, че между края на 2013 и началото на 2014 г. бе удължен междуремонтният ресурс на 10 двигателя РД-33 (от 350 на 500 часа), а други осем бяха получени от основен ремонт и получиха 350-часов ремонт. Този ресурс обаче вече е на изчерпване.

В началото на тази година са започнали преговори за сключване на договор за ремонт на голямо количество двигатели РД-33. Представителят на РСК „МиГ“ Александър Александров заяви пред вестник „Труд”, че е ставало дума за 14 двигателя. Ако тази сделка беше станала факт, то можеше да се каже, че ситуацията е закърпена поне за година и половина и дори две напред. Според източници на АЕРО след преминаването на първоначалния кръг преговори с руската страна, при които са били издействани съществено по-добри финансови условия за ремонта на двигателите, е станало ясно, че МО няма пари за подобна сделка. Така вместо за 14 са започнали преговори за ремонт на два мотора. Те трябва да приключат през май, но вероятността да се стигне до подписване на договора за ремонт на тези два двигателя при днешната конюнктура се оценява като минимална и даже нулева.

На този фон идват и политическите игри, които министър Ненчев прокара на гърба на изтребителната авиация на ВВС. Можем смело да заявим, че Ненчев „минира” темата за поддръжката на МиГ-29 с изявления за сериозно завишени цени (това твърдение е частична истина и проблемът със завишените цени при ремонта на РД-33 е бил обсъждан с представители на РСК „МиГ“, където според източници на АЕРО са били постигнати известни успехи) и порочни корупционни практики. Ненчев директно заяви пред „Сега”, че няма намерение да подписва ново рамково споразумение с РСК „МиГ“, след като настоящото изтече през септември 2015 г.

Всъщност основният проблем в момента дори не се крие в липсата на желание в МО за ново рамково споразумение и антируски настроения, защото до изтичането на настоящото има достатъчно време за сключване на конкретни договори за поддръжка, които да закърпят положението. Проблемът е, че пари за каквато и да е сериозна логистика, свързана с МиГ-29, в момента няма. А КСНС уби и надеждите, че във втората половина на годината може да се види актуализация на скромния военен бюджет, макар и министър Ненчев да продължава да обяснява, че към края на 2015 г. може да има някаква актуализация. Единствената надежда тук е да се даде „зелена светлина” за договаряне на ремонти с гаранции, че плащането ще стане с пари от бюджета за 2016 г. или с 10-процентния резерв, който се държи в бюджета за тази.

КСНС обаче донесе и друг шамар. Третата препоръка на съвета гласи, че бъдещите инвестиции в отбранителни способности трябва да отговарят на стандартите на НАТО и да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците в съответствие с възможностите на държавата. Няколко медии („Сега”, „Капитал”, „Оффнюз” и др.) видяха зад това общо изказване отказ от влагането на каквито и да е пари в поддръжката на бойна техника, която не отговаря на стандартите на НАТО. А за ВВС това значи, че единствените типове, които ще продължат да се поддържат, са Pilatus PC-9/12, C-27J Spartan, AS 523 Cougar, Bell 206 и L-39ZA. Цялата останала авиационна техника, включително цялата бойна авиация в лицето на МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, просто не отговаря на каквито и да е натовски стандарти и според препоръката на КСНС не трябва да се влагат пари в нея.

И така, кога ВВС ще останат без изтребители?

В момента МиГ-21 отново се връща в летателна годност след дълга пауза поради поредната банална липса на пиропатрони за катапултните седалки. В началото на май те бяха доставени и полетите бяха възстановени, но за еднодвигателния изтребител няма бъдеще след края на тази година. Изтича общото удължаване на техническия му ресурс и в командването на ВВС няма желание експериментите с него да продължават. Освен това половината от подготвените кадри на него в момента преминават на МиГ-29.

Трудно е да се каже за колко още време ще стигнат наличните часове в двигателите на МиГ-29. Това зависи не само от интензивността на полетите по време на летателните тренировки и регулярните полети за обучение, но и от вдиганията във въздуха в рамките на носенето на бойното дежурство (по това перо могат да заминат десетки часове месечно при висока интензивност на полетите на руската авиация над Черно море в близост до българските брегове). Една консервативна оценка казва, че пълното изчерпване на ресурса на двигателите на наличните МиГ-29 може би ще стане факт към средата на следващата година.

На 7 май 2015 г. военният министър Ненчев с половин уста направи същата оценка и каза, че наличните ресурси у МиГ-29 ще позволят поддържане на бойното дежурство до към средата на следващата година.

Разбира се, този краен срок може да се разтегли с още няколко месеца, ако се мине на режим на тотална икономия, включително и спиране или крайно ограничаване на полетите по време на международните учения или дори преминаване към бойно дежурство с един изтребител, или пък при включване на спарките в бойното дежурство.

Въпросът е дали ще има смисъл българските авиатори да правят чудеса от храброст за поддържане на бойното дежурство за още два до три или максимум шест месеца (основно това ще се определи от наличността на пилоти с необходимата подготовка и няколко изправни самолета), когато на хоризонта няма никакво бързо решение на проблемите на българската изтребителна авиация? Надежда всяка тука оставете… След вълната от негодувание след КСНС и ясната перспектива, че съвсем скоро друг ще охранява въздушното пространство на България, министърът на отбраната Николай Ненчев се почувства длъжен да се опита да внесе надежда по казуса.

На 29 април по телевизия bTV той заяви, че не вярва да се стигне до това друг да носи бойното дежурство над България и че има политическа воля за търсенето на алтернативи.

„Търся алтернатива за ремонта на няколко МиГ-29, които да охраняват въздушното ни пространство поне до края на 2016 г. Нека са спокойни българските пилоти и граждани”, заяви Ненчев.

На 4 май министър Ненчев каза пред журналисти следното:

„Аз вече няколко пъти споменах, че водим разговори и бях на посещение в Полша. Обсъждахме и този въпрос, свързан с ремонта на миговете. Нека да кажа пак ясно. Няма основание за безпокойство. Да, около 80 и няколко милиона е цялата сума, ако искаме да ремонтираме няколко от миговете, които трябва да продължат. Другият вариант е около 24 милиона за два, доколкото разбрах от генерал Радев, които бихме могли да ремонтираме в рамките на тази година, за да гарантираме, че до края на следващата няма да имаме основание за безпокойство. Т.е. те ще могат да изпълняват своята мисия и задължения”.

Има ли обаче реални алтернативи, или това са просто кухи надежди, които военният министър продава на обществото, за да се намали натискът срещу него?

Както казахме, пред МиГ-21 няма бъдеще никакво, макар и на теория да са възможни някакъв ремонт за удължаване на ресурса и лека адаптация на авиониката за отговаряне на базовите изисквания на НАТО и гражданската авиация. Такова нещо може да се извърши в Румъния (компанията Aerostar в Бакау) или Украйна (Одеския авиоремонтен завод). Проблемът е тук, че дори за такава работа са нужни пари и време, а и двата ресурса просто не са налични. Освен това източници на АЕРО заявиха, че в последните месеци командването на ВВС се е запознало подробно с драмите около ремонта и адаптацията на МиГ-21 в Хърватска (извършван в Украйна) и това е убило окончателно всякакви идеи за експерименти в тази насока.

На 7 май, след заседание на Комисията по отбрана към Народното събрание нейния председател генерал о.р. Михов заяви, че МиГ-21 все пак е алтернатива, но той не обясни как ще се преодолеят проблемите с изтичащия технически ресурс там.

„МиГ-21 е сертифициран и се признава от НАТО като изтребител, който може да носи такова дежурство за охрана на въздушното пространство", обясни тогава Михов.

Така погледите са насочени към МиГ-29. Министър Ненчев няма желание да влага пари за ремонт на типа в Русия и заяви, че ще търси алтернативи. Единствената такава алтернатива е ремонт в полския държавен завод WZL-2 в Бидгош. На теория това е алтернатива, но практически не е.

Основният проблем за българските МиГ-29 са двигателите РД-33, които на всеки 350 часа трябва да преминават през заводски ремонт или през процедура за удължаване на междуремонтния ресурс с по 50 часа до максимум 500, ако състоянието им позволява. Ремонтът може да се извършва на теория и в Полша, но в друг завод – WZL-3 във Варшава, но проблемът е, че той става факт с доставката на ремонтни комплекти от Русия (полската страна изпитва трудности в тази сфера). Затова и предложения за ремонт на двигатели от полска страна не са правени и няма и да има такива в бъдеще.

Като съпътстващи проблеми при ремонт на самолетите в Полша са неща в чисто документален аспект като например липса на лиценз у WZL-2 за ремонт на изтребители МиГ-29 от трети страни (тук става въпрос за ремонт на планера и системите). Тук обаче има решение при поемане на съответните отговорности от българската страна, която признава полската система за управление на качеството – това е лесно да се направи между две страни, членки на НАТО. Коментарите на български специалисти за качеството на ремонтите на МиГ-29, извършвани от WZL-2, са изцяло положителни – това минимизира рисковете от техническо естество, но проблемите с двигателите са непреодолими.

През февруари тази година министър Ненчев прибързано заяви, че очаква да получи под наем от Полша четири двигателя РД-33, с които да се закрепи ситуацията в изтребителната авиация. Тази информация бе категорично отречена от полското МО и повече темата не е изплувала в публичното пространство.

Източници на АЕРО посочват, че на програмен съвет в МО от края на април не е било взето решение за продължаване на работата по съществуващото рамково споразумение с РСК „МиГ“ (изтичащо на 9 септември 2015 г.) и подписване на договор за ремонт на два двигателя тази година въпреки наличието на финансови средства за това. Ясно е, че това се прави в съответствие с препоръките на КСНС да не се инвестира повече в руска техника.

Теоретично е възможно България да започне да търси двигатели РД-33 след ремонт на свободния пазар. Подобни неща се правят в Полша, но е практически ясно, че за такова нещо няма политическа воля, тъй като двигателите пак ще идват от Русия. 

Между другото, дните на Су-25 също са преброени, тъй като в МО има категорична съпротива срещу влагане дори на микроскопични средства в удължаване живота на щурмовика.

Така за момента не е ясно къде и как ще търси алтернативи министър Ненчев. Реалистични такива практически няма особено отчитайки се пълната липса на време и липсата на големи свободни финансови средства в МО. Единственият реалистичен извод от цялата ситуация е, че Ненчев засега няма политическия кураж и елементарен морал да признае не само пред българския народ, но и пред авиаторите от ВВС, че дните на изтребителната ни авиация са преброени. Буквално.

Вместо това той в началото на май на няколко пъти си позволи да казва, че темата за охраната на българското въздушно пространство се преекспонира и дори замоли журналистите да не всяват паника в обществото. Ненчев дори заяви, че изпраща Инспектората на МО да брои избравните самолети по базите, сякаш няма доверие на докладите, които идват при него от ВВС...

Ако трябва да търсим все пак капчица оптимизъм, тя е в сценария, в който общественият натиск принуждава премиера Борисов да отпусне някакви целеви средства за „запушване на дупките“ в изтребителната авиация, а министър Ненчев преглъща по-ранните си приказки и подписва договор с РСК“ МиГ“ за кърпене на положението още някоя година.

Явно притиснат от тежките критики в обществото, в медиите и сред специалистите в отбраната, на 7 май министър Ненчев реши да смени плочата и каза, че все пак договор с руската компания не е изключен, но само за толкова самолета, колкото са нужни за поддържането на бойното дежурство.

„Ако е необходимо, ще подпишем с РСК „МиГ”, но само за ремонта на толкова изтребители, колкото са необходими за охраната на въздушното ни пространство. Помолих за специален доклад, разговарях и с началника на отбраната, и със зам.-началника на отбраната, който е и бивш командир на ВВС, и няма основания да се безпокоим. Имаме налични ресурси“, каза Ненчев.

Все още това, обаче са само думи без съдържание зад тях. Нови изтребители, но друг път – част 2 За да е напълно мрачна картинката около бъдещето на изтребителната ни авиация, за пореден път официално бе заявено, че на България ще бъде купен нов изтребител, но друг път. На 21 април 2015 г. след среща с Хойт Ий, заместник-помощник на държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия, премиерът Бойко Борисов заяви:

„Засега ще изчакаме с военните самолети, тъй като първо ще дадем на пенсионерите, ще си пооправим малко държавата, ще върнем финансовата дисциплина. Като свършим всички тези работи, ще купим и нови самолети”,

Лесно е да предположим, че високопоставеният американски дипломат е поставил на масата плачевното състояние на въоръжените сили, което явно е парирано от Борисов с дежурното „няма пари”.

Иронично е, че Борисов използва практически същата лексика, която той ползва две години и половина по-рано, когато през декември 2012 г. попари свръхамбициите на тогавашния военен министър Аню Ангелов, като каза, че трябва да избира между нови изтребители и пенсиите и разбира се, избира да вдигне пенсиите.

Веднага след КСНС на 27 април министър-председателят Борисов затвърди позицията си, като каза, че изтребители ще се купуват, когато има пари за това, тоест след две–три години, и то при добро изпълнение на заложените приходи в бюджета. 

Всъщност темата за новия изтребител е официално във фризера още от края на ноември 2014 г., когато Министерски съвет отхвърли предложението на МО в проектобюджета за 2015 г. да се включи текст за теглене на държавен заем за гарантиране на покупката на нов боен самолет. На въпросното заседание на правителството финансовият министър Владислав Горанов заяви, че бюджетните прогнози до 2017 г. включително правят невъзможно тегленето на подобен заем. Трябва да отбележим, че на въпросното обсъждане министър Ненчев не е взимал думата.

Така днес оптимистично сериозните процеси по избор на нов боен самолет за ВВС могат да стартират отново едва към 2017 г., и то при гаранции, че през 2018 или 2019 г. ще може да се тегли заем за тази сделка. Така дори и при най-добрите обстоятелства (наличие на пари и провеждане на бърза процедура) не може да очакваме, че България ще получи новите си многоцелеви изтребители преди 2020 г.

Трябва да се отбележи, че в момента проектът за придобиване на нов изтребител се е сдобил с неочакван противник в лицето на бившето лоби на F-16 у нас. Средите, близки до Атлантическия кръг, които неуморно лобираха за покупка на употребявани Пепелянки на всяка цена, днес не само че не работи за новия изтребител, но и яростно му се противопоставя. Основната движеща сила там пак е Аню Ангелов, който в момента се подвизава като съветник на премиера Борисов. Като неочакван негов съюзник се проявява и бившият свръхамбициозен служебен министър Велизар Шаламанов. Причините за тяхната съпротива са две.

Първо, няма реалистична възможност за покупка на F-16 в момента. Новопроизведените изтребители са недостижимо скъпи с голям срок на изчакване преди доставката, а добри оферти за машини „втора ръка” няма и практически няма перспектива за поява на такива в обозримо бъдеще. Като за капак САЩ официално са заявили, че не могат да се занимават с обучението на българските летателни и наземни специалисти чак след 2021 г.

Второ, като алтернатива на новите изтребители се разглеждат покупката на нови 3D обзорни радари и прокарването на някои комуникационни и информационни проекти. Оправданието за пробутването на тези планове е, че така и така няма да имаме изтребителна авиация, поне да имаме инфраструктура за подкрепа на извършването на „ер полисинг” от друга държава. Всички тези проекти трябва да се изпълнят от агенцията NCIА на НАТО, където днес бившият министър Шаламанов, който и в момента има сериозно влияние по етажите на МО, е мениджър от високо ниво.

Тук трябва да отбележим, че съпротивата на тези кръговете идва и след все по-ясното оформяне на мнението във ВВС и на експертно ниво в МО, че покупката на Saab Gripen C/D е практически безалтернативна, ако се цели придобиването на нов и модерен многоцелеви изтребител при разумни финансови условия.

В същото време министър Ненчев продължава доста наивно да ръси приказките, че ще работи за това България да получи даром употребявани изтребители. Той не сменя тази плоча практически от момента, в който дойде на власт в МО, като дори темата многократно е била повдигана при редица срещи на представители на министерството с партньори от НАТО. Точка на тези изказвания се опита да сложи генерал-лейтенант о.р. Атанас Самандов, в момента секретар на президента по отбрана и сигурност, който в ефира на БНТ1 каза:

„Трябва да ви кажа, че ние си искаме, но никой не подарява. Това е истината”, както с брутално кашишко откровение заяви бившият командващ на СКС. Търси се месия Практически ясно е, че някъде през 2016 г. охраната на въздушното ни пространство ще се поеме от друг член на НАТО. За да стане факт това, ще се наложат някои законови промени, което обещава да се превърне в абсолютен парламентарен цирк с тежки обвинения, които ще се сипят от трибуната на Народното събрание. Така България ще се превърне в единствената страна от НАТО, която при влизането си в Алианса е имала способности да изпълнява мисията „ер полисинг”, но впоследствие е загубила тези възможности и сега се нарежда сред страни като Албания, Словения, Литва, Латвия и Естония.

Прочее генерал-лейтенант о.р. Атанас Запрянов, който в момента е съветник на министър Ненчев, заяви в ефира на bTV, че в едно такова развитие няма нищо срамно...

Дали изтребителната авиация ще изчезне само за малко или завинаги, предстои да видим. Всичко зависи от това, дали ще бъде купен нов изтребител или не. Засега няма изгледи, че има политическа воля за влагане на повече пари за отбрана. Обещанията от КСНС в момента са без реална тежест и всичко ще зависи от това, какъв ще е бюджетът за отбрана за 2016 г. Но дори и да има пари, проектът за нов изтребител ще срещне тежка съпротива от различни кръгове и за прокарването му ще е нужна силна политическа фигура, която да го подкрепя безрезервно и да застава зад програма с целия си авторитет.

Сегашният военен министър Николай Ненчев не се вписва в този профил. Той до момента публично не се е престрашавал да противоречи на премиера Борисов, а и не е ясно колко още ще се задържи на позицията си в МО. 

Премиерът Бойко Борисов е човек с власт и влияние, който без проблеми може да избута даже на инат сделка от мащабите на тази за изтребителите. Засега обаче той видимо не проявява никакъв интерес в тази област.

Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев е неуморен в апелите си за генерално обновяване на изтребителната ни авиация, но той не е всесилен, а и субординацията в армията и МО не му дава големи възможности. В същото време е публична тайна, че началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов не е от големите почитатели на военната авиация, и трудно може да се очаква от него активно и от сърце да работи за каузата за придобиване на нов изтребител. Тук можем само да се надяваме, че генерал-майор Константин Попов, който е негов заместник, ще има стремеж и морал активно да лобира за интересите на бойната авиация. *** Пишейки тази статия, екипът ни доста се чуди дали да не сложи една въпросителна след заглавието, за да придаде поне малко оптимизъм на ситуацията, но сметна, че това е излишно. Дните на изтребителната авиация са преброени, освен ако не видим категорични и бързи мерки и смисъл от илюзии по темата, няма! 

Коментари

blog comments powered by Disqus