Краят все така наближаваКрасимир ГРОЗЕВ чертае предизвикателствата пред изтребителната авиация на България през 2016 г.

На 29 декември 2015 г. от Полша пристигнаха два мотора РД-33 серия 2. Това е първата част от сключеното на 22 октомври 2015 г. споразумение за ремонт на шест двигателя за МиГ-29 между правителствата на България и Полша. Финализирането на този иначе скромен договор на стойност от €6,138 млн.обаче се проточи безумно много и той влезе в сила чак на 9 декември 2015 г., след обнародването му в Държавен вестник.

Двата полски двигателя, произведени през далечната 1986 г., ще бъдат използвани от българските ВВС в рамките на 200 часа или две години (което настъпи първо). В замяна на това полските ВВС ще използват за същото време два от преминалите полски ремонт български РД-33. Следващите два двигателя ще бъдат готови в рамките на шест месеца след тяхното предоставяне на Полша. Тези два мотора заминаха за ремонт в Полша на 30 декември, което значи, че трябва да бъдат готови в края на юни 2016 г. По договор следващите два ще бъдат ремонтирани четири месеца по-късно, тоест ще се върнат някъде през  ноември тази година.

Пристигането на двата реактивни двигателя беше отбелязано с фанфари от страна на Министерството на отбраната, но тежката истина е, че въпросният договор, който породи безкрайно много полемики и все още носи със себе си известни рискове от правно и технологично естество, е твърде малък и най-вече безнадеждно закъснели както каза командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев в едно телевизионно интервю, договорът е само„глътка въздух”и е крайно недостатъчен за съществуването на родната изтребителна авиация. Всъщност 2016 г. продължава да бъде критична за българските ВВС (дори най-критичната в новата им история), защото не се забелязва предприемане на категорични мерки за осигуряване бъдещето на бойната ни авиация.

Проблемите продължават да идват по три направления – поддръжката на МиГ-29, покупката на нов многоцелеви изтребител и законовите промени за осигуряване на съвместно бойно дежурство по „ерполисинг“.

Греховете в закона В началото на ноември 2015 г. в Народното събрание постъпи законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Въпросните изменения се отнасят най-вече до член 130 от ЗОВС, според който охраната на въздушното пространство на България се осъществява само от българските Въоръжени сили. След предложените изменения членът ще гласи следното: „Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави“.

Законопроектът бе качен за обществено обсъждане още на 29 септември 2015 г. и предизвика известни обществени реакции. Два дни по-късно командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев подаде оставка, като в мотивите си посочи и въпросния законопроект. Според генерала така предложените законови промени не внасят достатъчно яснота за това, какво значи „съвместна охрана на въздушното пространство” и дават широка възможност за сдаване на въпросната задача на съюзни ВВС.

Трябва да се отбележи, че въпросните законови промени се изискват от НАТО и вече са факт във всички страни на Алианса на източния му фланг. Прецизирането на законовите промени, за да отговорят на националните интереси на всяка членка на НАТО, обаче не се забраняват и такива са факт в Унгария, Полша и Румъния. Командването на ВВС също е направило предложение за  промени, които обаче да гарантират задължителното участие на наши изтребители в така наречената "съвместна" охрана и водещата роля на родните военновъздушни сили. Подобни изказвания в началото на октомври направи и премиерът Бойко Борисов след срещата си с командира на ВВС.

Уви, законопроектът мина през Министерски съвет и бе внесен в Народното събрание, без да се вземат предвид предложенията на ВВС, и продължава да има един доволно мъгляв вид, позволяващ на политическото ръководство на армията във всеки един момент да абдикира от мисията „ер полисинг”. В края на ноември законопроектът се мъдреше в програмата на българския парламент заедно с други законопроекти от областта на отбраната, но след това изчезна от дневния ред. Все пак той не е изтеглен и вероятно ще влезе в пленарна зала в първите седмици на 2016 г.

Ако законопроектът бъде приет в този му вид, то вече има възможност в много кратки срокове МО да заяви, че не може повече да изпълнява мисията „ер полисинг”, и тя да бъде поета от съюзна държава от НАТО. Всъщност едно такова развитие продължава да има влиятелни съюзници по етажите на МО, като най-отявленият поддръжник на това друг да поеме охраната на въздушното ни пространство продължава да е заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев. В МО се говори открито за остри сблъсъци между него и ген. Радев на съветите по отбрана по въпросната тема.

Основание за големи драми около този законопроект нямаше да има, ако изтребителната авиация на България се радваше на сигурно бъдеще, но уви, това далеч не е така.

Перманентната криза с МиГ-29 се изостря В последните месеци общественият и медийният интерес бяха съсредоточени в договора с Полша за ремонт на шест двигателя РД-33 и така някак се разми цялостното техническо състояние на изтребителите ни МиГ-29. А то е, меко казано, плачевно.

В средата на 2014 г. от Русия бяха доставени осем ремонтирани мотора РД-33 и това реално бе последното по-сериозно усилие за поддържане на техническата изправност на българския флот от МиГ-29. Следващата повече от година може да се определи само с една дума – проспана.

Готови договори с РСК „МиГ“, па били те и изгодни или недотам, потънаха в касата на заместник-министър Десислава Йосифова в края на април и до момента никой не се е наел да каже защо това стана факт. Договорът с Полша за ремонт на двигателите РД-33 се проточи твърде дълго, но българските МиГ-29 се нуждаят далеч не само от двигател, за да могат да летят нормално.

В средата на 2015 г. Командването на ВВС започна да удължава ресурса на редица агрегати и системи по МиГ-29 (например двигателите и кутиите за самолетни агрегати КСА-2). Ако това не бе станало факт, то трябваше да се спре носенето на бойно дежурство още тогава. Командването на ВВС пое този риск самостоятелно, след като въпреки подканването от страна на генерал-майор Радев министърът на отбраната Николай Ненчев така и не издаде инициираща заповед, с което да разпореди въпросното удължаване и с която да сподели отговорността. Оттогава до днес от страна на МО практически не е направено нищо за осигуряването на ремонт на изтичащите агрегати по МиГ-29, нито са били предприети каквито и да е  постъпки за доставка на части, консумативи и услуги, необходими за нормалната експлоатация на самолетите.

През 2016 г. се очаква абсолютен технически апокалипсис с българските МиГ-29 поради струпването на няколко негативни фактора накуп. Първо, удължаванията на ресурса на различни агрегати, които са извършени от Командването на ВВС,вече изтичат. Второ, започват да изтичат ресурсите и на други системи и агрегати. Така например елементи от колесника на МиГ-29 започват да достигат края на жизнения си цикъл. Трето, запасите от резервни части са вече под критичния минимум и през тази година се очаква спиране на полети заради липса на елементарни части. И четвърто, ресурсът на наличните двигатели РД-33 (осем след КВР от лятото на 2014 г. и  още няколко с удължен ресурс над 350-те часа от КВР) прогресивно се изчерпва, а реално за цялата 2016 г. се чакат едва четири ремонтирани мотора, и то след средата на годината.

Ако се цели избягването на този апокалипсис, който неизбежно ще доведе до спиране на носенето на бойно дежурство след средата на 2016 г., е нужно да се вземат спешни мерки за осигуряване на логистика за българските МиГ-29. За съжаление, от страна на МО към момента не се наблюдават подобни действия.

Нещо повече, мантрата „Полша и само Полша”, която министър Ненчев пееше през цялата втора половина на 2015 г. е на път да го предаде. В самото начало на декември миналата година са били проведени официални разговори с полски експерти, представители на тяхното МО и военноремонтни заводи. Резултатът от разговорите е бил по-скоро разочароващ за българските ВВС.

Първо, поляците са заявили, че не могат да осигурят 100% от необходимите за България стоки и услуги, свързани с експлоатацията на МиГ-29, и ще провеждат отделни обществени поръчки за доставката на това, което не е по силите на Полша.

Не по-малко разочароващо е било заявлението на полската страна, че сключването на договор за логистична поддържа за МиГ-29 в частта ѝ, която е в компетенциите на Полша, може да стане най-рано след средата на 2016 г. с очаквани доставки някъде през 2017 г.

На разговорите отново е станало ясно, че капацитетът на полската авиоремонтна индустрия е по-скоро скромен, що се отнася до работа с експортни клиенти. Например за ремонт на още двигатели РД-33 ще може да се говори чак през 2017 г.

Източници на АЕРО в МО заявиха, че у поляците се наблюдава вече по-различна нагласа по отношение на задълбоченото сътрудничество с България по ремонта на МиГ-29 и големи обещания не се дават. Има и известни колебания по отношение продължаване на практиката за сключване на междудържавни договори, като се чуват предложения за преминаване към нормални търговски взаимоотношения. Това много вероятно се дължи на рокадите в полското МО след смяната на правителството във Варшава през миналата есен.

Същите източници заявиха, че от страна на ВВС са постъпили многократни предложения за спешно стартиране на обществени поръчки за доставка на части и консумативи, включително и за търсене на доставка на нови двигатели РД-33, като това да стане по реда и условията на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Предвид наличието на финансов ресурс за 2016 г., подобни планове са реалистични за реализиране, но досега срещат мълчалив отказ от страна на политическото ръководство на военното министерство. Притесненията там са чисто политически – в едни отворени процедури за възлагане на обществени поръчки биха могли да се явят руски компании или техни български посредници, което ще срине клетвите и обещанията за скъсване на руската зависимост по отношение на поддръжката на изтребителната авиация.

Към началото на януари 2016 г. още нямаше категорична яснота дали политическото ръководство на МО ще склони най-сетне да се даде старт на процедури за възлагане на обществени поръчки за осигуряване на логистиката на МиГ-29.Ако обаче това не стане факт още в първото тримесечие на новата година, то прекратяването на полетите с българските МиГ-29 ще стане реалност след средата на 2016 г. и това изглежда неизбежно.

Хаос с новия изтребител Ако трябва да се търси дългосрочна надежда за българската бойна авиация, то тя се съдържаше в инициативата за покупката на нов многоцелеви изтребител. По темата се говори безкрайно много в последните 10–12 години и се правеше също толкова безкрайно малко, но ето че през 2015 г. стана факт един изключително важен пробив. След подадения рапорт и срещите на генерал Радев с премиера и финансовия министър в началото на октомври 2015 г.проектът за придобиване на нов изтребител започна да се ползва с явната подкрепа на ключови членове на Кабинета и в бюджета за 2016 г. бяха заложени пари за реалното стартиране на проекта. Премиерът Борисов даде фактическата си благословия, финансовият министър Горанов също е съгласен, а в предколедно телевизионно интервю дори и вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че  предпочита проектът за нов изтребител да се реализира възможно най-скоро. Това стана ясно още в края на октомври, когато проектобюджетът за 2016 г. бе обсъден в Министерски съвет.  Всичко това гарантира, че инвестиционният проект ще мине успешно през гласуванията в МС и парламента.

Уви, вместо МО да започне енергични действия за реализиране на проекта, там вече повече от два месеца се наблюдават странна апатия и бездействие по този въпрос.

Най-елементарното и в същото време ключово, което можеше да се свърши от страна на министър Ненчев, бе вкарването на инвестиционния проект за обсъждане в Министерски съвет с последващо гласуване в Народното събрание. Въпросният проект е готов още през 2014 г., а през май 2015 г. министър Ненчев се зарече, че ще го внесе в Министерски съвет до края на юни, но това не стана факт. Нещо като жест към ВВС, които се нагърбиха сами да удължават ресурса на техниката.Нуждата от инвестиционен проект, одобрен от Народното събрание, е заложена в действащия Закон за отбраната и въоръжените сили при реализиране навоенни проекти над 100 млн. лева.

Въпреки това министър Ненчев продължава да „тупа топката”. Причините за това засега са неясни. Източници на АЕРО твърдят, че министър Ненчев оправдавал действията си с нужда от време за събиране на политическа подкрепа за реализиране на проекта (каквато всъщност вече е осигурена). Появи се и информация, че реализирането на изтребителния проект ще залегне в ревизираното коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, което се чака да се подпише в края на януари 2016 г.

Запознати твърдят, че внасянето на проекта в МС се бави и за да може работната група да намери изгодно предложение за употребявани F-16, които стават все по-малко налични на пазара и във все по-лошо техническо състояние. В това отношение работната група цели и прекрояване на готовия вече проект за създаване предварително на по-благоприятни условия за употребявани F-16. Това е и една от причините за изолацията на генерал Радев. В разработения под негово ръководство проект била аргументирана целесъобразността от придобиване на новопроизведени самолети, а и самият генерал ясно отстоява тази си позиция в последните си обществени изяви и настоява нееднократно за незабавно внасяне на проекта в МС.

Не е изключено нерешителността на министър Ненчев да се дължи и на трусовете в Реформаторския блок, от който той е част. В началото на декември лидерът на ДСБ Радан Кънев излезе във фактическа опозиция, а Ненчев гравитираше около него предвид наличието на два властови центъра в РБ. В дните веднага след оттеглянето на Радан Кънев имаше публикации, че Ненчев се готви да подаде оставка в знак на солидарност. Да не забравяме, че именно Кънев скочи в защита на военния министър по време на злополучната пресконференция след ратифицирането на договора с Полша. Лидерът на ДСБ имаше и други сериозни прояви в защита на Ненчев. Оттеглянето на Кънев от управлението оставя Ненчев без сериозен властови гръб. Трябва да се има предвид, че партията на военния министър е електорално джудже. На последните парламентарни избори, на които БЗНС се яви самостоятелно (12 май 2013 г.), партията на Ненчев спечели всичко на всичко 7715 гласа, което практически дава нулева политическа тежест на военния министър и неговата партия.

Привидната нерешителност на министър Ненчеви неясните политически игри, които се плетат около проекта за новия изтребител, обаче са половината зло. Източници на АЕРО в МО заявиха, че военният министър е забъркал малък процесуален ужас в процедурата за придобиване на нов изтребител.

През есента на 2014 г. служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов въведе проектно управление по метода PRINCE2. Съгласно тази методология за всеки проект отговаря борд за управление, а председателят на този борд е отговорен за всички дейности по него. В началото на 2015 г. за председател на борда за управление на проекта за придобиване на нов изтребител е назначен генерал-майор Румен Радев. Това става със заповед на министър Ненчев. Към края на годината обаче отношенията между генерал Радев и военния министър са вече сериозно охладнели и Ненчев активно се опитва да изолира командира на ВВС от всички важни процеси в МО и особено от поддръжката на МиГ-29 и от проекта за придобиване на нов изтребител. Вместо да се работи по установения в МО начин, чрез борда за управление на проекта, през ноември 2015 г. със заповед на министър Ненчеве сформирана работна група, която да работи по проекта за нов изтребител. В нея генерал Радев не участва под никаква форма

Както вече АЕРО писа, начело на групата стои самият министър Ненчев със заместници замeстник-министър Кюмюрджиев и заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов. Нейната основна цел е да събира и анализира оферти за доставка на нови многоцелеви изтребители. Според източници на АЕРО самият министър Ненчев си е поставил срок до края на март 2016 г. да бъде изготвен доклад по темата.

Въпросната работна група действа при високо ниво на секретност, но това е сякаш направено, с цел да се прикрие липсата на каквито и да е реални действия. Не е ясно какви всъщност са целите на въпросната група и защо тя тръгва отново по утъпкания път за водене на разговори с потенциалните доставчици. Нещо, което е правено вече безкрайно много пъти в последните няколко години.

Ще има ли изход от този правно нормативен хаос, засега е неясно. Кристално ясно е обаче друго. В рамките на 2016 г. няма да може да бъде реализиран договорът за придобиване на нов боен самолет за ВВС с всички произтичащи от това последствия.Причината за това е, че няма никакво време. Един реалистичен времеви разчет показва, че дори и в самото начало на 2016 г. да се стартира с проекта чрез неговото внасяне в МС, то няма начин той да бъде приключен преди първата половина на 2017 г., което значи и че парите, които целево бяха отпуснати от централния бюджет, ще бъдат загубени.

Как ще реагира премиерът Борисов на един такъв провал, предстои да видим, но познавайки характера му, това няма да бъде красива гледка.

Лошото е, че провалът на проекта за придобиване на нов изтребител в добавка с батака около МиГ-29 гарантират крах на изтребителната ни авиация. И това няма да стане някъде далеч в бъдещето, а съвсем скоро, още през 2016 г.

*** В последните дни на 2015 г. вестник „Телеграф” излезе с новината, че командирът на ВВС генерал Радев е изпратил „кърваво писмо” до военния министър за плачевното състояние и перспективи пред бойната авиация. Източници на АЕРО заявиха, че  въпросният документ не е писмо, а просто в дните преди Коледа генерал Радев е изпратил поредната си докладна записка за проблемите в поверените му войски. Според същите източници само за 2015 г. Радев е изпратил множество подобни докладни записки, рапорти, брифинги и становища.

Според нашите източници последната докладна записка обаче била изключително остра. В нея командирът на ВВС открито отправял претенции към ръководството на МО, че загубата на повече от година в усилия да се прекъсне на всяка цена зависимостта от Русия при поддръжката на МиГ-29, без да са гарантирани сроковете и обхватът на очакваните споразумения с полската страна, е довело до изпадане на изтребителната ни авиация в аварийна ситуация.Генерал Радев предупреждавал и за това, че с предприетата от МО политика на протакане отпуснатите от правителството 80 млн. лв. за изтребителна авиация за 2016г. (за стабилизиране на МиГ-29 и за нов самолет) няма да бъдат усвоени. Настоявал също за пореден път за спешно стартиране на процедура по ЗОП за доставки за МиГ-29, за неотложно внасяне на готовия проект за нов самолет в МС, както и за изтегляне на внесения от МО проект на промяна в ЗОВС относно съвместния Air Policing и за неговата промяна в съответствие с предложения от командването на ВВС вариант.

За съжаление,   военният министър отвръща само с хладно мълчание.

Интересно, дали мълчанието му ще продължи и след като българските МиГ-29 се приземят, а въздушната охрана на родината бъде поета от съюзник от НАТО…?  

Коментари

blog comments powered by Disqus