Новият стар МиГ-35Красимир ГРОЗЕВ разказва накратко за официалния публичен дебют на най-новото произведение на руския самолетостроител РСК „МиГ“.

Статията е публикувана в сп. АЕРО бр. 95

Дебютът на нов боен самолет винаги създава сериозни емоции не само в сърцата на авиоентусиастите, но и в умовете на авиационните експерти по света. А когато се появява нов изтребител, носещ легендарното означение „МиГ“, то нещата стават дори още по-заредени с патос, поне що се отнася до живеещите в източната част на Европа и страните от бившия СССР.
В края на януари 2017 г. руската авиационна индустрия пищно демонстрира многоцелевия изтребител МиГ-35 – последното развитие на двудвигателния МиГ-29. Нещо феноменално и ново ли виждаме, или просто един претоплен модел на добре известния изтребител?

Дебютът

Както се полага в съвременна Русия, дебютът на МиГ-35 стана пред руския президент Владимир Путин на 26 януари 2017 г. Изтребителят бе представен от президента на Обединената авиационна корпорация (ОАК) Юрий Слюсар, генералния конструктор на ОАК „МиГ” Сергей Коротков и главния пилот-изпитател на РСК „МиГ” Михаил Беляев. Въпреки очакванията, че президентът Путин лично ще посети изпитателния център в Жуковский, реално демонстрацията стана под форма на видеоконферентна връзка, като руският президент заедно с вицепремиера Дмитрий Рогозин и военния министър Сергей Шойгу наблюдаваха от Кремъл.

Новият стар МиГ-35

Ден по-късно, на 27 януари 2017 г. в завода на РСК „МиГ” в Луховици, южно от Москва, беше демонстриран едноместен прототип с борден номер 702. На церемонията, изпълнена с мултимедийни красоти и проведена на доста високо ниво от гледна точка на зрелищност и стил, присъстваха руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, командващият руските Въздушно-космически сили (ВКС) генерал-полковник Виктор Бондарьов, официални гости, включително и военни делегации от 30 държави и множество журналисти. След официалната част бе извършен и демонстрационен полет с двуместен прототип с борден номер 712. Двуместният изтребител има означението МиГ-35УБ.

Реално двата прототипа на МиГ-35, които летят в момента, извършват своите първи полети някъде през ноември 2016 г. Събитието обаче не беше разгласено официално. Тези два прототипа са построени в рамките на договор между руското военно министерство и ОАК, сключен преди 2015 г.

Що за самолет е това?

Информация за МиГ-35, която в момента идва от официалните руски източници, е повече от скромна. За капак цари и хаос в означенията на въпросния изтребител, което допълнително засилва информационната мъгла. Какво всъщност представлява показаният МиГ-35?

Новият стар МиГ-35

От гледна точка на конструкцията, показаният МиГ-35 явно е много сходен с корабния МиГ-29К/КУБ (Изделие 9-41/9-47), който е на въоръжение във флотската авиация на Индия и Русия. Фактически конструкцията води началото си от оригиналния МиГ-29М (Изделия 9-15), разработен в средата на 80-те като опит за сериозна модернизация на базовите изделия 9-12/13. Основните конструктивни разлики се изразяват в поставянето на още горивни резервоари, което позволява носенето на малко над 1000 литра допълнителен керосин, промени във въздухозаборниците чрез отстраняване на спомагателните въздухозаборници, които се използват при рулиране, промени в горната част на фюзелажа с оформяне на умерена гърбица, преминаваща в т.нар. „боброва опашка“ между соплата на двата двигателя, поставяне на една въздушна спирачка с увеличена площ, промени в крилната механизация, системата за управление, поставяне на по четири точки за окачване на боен товар под всяко полукрило и други по-дребни промени.

Впоследствие МиГ-29М е преработен в палубния изтребител МиГ-29К (Изделие 9-31), който има сгъващи се полукрила, подсилен колесник, спирачна кука и някои други изменения с цел оптимизация за корабна експлоатация. По съветско време нито МиГ-29М, нито МиГ-29К получават серийно развитие.

През 2004 г. Индия поръчва 16 палубни изтребителя МиГ-29. Конструкторите в МиГ стъпват на съществуващия вече МиГ-29К, но внасят някои съществени промени в новия самолет, който получава означението МиГ-29К/КУБ (Изделие 9-41/47 – първият е боен, вторият е спарка). Първо, носовата част на двуместните и едноместните изтребители е унифицирана конструктивно, като при едноместния МиГ-29К на мястото на втория пилот има поставен горивен резервоар за 400 литра керосин. Второ, изтребителят получава изцяло нова и по-ефективна крилна механизация, плюс цифрова четирикратно резервирана електро-дистанционна система за управление (при 9-15 и 9-31 системата е аналогова). Трето, промените по бордното оборудване са съществени, като за индийските ВМС са поставени значителен брой системи западно и индийско производство (навигация, РЕБ, нашлемна система за изобразяване и целеуказване и други). През 2009 г. Индия прави втора поръчка за 29 самолета.

Новият стар МиГ-35

През 2012 г. Русия прави поръчка за 20 броя МиГ-29К и четири двуместни машини за флотската авиация на страната. Конструктивно те са идентични с индийските самолети, но западното оборудване е заменено с такова руско производство. Машините се водят официално МиГ-29КР/КУБР (Изделие 9-41Р/47Р).

Защо се спираме толкова подробно върху палубните изтребители МиГ-29? Защото, както отбелязахме, засега няма индикации, че МиГ-35 се различава генерално в конструктивно отношение от тях, като изключим, разбира се, липсата на спирачна кука и несгъващото се крило. Дори по неофициална информация означението на новия изтребител е 9-41СР/47СР, което ясно показва идентичността в конструкцията.

Изтребителят се задвижва от същите двигатели, както и палубният вариант – РД-33МК, с тяга на максимал от 52,97 kN (5400 kgf) и на пълен форсаж от 88,3 kN (9000 kg). Тягата на двигателите е повишена с 6 до 8% в сравнение с тази на базовия РД-33. Ресурсът на двигателите е 4000 часа, като КВР се прави на 1000 часа.

Електронният пълнеж на МиГ-35 е неизвестен. По време на представянето му не бе назован моделът на бордния радар. През 2015 г. генералният директор на РСК „МиГ” Сергей Коротков дава пространно интервю за дейностите в поверената му компания, като в него заявява, че засега руските военни нямат интерес към поставяне на радар с активна електронна сканираща антенна решетка (AESA) на МиГ-35, но не дава детайли защо това е така (дали се отнася за финансови или технически проблеми) и не дава информация за това с какъв радар ще се снабди серийният изтребител. Пак през 2015 г. директорът на производителя на радара „Фазотрон-НИИР” Юрий Гусиков също заявява, че първата серия МиГ-35 няма да получи AESA радар и това може да стане факт в по-нататъшното производство. При представянето компютърните графики показваха изображение на самолета, оборудван с радар с механично сканиране.

Така най-вероятно серийните МиГ-35 за руските ВКС ще получат импулсно-доплеров радар с плоска процепна антена Жук-М, какъвто се използва и от палубните МиГ-29. Радарът има редица режими „въздух-въздух” и „въздух-земя” и според рекламните брошури за експортния вариант Жук-МЭ цел тип „изтребител” се открива в предна полусфера на дистанция от 150 km и захваща на 120. Данните кореспондират добре с казаното от Сергей Коротков по време на официалното представяне на типа. Според шеф-конструктора на ОАК (бивш генерален директор на РСК „МиГ“) радарът ще позволява откриване и съпровождане на цели на дистанция до 160 km. Както всички изтребители от фамилията МиГ-29, така и МиГ-35 има оптико-електронна система за откриване и обзор. Вероятно тя е ОЛС-УЭМ, използвана и при палубните МиГ-29.

Новият стар МиГ-35

Ново при МиГ-35, което го няма при МиГ-29К/КУБ, е наличието на инфрачервена система ОАР за предупреждение за атакуващи ракети. Сензорите на системата са поставени по самолета, така че да осигуряват сферично покритие. В краищата на крилото са поставени сензори за предупреждение при облъчване с лазер (система ОЛО).

На демонстрирания борд 702 бе поставен и макет на прицелно-обзорен контейнер Т220. Летателни изпитания с контейнера, разработван от „Научно-производственная корпорация „Системы прецизионного приборостроения”, се водят от поне две години. Данните за Т220 (използва оптико-електронните сензори от изтребителя Су-35С) са оскъдни и не е известно дали ще бъде част от стандартната комплектация на изтребителите за руските ВКС. Контейнерът ще може да се ползва за подсвет на лазерно насочвани боеприпаси, както и за опознаване на наземни цели.

Пилотската кабина ще бъде сходна с тази на палубния МиГ-29 – широкоъгълен монохомен индикатор на челното стъкло ИКШ-1М със зрително поле по хоризонтала от 26 градуса (какъвто се използва на Су-35С) и три течнокристални цветни дисплея МФИ-10-7 (резолюция 1024х768). При двуместните машини в задната кабина дисплеите са четири от същия тип. Изтребителят ще е снабден с неназована нашлемна система за изобразяване и целеуказване.

Въоръжението се разполага на осем точки за окачване под крилото. Предполага се, че то ще включва целия актуален арсенал руско управляемо и неуправляемо въоръжение „въздух-въздух” и „въздух-земя”, предназначено за тактическата (фронтова) авиация (Р-27, Р-73, РВВ-АЕ, Х-29, Х-31А/П, Х-35, управляеми авиобомби от серията КАБ, неуправляеми бомби, НУРС и разбира се, вграденото 30-mm оръдие ГШ-301). По време на презентацията борд 702 бе демонстриран с две ракети РВВ-АЕ и шест Р-73. Масата на бойния товар достига около 6 тона (по различни източници варира между 5,5 и 6,5 тона). Най-вътрешните две точки на всяко полукрило са „мокри” и могат да поемат допълнителен резервоар ПТБ-1150, а между мотогондолите може да се постава по-голям допълнителен резервоар ПТБ-2200. При пълна вътрешна зарядка и пет допълнителни резервоара далечината на полет ще надхвърля 3500 km. Машината има щанга за дозареждане във въздуха и на точката между мотогондолите може да се поставя контейнер за дозареждане ПАЗ-МК (заедно с четири покривни резервоара), която позволява МиГ-35 да се използва като минитанкер и да дозарежда други самолети.

Новият стар МиГ-35

От РСК „МиГ” твърдят, че при МиГ-35 са взети мерки за намаляване на топлинната и радарната сигнатура (излъчвания), като това е реализирано най-вече благодарение на използването на различни специални покрития. Ресурсът на изтребителя е 6000 летателни, часа или 40 години.

Пазарът

Показаният МиГ-35 се прави основно за вътрешния пазар. Въпреки че в продължение на последните пет–шест години непрекъснато излиза въпросът за поръчки на изтребителя за руските ВВС, засега все още няма реални такива. Единствено са заявени показаните два прототипа. В средата на февруари 2017 г. информационната агенция ТАСС излезе с информацията, че са били поръчани още два прототипа.

По време на презентацията пред Путин президентът на ОАК Юрий Слюсар заяви, че се планира серийното производство да тръгне от 2019 г. Той обаче не посочва за какви количества ще иде реч. Агенцията ТАСС, позовавайки се на собствен източник, заявява, че първоначално е била планирана доставката на 37 самолета от този тип (това количество се е цитирало многократно през годините), но вероятно ще нарасне в окончателната заявка. Според същия източник държавните летателни изпитания се очаква да приключат към средата на 2018 г.

Командващият руските ВКС генерал-полковник Виктор Бондарьов каза, че МиГ-35 ще замести всички леки изтребители, използвани в момента в руските ВКС, включително и в демонстрационната група „Стрижи”, което по неговите оценки е около 170 самолета. Думите на генерал Бондарьов обаче не са особено прецизни по отношение на разполагаемите МиГ-29. Като се изключат наличните 44 броя МиГ-29СМТ, плюс още десет спарки МиГ-29УБТ (част от тях са отказаните от Алжир самолети, останалите са новопроизведени и получени през 2015–2016 г.), то на въоръжение в Русия остават доста под 100 бройки от изделията 9-12, 9-13 и 9-51. Последната строева част, която има изтребители МиГ-29 (Изделия 9-12/13) е базираната в Еребуни, Армения, ескадрила. На въоръжение е още и в една ескадрила на учебния център в Привожилский, край Астрахан, както и в учебния авиополк в Армавир (който обаче трябва да премине на Як-130) и този в Кущьовская до Краснодар (обучаващ чуждестранни пилоти), плюс групата „Стрижи” и отделни бройки, използвани за изпитания в Липецк.

Така може да направим една консервативна оценка, че в рамките на следващия период от руската държавна програма за въоръженията (2018–2025 г.) ще бъдат поръчани МиГ-35, достатъчни за превъоръжаването на две ескадрили, плюс групата „Стрижи” и отделни бройки за учебни центрове и изпитания – или общо не повече от 50 броя. Основен възпиращ фактор за по-големи поръчки ще са лошото финансово положение на Русия и очакваното сериозно свиване на програмата за превъоръжаване.

И ако за вътрешния пазар има малко или повече яснота, то въпросът за експорта е доста разтеглив. От РСК „МиГ” например оптимистично заявяват, че МиГ-29 се експлоатира от 56 страни (в действителност страните, които в момента използват типа в своите въздушни армии, не надхвърля 23) и поне 30 от тях имат сериозен интерес към МиГ-35. Колко от тези страни реално могат да си позволят нови изтребители, е отделен въпрос предвид, че изтребителят се експлоатира в бутикови бройки в страни като Куба, Узбекистан, Еритрея и други подобни.

Новият стар МиГ-35

Един от основните потенциални пазари са страните от бившия СССР. Казахстан и Туркменистан влагат не малко в отбраната си и техните страни експлоатират МиГ-29 от старите варианти, а в казахстанския случай и МиГ-27, които също плачат за замяна. Беларус също е реалистичен потенциален клиент въпреки многократните заявки за покупка на тежките изтребители Су-30СМ, които са далеч по-скъпи за придобиване и експлоатация. Освен РСК „МиГ” ще се опита със сигурност да заинтересува и редовните и платежоспособни клиенти на руско оръжие като Алжир, Виетнам и Индия, макар и шансовете за последните да изглеждат минимални.

Като цяло, експортният потенциал на МиГ-35 може по-скоро да се определи като слаб. От една страна, Русия се стреми да го продава като лек изтребител (или поне лек на фона на семейството Су-30), но в същото време с максималната си излетна маса от почти 25 тона самолетът въобще не е лек. Реално JF-17 (FC-1) и до известна степен FA-50 са единствените наистина леки и евтини свръхзвукови изтребители, които са на пазара днес. Те се продават в неособено богати страни, които все пак искат да имат бойна авиация и част от които до неотдавна купуваха МиГ-29. От друга страна, клиенти като Индия искат високи бойни способности, които МиГ-35 би могъл да осигури, но ако получи модерен AESA радар, по-широк спектър от оръжия „въздух-земя” (особено по-малокалибрени управляеми боеприпаси и такива с поне два канала за насочване) и модерна система за самозащита. И три неща са изпълними, но дали ще се реализират някога, не е ясно.

***

Показаният през януари 2017 г. МиГ-35 в момента е по-скоро пиар събитие, отколкото демонстрация на някакво реално ново и съществено постижение на руската авиационна индустрия. Изтребителят съществува в настоящия си вид от поне седем-осем години. Причината, поради която едва сега се планира реално за приемане на въоръжение в Русия, трябва да се търси и в сложните взаимоотношения, базирани на лобита и лични интереси, в руската отбранителна индустрия. Тук трябва да се отбележи фактът, че РСК „МиГ” е една от най-слабите компании в състава на ОАК, страдаща от недобро управление и като следствие слаби продажби повече от две десетилетия. Така и МиГ-35 може да се нареди към онези самолети, които са имали сериозен потенциал (заложен още през втората половина на 80-те години на миналия век), но в крайна сметка различни субективни фактори са попречили той да бъде напълно реализиран.

Коментари

blog comments powered by Disqus