На мускулиКрасимир ГРОЗЕВ продължава да следи развитието на ситуацията около изтребителната авиация на българските ВВС.

Пишем тези редове с ясното съзнание, че отразяването, което правим на развитията около българската изтребителна авиация, отнема значителна част от обема на изданието ни в последните месеци. И все пак, колкото и да е трудна темата, колкото и сякаш да няма светлина в края на тунела, трябва да продължим да попълваме тази своеобразна хроника до самия край на сагата. Правим това независимо дали краят ще бъде свързан с преодоляването на тази най-сериозна криза в новата история на ВВС, или ще доведе до момента, когато ще сложим точка на българските изтребители.

Първите седмици на 2016 г. донесоха доста новини за съдбата на българската изтребителна авиация, и то отново по трите невралгични направления – приемане на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили (ЗОВС), техническата поддръжка на наличните изтребители МиГ-29 и закупуването на нов многоцелеви изтребител. Законът мина на инат Готвените промени в ЗОВС в частта му за охрана на българското въздушно пространство минаха успешно през Народното събрание на две четения. Може да се каже, че те бяха прокарани „на инат” през пленарната зала и при абсолютно извратен дебат, който практически не засягаше същината на проблема, а именно възможността на МО във всеки един момент  да абдикира от отговорностите за охрана на въздушното ни пространство, чрез недаване на дори мъглява дефиниция на това, какво значи „съвместна охрана” на въздушното ни пространство.

Предложените промени в ЗОВС минаха на първо четене със 122 гласа "за", 41 "против" и 1 "въздържал се" на 14 януари 2016 г. Дебатът в пленарната зала бе наситен с политика и в крайна сметка се обърна на един много креслив спор между управляващи от ГЕРБ и РБ, от една страна, и опозицията в лицето на БСП – от друга, въртящ се около геополитическата ориентация на България и това, кой има най-много „заслуги” за лошото състояние на военната авиация.

Имаше известни надежди, че между първо и второ четене на закона все пак ще се приемат промени, които да гарантират водещата роля на българската изтребителна авиация при евентуално съвместно изпълнение на охраната на въздушното ни пространство със съюзник от НАТО.

Точно такива надежди изрази и генерал-майор Румен Радев, командир на ВВС, в предаването „Още от деня” по БНТ1 на 15 януари:

„Не приемам в този им вид промените в ЗОВС в частта им за съвместната охрана на въздушното ни пространство. От Командването на ВВС отдавна сме дали наше предложение за същите промени в закона, което смятам за балансирано и показващо, че сме добри съюзници в НАТО, и в същото време защитава интереси за бъдещето развитие на нашата авиация

Не съм юрист, но знам, че един закон е добър, когато не допуска двусмислие. В този вид на промените в ЗОВС се допуска такова двусмислие. Там е записано „самостоятелно и съвместно” за охраната на въздушното ни пространство. Силно се тревожа от липса на дефиниция на думата „съвместно”. Мисията „ер полисинг” е много сложна и има различни подсистеми и компоненти – система за наблюдение, система за предаване на информацията, пунктове за командване и управление, система от летища и логистика и накрая острието – изтребителите и екипажите им. Така формулиран, законът допуска съвместното ни участие да е с наземните компоненти, а изтребителите и летците да идват от друга държава”.

Думите на генерал Радев явно са имали тежко отражение сред определени кръгове във военните среди на България и ответните реакции не закъсняха, макар и да не дойдоха пряко от министъра на отбраната Николай Ненчев, макар и да може да се подозира благословия оттам.

Атаката дойде не от кой да е, а от бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който публикува в профила си в социалната мрежа Facebook доста остро мнение, в което обвинява командира на ВВС в политически игри.

„Не е нормално авиацията да бъде заложник на договор с Русия 12 години след приемането ни в НАТО (14 години след поканата). Това не е признак на добро управление на ВВС и БА като цяло”, написа Шаламанов и обвини генерал Радев в медийна кампания срещу военния министър, опит да използва авиошоуто на ВВС от 11 октомври 2014 г. за предизборна агитация и влагането на 2 млрд. лева в модернизацията на ВВС без реални резултати (през август 2014 г. в интервю за вестник „24 часа” Шаламанов твърди, че сумата е 1,4 млрд. лева, а реално вложените пари за модернизация са около 900 млн. лева, съвсем отделен е въпросът, доколко генерал Радев има „вина” за тези разходи – бел. ред.).

За съжаление, на командира на ВВС му се наложи да слезе на нивото на евтините атаки и отговори – също в профила си във Facebook – на Шаламанов, като му припомни, че в архива на МО се пази цялата им кореспонденция от времето, когато той е бил служебен военен министър, и не пропусна да отбележи активната му кариера в редовете на БКП отпреди 1989 г., преди да „обърне” политическата си ориентация.

На този фон министър Ненчев влезе в объркан режим на обяснения във връзка с промените в ЗОВС. В интервю за вестник „24 часа” от 18 януари 2016 г. той заявява, че нямало натиск от НАТО за приемане на промените в ЗОВС. Обаче в мотивите към законопроекта ясно е записано, че той се предлага заради изискванията на Алианса. На 1 февруари пък Ненчев даде интервю за БТА, в което каза, че присъствието на самолети на НАТО ще помогне за справянето ни с много по-сложни атаки от въздуха, като по такъв начин явно обърка мирновременната задача по охрана на въздушното ни пространство и военновременната задача по отбрана на същото.

В същото време и министър Ненчев, и бившият заместник-министър на отбраната и настоящ депутат от ГЕРБ Валентин Радев в прав текст заявиха, че законовите промени се правят и за „всеки случай”. В интервюто си за БТА министър Ненчев каза, че чуждите изтребители биха се справяли по-добре със задачите по „ер полисинг”. Валентин Радев пък в няколко свои изказвания, включително и от трибуната на Народното събрание, обясни, че ако се получи така, че България не може да охранява повече небето си, то с тези законови промени ще се позволи все пак да се изпълнява мисията „ер полисинг”. В тази дискусия председателят на Комисията по отбрана на НС генерал от резерва Михо Михов остана напълно безличен, с дежурни шаблонни изявления без особена тежест.

Междувременно в деловодството на Народното събрание бяха вкарани няколко предложения за промяна в законопроекта. Две от тях бяха основно насочени към премахване на възможността Турция да охранява българското небе, едно бе свързано с командването на операцията, което трябва да е българско, но най-комплексно бе предложението на бившия военен министър Ангел Найденов, което се отнасяше до залагане именно на водещата роля на българските изтребители в изпълнение на съвместната мисия. Всички тези промени бяха отхвърлени от Комисията по отбрана към парламента.

Предложените промени в ЗОВС минаха на второ четене в пленарна зала с 96 гласа "за", 35 „против” и 14 въздържали се на 5 февруари. Законът бе приет с гласовете на ГЕРБ, РБ, ДПС, БДЦ и някои независими депутати (основно „отлюспените” от ДПС). Бяха отхвърлени всички предложения за промяна на законопроекта. Дебатът не се отличаваше от този по време на първото четене.

Промените в ЗОВС бяха обнародвани в „Държавен вестник” на 16 февруари 2016 г., с което влязоха и в сила. Така вече прословутият член 130 на ЗОВС официално гласи следното:

„Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави”.

Трябва да отбележим, че дебатът по отношение на промените в ЗОВС не трябваше да се изкривява по линия на празните приказки „за” и „против” НАТО (както това волно или не бе направено от управляващи и опозиция), а за гарантирането на развитието на българската изтребителна авиация и запазването на способностите на въоръжените ни сили. Уви, това не стана. От МО и някои депутати (най-вече членове на РБ) определено „пресолиха манджата” с обясняването колко е нормално друга държава да охранява небето на България, давайки най-вече примери с Балтийските републики (които, за разлика от България, днес нямат изтребителна авиация). Тон даде и военният министър, който след гласуването заяви чрез сайта на МО, че България е станала по-надежден съюзник в НАТО, като сякаш зачеркна усилията на българските военни в последните 12 години…

Но както са казали старите партийни работници, лошата пропаганда е антипропаганда и така от МО, вместо да „изпишат вежди”, всъщност си извадиха очите с подхранване на недоверието към НАТО и показвайки явната ерозия на способности в армията ни.

Впрочем министър Николай Ненчев се опитваше да обяснява под път и над път, че няма опасност България да не не може да охранява небето си, защото се прави всичко за поддръжката на МиГ-29 и придобиването на нов боен самолет. Но дали това е така? Не, всичко е демагогия, демагогия и само демагогия! Все по-голям батак с МиГ-29 На 12 януари 2016 г. авиобаза Граф Игнатиево стана свидетел на невиждан от години медиен цирк. Министърът на отбраната Николай Ненчев реши лично да полети на изтребител МиГ-29, задвижван от двата реактивни двигателя РД-33, получени от Полша за временно ползване, като да присъства бе поканен и премиерът Борисов.

Реалната работа бе свършена сутринта на този ден, когато двата мотора бяха изпитани във въздуха от двамата опитни пилоти – майор Любомир Славов и генерал-майор Румен Радев. Те бяха монтирани на МиГ-29УБ борд 33. И според двамата авиатори двигателите са се държали чудесно във въздуха.

Останалото, както се казва, бе за пред медиите. Министър Ненчев се появи в летателен гащеризон, а премиерът Борисов лично го изпрати за полета му на същия борд 33. Животът и здравето на военния министър бяха поверени в ръцете на полковник Димитър Петров. Полетът премина успешно и Ненчев слезе от изтребителя в прилично състояние. Разбира се, министър Ненчев се опита да натрупа политически дивиденти с полета си на МиГ-29. Доколко това е било  успешно, вече е една отделна тема. Лидерът на БСП Михаил Миков сравни Ненчев с кучето Лайка, премиерът Борисов го поздрави за добрата шега, а на следващото заседание на Министерски съвет министър-председателят иронично попита министрите кой иска да се вози на изтребител…

По-интересното от 12 януари обаче беше една друга новост:

„Вероятно в края на януари ще обявим обществена поръчка за шест, подчертавам, нови двигателя за МиГ-29 и съответните части, КСА и други, които са необходими, за да може авиацията ни самостоятелно да охранява въздушното ни пространство“, обяви министър Ненчев пред присъстващите журналисти.

Трябва да припомним, че в последните месеци командването на ВВС многократно е предлагало на МО спешно стартиране на обществена поръчка за доставка на части и консумативи за изтребителите МиГ-29, включително и доставка на двигатели РД-33. До 12 януари на тези предложения беше отвръщано с хладно мълчание от страна на политическото ръководство на армията, което не спира и днес да повтаря мантрата, че Полша може всичко.

Веднага след като военният министър обяви, че ще купува нови двигатели за МиГ-29, той бе разпънат на кръст от повечето медии.  Причините за това бяха няколко. Първо, от месеци той се кълнеше, че ще скъса всякаква зависимост с Русия по отношение на поддръжката на българските изтребители, а след това заявява, че ще купи не какви да е, а именно нови двигатели, които се произвеждат само на едно място в света –  московското машиностроително предприятие „Чернишов“. Второ, след като обяви, че ремонтът на един РД-33 в Русия е скъп (последната подписана сделка за ремонт е на стойност €1,38 млн. на брой, но последната руска оферта е за €1,05 млн.) и затова повече няма да се работи с РСК „МиГ“. В същото време Ненчев заяви готовност да се броят сериозни суми (поне €4 млн. на брой) за чисто нови двигатели, които реално ще могат да се ползват отново 350 часа, преди да дойде време за ремонт. Не трябва да се забравя, че реално ВВС разполагат с достатъчно мотори РД-33, които могат да се преминат капиталновъзстановителен ремонт.

На военния министър му се наложи отново да влиза в обяснителен режим.

„Наше проучване показва, че има голямо количество неизползвани двигатели в Западна и Източна Европа. Така че ще направим едно добро споразумение”, заяви Ненчев още на 13 януари пред bTV, като се опита да разсее съмненията, че ще се пазарува директно от Русия.

Пет дни по-късно, но този път пред „24 часа” Ненчев повтори тезата си.

„Няма да купуваме (двигатели – бел. ред.) от Русия. Поръчката ще е за страни от НАТО и ЕС, защото добре знаете, че спрямо Русия са в сила санкции. Наше проучване показа, че нови неизползвани двигатели има в страни от НАТО и ЕС.”

Откъде ще дойдат въпросните двигатели, все още няма яснота, защото към втората половина на февруари все още няма обявена обществена поръчка за доставка на двигатели и други части за българските МиГ-29. Освен че на 12 януари Ненчев заяви пред журналисти и премиера Борисов, че това „най-вероятно” ще се случи до края на януари, на 20 същия месец той отговори на въпрос на депутат за състоянието на българските изтребители и гарантира, че поръчка ще има до края на януари.

Според източници на АЕРО в МО в момента процедурата за възлагането на обществена поръчка е зациклила и не може да се очаква, че ще бъде пусната до края на февруари.

Причините за това са много, включително и бягането като дявол от тамян от възможността двигателите да са чисто нови (което би значило работа с Русия), като вместо това се настоява за използване на термина „неизползвани”, въпреки че в авиацията той е безсмислен. Основната спирачка за пускане на процедурата се оказват чиновниците в дирекциите на МО, които спират документите за поръчката и ги връщат на командването на ВВС. Как ще се развие тази драма, е неясно, но черногледи наблюдатели отбелязват, че е възможно да се разиграва „сценка”, като МО да се опита да си измие ръцете с ВВС по отношение на бавещата се поръчка. В същото време през април идва и съвсем нов Закон за обществените поръчки, който ще иска напълно различни вътрешни правила за провеждане на процедурите в МО и ако дотогава не бъде пусната процедурата, то забавянето ще стане фатално голямо.

За отбелязване е, че заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, волно или не, разби огромна част от аргументацията на военния министър за безалтернативността на Полша, като на 9 февруари 2016 г. в сутрешния блок на БНТ1 в прав текст заяви следното:

„Полша не е в състояние да ремонтира повече двигатели, а ни трябват изтребители. Затова съвсем скоро ще обявим обществена поръчка за доставка на нови двигатели за МиГ-29”.

Така за първи път от политическото ръководство на МО дойде признание, че полските авиоремонтни заводи нямат капацитет да изпълняват голям обем поръчки за експорт, което реално сериозно ще затрудни поддръжката на родните МиГ-29. Впрочем тези аларми съвсем официално се бият от командира на ВВС генерал Радев от няколко месеца…

Въпреки многото приказки обаче първите седмици на 2016 г. не донесоха никакъв оптимизъм за поддръжката на МиГ-29. Обществена поръчка за мотори и части няма, а министър Ненчев многократно обеща, че се работи с Полша за последващ договор за логистична поддръжка. Генерал Радев обаче информира, че този договор няма да стане факт преди средата на годината и реално ще се реализира чак през 2017 г. Коментар по това от МО все още няма. Не е за пренебрегване и фактът, че военният министър продължава с приказките си за модернизация на наличните МиГ-29, но никой не е обявил как и защо това ще съжителства с придобиването на нов изтребител и откъде ще дойдат парите за подобна работа. Нов изтребител на тъмно В края на декември 2015 г. МО за пореден път изпрати запитване за информация за доставката на нови и употребявани изтребители. Този път запитването е било само до САЩ, Португалия, Италия и Швеция. През януари са получени отговорите, като това сякаш щеше да е най-сериозното постижение на сформираната от министър Ненчев комисия за работа по проекта за придобиване на нов изтребител.

На 19 януари 2016 г. на посещение у нас дойде помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Виктория Нюланд, която се срещна и с военния министър и представители на МО. В официалното съобщение на пресцентъра на военното министерство се каза, че на срещата е била обсъдена и модернизацията на ВВС. Това сякаш остана встрани от общественото внимание.

През първата седмица на февруари обаче на необявено предварително посещение в САЩ се озоваха заместник-министър Кюмюрджиев и генерал-лейтенант Константин Попов. От МО се ограничиха със сухо съобщение за визитата на Кюмюрджиев в САЩ (а то дойде сред изрично запитване от страна на АЕРО), но пропуснаха факта, че с него е бил и генерал Попов. И двамата са заместник-председатели на изтребителната комисия на Ненчев. Вестник „Телеграф” по-късно съобщи, че с двамата е била и Августина Цветкова, бивш заместник военен министър и настоящ съветник на външния министър.

Основната цел на посещението е била една – проучване на възможността за доставка на употребявани изтребители F-16 от САЩ. Трябва да отбележим, че Цветкова е един от най-активните лобисти за придобиване на F-16 втора ръка от САЩ – тя работи активно по темата още от времето, когато бе заместник-министър, и не спира и в момента. Паралелно с делегацията в САЩ, двама български офицери от ВВС, които също са част от комисията на Ненчев, са били в Португалия, където също са проучвали възможността за доставка на употребявани F-16 (за което са необходими съгласие и съдействие от САЩ). След това двамата са заминали за Щатите.

Всичко това остана скрито от българското общество въпреки клетвите на министър Ненчев, че процесите на избор на новия изтребител ще са публични. Веднага стана ясно и че в момента в МО не планират подобни „разузнавателни” посещения в Италия и Швеция, което веднага породи съмнения, дали изборът всъщност не е бил предопределен и везните отдавна да не клонят към покупка на употребявани F-16.

Какво точно са видели българските представители в САЩ и Португалия, в момента не е ясно за обществото. Запознати с процесите заявяват, че се подготвя схема, сходна с тази, по която се преговаряше през 2012–2013 г. А именно доставка на употребявани F-16A/B Block 15 от САЩ, ремонтът и модернизацията им в Португалия (за по-ниски цени) и доставка на логистичен пакет от Щатите. Друг вариант е доставка в България на португалски изтребители (произведени 1983–1984 г. с около 4000 часа нальот), а на тяхно място Португалия доставя и модернизира за собствени нужди ексамерикански самолети (консервирани в пустинята на Аризона), които са с двойно по-малко часове от сега експлоатираните от ВВС на страната. Или пък някаква друга триходова комбинация. Каква ще е цената на подобна опция, е неясно, но по-интересен е въпросът, какво всъщност с процесите по покупка на нов многоцелеви изтребител. Като за начало все така не е ясно предназначението на комисията на Ненчев. Ето какво каза самият Ненчев в последните седмици за работата по изтребителния проект:

„Има назначена комисия, която в края на март трябва да ми предостави доклад с всички възможни опции и до три, три и половина години ще имаме нов тип боен самолет, който ще е в количество от около 12 броя”, това заяви Ненчев на 13 януари в студиото на bTV.

“До края на март очаквам становището на специална комисия, която проучва възможностите за доставка на нов съвременен изтребител. Тази комисия ще представи концепция какъв тип самолет е най-подходящ за нашите ВВС”, това каза военният министър пред вестник „24 часа” на 18 януари.

„Да актуализираме проекта за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет до края на месец март”, пък написа министърът на отбраната в отговор на депутатски въпрос на 17 февруари.

Така, ако съдим само от думите на Ненчев, не става ясно дали неговата комисия ще прави доклад за възможностите за доставка на новия изтребител, или ще актуализира проекта за инвестиционен разход. Ако ще се прави само предварително проучване, то това е нещо, което е правено безброй много пъти, и опциите пред България са пределно ясни, ако ще се пренаписва проектът за инвестиционен разход, трябва да се попита какво се е променило от миналата година, когато командирът на ВВС е изготвил такъв проект, който е готов за внасяне в МС. Според някои наблюдатели всичко се прави само с цел Ненчев да сложи името си върху някакъв документ, свързан с проекта. Или пък да се включи F-16 втора ръка в играта под някаква безалтернативна форма.

Все още не е ясно кога ще бъде внесен проектът за инвестиционен разход в МС и Народното събрание. Пред в. „24 часа” министър Ненчев неопределено заяви, че това ще се случи, а заместникът му Димитър Кюмюрджиев в началото на февруари каза, че това ще стане факт скоро, но без да дава конкретни срокове.

Източници на АЕРО заявиха, че е възможно проектът за инвестиционен разход да бъде внесен през март, но това зависи от обстановката в МО, която от началото на годината е все по-хаотична с явни конфликти между военния министър и заместниците му и неясната подкрепа и доверие, с които се ползва Ненчев сред депутатите и министрите на ГЕРБ.

Пред „24 часа” министър Ненчев гарантира, че изборът на нов изтребител ще стане след конкурс. Що за конкурс ще бъде, ще разберем през тази година. *** И след като видяхме, че първите седмици на 2016 г. не донесоха нищо позитивно за бъдещето на изтребителната авиация, идва въпросът докога ще се носи бойното дежурство от родните МиГ-29?

„Със или без двигателите от Полша, до средата на годината всички МиГ-29 остават на земята, но това няма да се случи, защото ще удължаваме техническия ресурс на двигатели, КСА и други отново сами. През 2016 г. няма да допуснем спиране на дежурството по „ер полисинг”, категорично заяви генерал Радев в телевизионно интервю от 15 януари.

Тоест и през 2016 г. изтребителната авиация ще продължи да лети „на мускули” чрез удължаване на ресурсите на части и агрегати със собствени сили и при риск, който се носи изцяло от командването на ВВС и пилотите, които летят на техника с изтекли ресурси. Трябва тежко да се подчертае, че военният министър бяга от каквато и да е отговорност при разписването на тези удължавания. Това бе потвърдено и от генерал-майор о.р. Петър Петров, който между октомври 2014 и август 2015 г. бе главен инспектор на МО. В профила си във фейсбук той в прав текст написа:

„За риска, който поема както командването на ВВС, така и летците и техниците на изтребителите, министърът не носи никаква формална отговорност. И причината е, че в Министерството на отбраната цари нормативен хаос, в който е много удобно да се бяга от отговорност…”.  

Коментари

blog comments powered by Disqus