altВ миналия брой на АЕРО ви представихме ВВС на Румъния, Унгария, Словакия и Чехия. В този брой Красимир ГРОЗЕВ и Александър МЛАДЕНОВ завършват обзора на въздушните сили на източноевропейските страни с материал за полските военновъздушни сили, армейска и флотска авиация.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 7 (март 2009 г.) 

Военновъздушните сили на Полша по време на Варшавския договор са едни от най-многобройните, като към 1989 г. въздушните сили на страната се групират в четири ПВО корпуса и един смесен авиационен корпус. Първите съкращения във въоръжени сили тръгват още през 1987–1989 г. и са свързани с изключително тежкото икономическо състояние на страната тогава. В този период са съкратени четири авиационни полка. През 1990 г. войските за ПВО и ВВС са обединени в една структура Wojska Lotnicze i Obrony Powietrznej (в превод – ВВС и ПВО), в която бързо започват да доминират офицери от войските за ПВО и това, както може да се предположи, променя фокуса на полските въздушни сили. През 1991 г. са съкратени два изтребително-бомбардировъчни полка и не след дълго общото намаляване на авиацията води и до сериозни съкращения в учебната авиация. Между 1989 и 1993 г. са съкратени два учебни полка, а техните реактивни УТС TS-11 Iskra отиват в два други учебни полка, използващи до този момент Lim-5/SBLim-2 (произвеждани по лиценз в Полша МиГ-17 и МиГ-15У). През 1993 г. е взето решение Полша да влезе в НАТО и тази стъпка ще доминира отбранителната политика на страната за в бъдеще. Между 1993 и 1998 г. са съкратени още четири полка (един разузнавателен, един изтребителен и два изтребително-бомбардировъчни), скоропостижно са „пенсионирани” и самолетите Су-20 и МиГ-23МФ. Полша влиза в НАТО през април 1999 г., а на следващата година се преминава към базова структура. По-старите варианти на МиГ-21 (М и МФ) също са свалени от въоръжение.

alt

Полските ВВС имат на въоръжение общо 32 изтребителя МиГ-29 (ВВС на Полша)

МиГ-29

Сред страните от Варшавския договор Полша е една от последните, които получават модерния фронтови изтребител МиГ-29. Първите самолети са доставени към края на 1989 г., а общо са получени едва 12 самолета (девет бойни и три спарки). Поради редица финансови трудности самолетите са усвоени напълно чак през 1992 г. Бройката на самолетите е крайно недостатъчна, а гладът за модерни изтребители е голям (на практика изтребителната мощ на Полша по онова време се крепи на огромно количество МиГ-21 и едва 36 бройки МиГ-23МФ). Активно започват да се търсят варианти за придобиване на допълнителни МиГ-29. Решението идва от самосебе си, след като през 1993 г. Чехия се отказва от по-нататъшно ползване на своите десет (девет бойни и една спарка) МиГ-29. През декември 1995 г. между Чехия и Полша се сключва сделка, по силата на която чехите предават своите МиГ-29, плюс наземното оборудване и въоръжението в замяна на 11 чисто нови вертолета W-3 Sokol. Във връзка с бъдещото членство в НАТО се планира амбициозна програма за модернизация на наличните 22 изтребителя, но впоследствие се отива на варианта за базова модернизация и преминаване през капитално-възстановителен ремонт. Модернизацията включва поставяне на навигационните системи Rockwell Collins ANV-241 MMR VOR/ILS, AN/ARN-153 TACAN и GPS приемник Trimble 2101AP. Тези системи са интегрирани в бордната навигационна система на самолета. Освен това са поставени система за опознаване Thomson-CSF SB-14, нови радиостанции полско производство и навигационни светлини по стандартите на НАТО. В края на 2001 г. вече тече процедура по избор на нов боен самолет, но Германия предлага под формата на военна помощ да предаде на Полша 22 от своите 23 изтребителя МиГ-29. След известно колебание през януари 2002 г. е подписан договор за продажбата на немските самолети на символичната цена от 1 евро на машина. През 2003 и 2004 г. всички 22 самолета прелитат в Полша, но е решено само 14 от тях да се вкарат на въоръжение, а останалите да се ползват като донори на резервни части. Доставката на тези изтребители позволява пенсионирането на последните МиГ-21бис през януари 2004 г. Междувременно в кооперация с оригиналния производител РСК „МиГ” полският авиоремонтен завод WZL-2 разработва програмата Kurpie, която включва обстоен преглед на планера, усилване на отделни елементи и впоследствие удължаване на техническия ресурс на самолетите до 4000 часа или 40 години. През програмата минават всичките полски МиГ-29, предвидени да останат в експлоатация. Днес полските ВВС разполагат с общо 32 изтребителя, които са на въоръжение в 1-ва и 41-ва тактическа ескадрила. Средният нальот на полските летци е 80–120 часа, което се смята за достатъчно, при положение че се отработват само задачи за ПВО. Днес на самолета, дори след приемането на въоръжение на F-16, се гледа изключително сериозно и се очаква машините да останат на служба до 2020–2025 г. Поради това през лятото на 2008 г. бяха обявени планове за нова модернизация на флота, състояща се в поставяне на нов борден компютър, цветни дисплеи в кабината, нова система за предупреждение за облъчване и други. Точните параметри на модернизацията и видът на използваното оборудване, както и делът на участието на РСК МиГ, ще станат ясни в близкото бъдеще. Междувременно полските МиГ-29 се изредиха на бойно дежурство в Прибалтика вече два пъти – в периода януари–март 2006 г. и март–юни 2008 г.

F-16

Плановете за придобиване на нов многоцелеви самолет започват още през 1997 г. По онова време се смята, че 100 многоцелеви изтребителя ще заменят тогава използваните МиГ-21 и Су-22. Полша е първата страна от Източна Европа, която открито заявява намеренията си за покупка на нови бойни самолети, и то в сериозни количества. Логично почти всички западни производители се нахвърлят върху страната, разчитайки на бърза сделка. Такава обаче няма да има. Още през 1998 г. немската компания DASA заедно със SAAB предлагат наличните МиГ-29 да бъдат подложени на сериозна модернизация, а впоследствие да бъдат закупени директно шведските изтребители Gripen. През декември с.г. от американска страна е направен сериозен натиск за отдаването на лизинг за пет години на изтребители F-16 втора ръка. През февруари 1999 г. полското правителство слага край на хаоса, като категорично заявява, че има програма за купуване на 48 нови и модерни бойни самолета. В следващите три години Полша става арена на един от най-оспорваните и яростни изтребителни конкурси за последните години. Оферти са предадени от страна на SAAB JAS-39C/D Gripen, Dassault Mirage 2000-5 Mk.2 и Lockheed Martin F-16C/D Блок 52+. И трите предложения имат своите силни и слаби страни, като основният двубой се развива между американския и шведския самолет. На 27 декември 2002 г. за победител категорично е избран F-16. Договорът между полското и американското правителство е подписан на 18 април 2003 г. и предвижда закупуването на 48 F-16 Блок 52+ (36 едноместни и 12 двуместни машини) на обща стойност $3,5 млрд. Първите машини пристигат на 9 ноември 2006 г., а последните на 11 декември 2008 г. Полските F-16, получили местното наименование Jastrząb (ястреб), се смятат най-модерните от този тип в Европа (заедно с гръцките машини от същия блок). Те имат двигател Pratt&Whitney F100-229, снабдени са с радар AN/APG-68(V)9, интегрирана система за радиоелектронна борба AN/ALQ-211(V)4, възможност за използване на контейнера за целеуказване и обзор Sniper ATP и единната нашлемна система за целеуказване JHMCS. Наборът основни оръжия включва ракети „въздух-въздух” AIM-9X, AIM-120C-5, GPS управляеми боеприпаси AGM-154 JSOW и бомби JDAM. Тъй като самолетите ще се използват и за разузнаване, са поръчани осем от модерните разузнавателни контейнери Goodrich DB-110.

alt 

Полски F-16C block 52+ (Lockheed Martin)

Усвояването на ултрамодерния и изключително сложен (в сравнение с другите самолети на полските ВВС) изтребител не е от най-гладките. Най-бавно и мудно върви обучението на пилотите (поради изключително високите изисквания за подготовка до боеготово състояние) и на практика и до момента полските ВВС разполагат с повече F-16, отколкото обучени пилоти за тях. Към края на 2007 г. поляците разполагат с 33 самолета, но за тях обучени има едва 21 летци. През 2008 г., когато вече са налични всички 48 самолета, са обучени 35 пилоти, 12 от които инструктори. Активно се ползват и американски инструктори, които са командировани като „бригадири” в Полша да оказват помощ в приучването на полските си колеги. Въпреки всичко едва в края на тази година се предвижда да има по един екипаж за всеки самолет, а достигането до стандарта 1,5 екипажа за боен самолет (или 72 летци) се очаква да стане едва през 2012 г. Логично и експлоатацията на новия сложен боен самолет е съпроводена с доста технически трудности. Проблемите тръгват още с получаването на първите четири самолета през ноември 2006 г., когато прелитането от САЩ се проваля на два пъти поради технически неизправности. През следващите години в полската преса често се появяват статии, описващи в тъмни краски ситуацията с техническото състояние на полските F-16, но реално подобно е положението в много други страни, където масово се въвеждат нови и сложни бойни самолети. В началото на 2008 г. командващият полските ВВС (в отговор на парламентарно запитване) официално обяви, че в процеса на приемане на самолетите в Полша са открити 281 неизправности. Още 393 неизправности са излезли наяве по време на текущото техническо обслужване. 343 отказа са открити по време на полетите, като в четири от случаите са станали причина за прекратяване на задачата и аварийно кацане. Всички откази се дължат на конструктивно-производствени недостатъци, като всичко това е при общ нальот 2480 часа. Процентът на изправна техника в периода е възлизал на 75–80%, а за 2008 г. се е планирало достигане на 90% (все още липсват точни данни доколко това е изпълнено). 48-те самолета са на въоръжение в три тактически ескадрили – 3-а, 6-а и 10-а, в две авиобази – Кресчани и Ласк.

Су-22

Третият боен самолет в състава на полските ВВС е Су-22М4/УМ3К. Полша има дълги традиции в експлоатацията на изтребителите бомбардировачи от фамилията Су. Общо са били доставени 137 самолета Су-22М4/УМ3К, а преди това на въоръжение е имало и Су-7. Когато в края на 90-те става ясно, че превъоръжаване с ударни темпове с нова западна бойна техника няма да има, е решено значителна част от самолетите Су-22 да останат на въоръжение. Спомагателни фактори са и голямото количество резервни части и усвоеният ремонт в местния авиоремонтен завод в Будгош. Плановете за сериозна модернизация с усилване на бойните възможности бързо са изоставени и впоследствие е направена малка модернизация по примера на МиГ-29 – комуникация, навигация и опознаване. Към 2005 г. Су-22 е на въоръжение в пет ескадрили, но след приемането на F-16 две от ескадрилите са превъоръжени с новия американски изтребител. В момента на въоръжение в три ескадрили – 8-а, 40-а и 48-а, са общо около 48 изтребители бомбардировачи, като се планира те да останат на въоръжение да 2012 г., когато ударните и разузнавателните им функции до голяма степен ще се изземат от F-16.

Транспортна и ВИП авиация

Модернизацията на полската транспортна авиация започва през 2001 г., когато е подписан договор за покупката на осем тактически транспортни самолета CASA C-295M. Впоследствие с два анекса през 2006 и 2007 г. допълнително са поръчани още четири. Един С-295 е загубен при катастрофа през февруари 2008 г. Още от края на 90-те обаче се търси по-тежък транспортен самолет, като са разгледани няколко варианта. Накрая полските ВВС се спират на закупуването на C-130К Hercules втора ръка, ползвани преди това от Кралските ВВС. Те обаче се оказват в много лошо техническо състояние и са отказани. В крайна сметка през 2006 г. е сключен договор за доставката на пет ремонтирани и модернизирани С-130Е, ползвани преди това от ВВС на САЩ, като първите от тях ще пристигнат в Полша след март 2009 г. В допълнение към това полската транспортна авиация ползва 15 леки двудвигателни транспортни самолета M-28B Bryza и малко количество от ветераните Ан-2. Правителствената авиация на страната е представена от две Ту-154М, четири Як-40, три Ми-8С и един Bell 412SP. Като се изключи последният, всички останали типове плачат за замяна, но за сега финанси за това няма. Въпреки че болшинството вертолети на полските въоръжени сили са в редиците на армейската и флотската авиация, ВВС също експлоатират за общи нужди десетина Ми-2/W-3, Ми-8 и SW-4.

Учебна авиация

Полша разполага с авиация от завидни за Източна Европа мащаби и съответно с това разполага и със сериозна учебна авиация, съсредоточена в авиобаза Деблин. За обучение се използват учебно-тренировъчните самолети местно производство PZL TS-11 Iskra и турбовитловият PZL-130 Orlik. Реактивния TS-11, връстник на ветерана L-29, отдавна е морално остарял, като за негов заместник за първоначално обучение трябва да бъде разработеният в края на 80-те PZL-130. За напреднало обучение пак през 80-те се разработва местната конструкция PZL I-22 Iryda, която обаче поради много причини се оказва неуспешна. Така днес полските ВВС не разполагат с реактивен УТС за напреднало обучение, което сериозно спъва обучението на пилоти.

alt

За обучение на нови пилоти все още се разчита на ветераните TS-11 (архив)

Бъдещите планове

Полша е страна със сериозни амбиции, което се отразява и на въоръжените й сили. Икономическата криза, която се вихри по света, обаче се отразява зле. Така например полският военен бюджет за 2009 г. бе орязан със 7,8%. Настоящата доктрина на страната предвижда поддържане на 8 ескадрили с бойни самолети или 128 машини. Към 2012 г. с пенсионирането на трите ескадрили Су-22 тази бройка ще се наруши. Доскоро се предвиждаше или директна поръчка на допълнителни F-16, или провеждането на конкурс за 48 бойни самолета с доставка около 2015 г. При настоящата икономическа обстановка този процес може да се забави. В дългосрочните полски планове се предвижда и потенциална покупка на изтребителя пето поколение F-35 към 2020 г. за замяна на МиГ-29. Относно транспортната авиация доскоро се предвиждаше закупуването на още четири CASA C-295M и два въздушни танкера от класа на Boeing 767, но финанси за това вероятно няма да има скоро. Вече подписаният договор за купуване на 12 леки транспортни самолета местно производство PZL M-28B вероятно ще бъде преразгледан. Най-сериозно обаче ще пострада провеждащият се в момента конкурс за 12–18 реактивни УТС за напреднало обучение. На тези самолети се разчита много за изграждане на нормална учебна система в Полша, а претенденти са американско-корейският Т-50, италианският М-346 и британският Hawk, като те трябва да постъпят през 2013 г.

Армейска авиация на Полша

Полша поддържа голям авиационен компонент в състава на сухопътните сили (Wojsk Ladowych) с общ флот от над 170 вертолета. Армейската авиация е представена от една бригада въздушна кавалерия и два вертолетни полка. Ударната сила на армейската авиация е съставена от три ескадрили бойни вертолети Ми-24, които към 2005 г. имат 43 машини – две в състава на 49-и полк бойни вертолети с Ми-24Д (първите от които доставени още през 1978 г. ) и една от по-новите Ми-24В  (доставени между 1986 и 1991 г.). В началото на настоящото десетилетие са начертани амбициозни планове за модернизирането на Ми-24 (до 40 машини), които през юни 2003 г. са ограничени до 16, и то само от новите Ми-24В. Така например на 13 от тях се е предвиждало да се монтира ново оборудване за осигуряване на оперативна съвместимост със системата за бойно управление на НАТО, а още три е трябвало да се доработят за изпълнение на задачи за бойно търсене и спасяване, като модернизираният флот е предвидено да остане на служба поне до 2015 г. За машините от по-стария вариант Ми-24Д оригинално се е предвиждало извеждане от въоръжение в периода 2005–2006 г. Модернизацията първоначално трябва да стане в рамките на Вишеградската група – тоест общо начинание с Чехия, Унгария и Словакия, предвиждащо общи действия при модернизирането на над 100 машини. След като става ясно, че групова модернизация на Ми-24 на практика е неосъществима поради сериозни разногласия между страните, полската страна решава да продължи сама.  В крайна сметка начинанието за модернизиране на Ми-24 в Полша се проваля, защото така и не е постигнато споразумение с руската страна (оръжейната търговска централа „Рособоронэкспрот” и конструкторското бюро на Мил), кой ще е водещата страна в модернизацията. Руските фирми се опират на тезата, че конструкторът (заводът производител) на вертолета трябва да контролира целия процес на модернизация и интегриране на новодобавяното оборудване. От своя страна военното ведомство на Полша не е съгласно с подобна схема на работа и не след дълго идеята за дълбоко осъвременяване на Ми-24 е изоставена. Остава са планът за малка модернизация на Ми-24В с ново оборудване за комуникация, навигация и опознаване и оборудване за нощно виждане от местния авиоремонтен завод WZL-1 в Лодз. Вторият тип ударен вертолет в полските ВВС е W-3 Sokol във въоръжен вариант. Това е машина местно производство (като все още се произвежда от завода в Свидник), която съставлява гръбнакът на 25-а въздушна кавалерийска бригада, формирана през 1995 г. Общо 20 броя W-3W (военен въоръжен вариант на 6-тонния вертолет W-3) са произведени за попълване на трите ескадрили на 66-и въздушен дивизион, базиран в Томаш Мазовиецки. W-3W в своя първоначален вариант може да превозва два тона товари или 10 души, като въоръжението му включва 23-mm оръдие и на четири пилона на ферми отстрани на тялото може да носи блокове с 57-mm ракети, контейнери за разхърляне на мини и малогабаритни бомби и ракети „въздух-въздух” „Стрела-2М”. Подобреният вариант W-3WА се появява през 1998 г. и се отличава с ново навигационно и комуникационно оборудване западно производство и осветление на кабината, съвместимо с очила за нощно виждане. До 2000 г. на 66-и дивизион са доставени 16 броя W-3WA, като по този начин числеността на флота му достига 36 машини. Една от ескадрилите му е определена като основната вертолетна част за бързо реагиране на Сухопътните сили на Полша. През 2006 г. започва амбициозна модернизационна програма на W-3WA, предназначена да даде нови бойни възможности чрез добавяне на ново прицелно оборудване и въоръжение.  Авиониката е базирана на централен компютър за управление на задачите по навигация и използване на оръжието. Кабината на пилотите е обновена и традиционните прибори са заменени с шест цветни дисплея. Двигателите са с напълно цифрова система за управление. Прицелната система се базира на стабилизиран  дневно-нощен прицел израелско производство и може да се ползва и за насочване на противотанкови ракети Spike (също производство на израелската фирма Rafael), като прицелната информация се извежда на индикатор на фона на челното стъкло. Добавени са и нови средства за самозащита и брониране на пилотската кабина. 23-мм неподвижно оръдие при W-3W e заменено с 12,7-мм картечница в турелна установка в носа. Модернизираният W-3, наречен Głuszec" (глухар), може да носи НАТО стандартни 70-мм неуправляеми ракети. Армейската авиация има поръчка за 22 броя от модернизирания W-3 (които се преработват от съществуващите W-3W/WA) с първи доставки, очаквани през 2009 г.  

alt 

Ми-24Д на полската армейска авиация (архив)

37-и дивизион на 25-а бригада е въоръжен с остарелите Ми-8 – към 2005 г. тяхната бройка е 29, за попълване на три ескадрили. Също така на въоръжение са шест от по-новите Ми-17, които през 2007–2008 г. са допълнени от пет броя М-17В-1 втора ръка (от нереализирана доставка за Ирак), модернизирани за НАТО съвместимост и повишена бойна живучест (за операции в Афганистан). Четвъртият основен тип вертолет в армейската авиация е Ми-2, който продължава да служи в множество варианти (към 2005 г. има 56 броя). 27 машини в три подварианта се използват за ударни задачи (атаки по наземни цели), като има и разузнавателен вариант за поставяне на минни заграждения, за търсене и спасяване и за въздушен команден пункт, за търсене и спасяване и за ЯХБЗ разузнаване. Полската армейска авиация има натрупан сериозен боен опит в последните шест години. Първата иракска командировка започва в средата на 2003 г. – там са изпратени шест броя W-3WA и четири Ми-8, използвани за патрулиране от въздуха, въоръжен ескорт на наземни конвои, медицинска евакуация и превоз на екипи от силите за специални операции. На 15 декември е загубен един от вертолетите W-3. През януари полските войски в Ирак получават допълнителна поддръжка от въздуха с пребазирането на шест бойни вертолета Ми-24Д. Тяхната основна задача е патрулиране по основните пътища в полската зона за отговорност в Ирак и превоз на групи за специални операции (от украинския военен контингент). При иракските операции има загубен един Ми-24. От средата на 2008 г. полската армия подсили мисията си в южната част на Афганистан с бойни и транспортни вертолети – това са три броя Ми-24В плюс три Ми-17-1В, преминали преди това специална модернизационна програма за подобряване на живучестта (допълнително брониране и средства за самозащита) и с модернизирано навигационно и комуникационно оборудване. Все още няма информация за техните операции. В същото време Полша участва и с три броя Ми-17 в мироопазващата мисия на Европейския съюз в Чад. Те са в състава на многонационалната вертолетна ескадрила и основно се ползват за транспорт на войски и товари – не само за полския военен контингент, но и за другите контингенти от европейските омиротворителни сили в африканската страна. Бъдещите планове за развитие включват амбициозна програма за купуване на 40 тежки транспортни вертолета за замяна на Ми-8 (вкл. и машините в авиацията на ВВС и ВМС).      

Авиация на ВМС

Полша притежава сериозна морска авиация (Lotnictwo Wojsk Ladowych) с изключително разнообразен състав. До 1993 г. тя дори разполага с реактивни самолети МиГ-21 и TS-11, използвани за разузнаване и ударни задачи. Днес структурно авиацията на ВМС се състои от една бригада морска авиация с три ескадри – 28-а, базирана в Гдиня – Бабие Доли, 29-а ескадра в Дарлово и 30-а ескадра в Цевице-Симеровице, които в сегашния си вид съществуват от 2003 г. В Бабие Доли са базирани морските патрулни и транспортни самолети от типовете M-28 (няколко варианта) и вертолетите W-3RM, W-3T, W-3ARM,  Ми-17, Ми-8МТВ-1 и S-2G.

alt

Палубен вертолет S-2G Sea Sprite (архив)

29-и дивизион разполага с 10 броя Ми-14ПЛ в модернизиран вариант за борба с подводници и морско патрулиране, както и с три специализирани машини за морско търсене и спасяване Ми-14ПС. За търсене и спасяване и транспорт до и от нефтени платформи се ползват и един Ми-17 и един Ми-8МТВ-1. Първоначално се очаква модернизираните с нови средства за търсене на подводници да останат на служба до 2010 г., но забавянето на програмата за купуване на нов морски вертолет с брегово базиране ще удържи службата им поне до 2012–2013 г. Вертолетите W-3 се ползват основно за търсене и спасяване. Разработва се и вариант за борба с подводници, но засега няма съобщения, докъде е стигнал този проект.    През 2002 г. е приет на въоръжение и първият вертолет западно производство – това е двудвигателният S-2G Sea Sprite на американската фирма Kaman, който се ползва като палубна машина, оперирайки от двете екс-американски фрегати от клас Oliver Hazard Perry (доставени втора ръка).

Коментари

blog comments powered by Disqus