NORTHERN EDGE 2017 Учението Northern Edge е най-престижното съвместно учение, провеждано в Аляска, по-голямо дори от известната серия учения Red Flag Alaska, на всеки две години. Northern Edge се провежда за първи път през 1993 г., но корените му могат да се проследят чак до 1975 г. – това са ученията от серията Jack Frost и по-късно Brim Frost. Тазгодишното издание се проведе в периода от 1 до 12 май като част от серията военни учения, ръководени от Тихоокеанското военно командване (USPACOM) на САЩ. Това командване подготвя съвместни сили за реагиране при кризи в индо-азиатско-тихоокеанския регион. Следователно повечето от участниците идваха от различни американски военни части, базирани предимно в Япония и Корея.

Northern Edge има за цел повишаване на уменията на участниците; практикуване на операции, тактики и процедури; подобряване на командването, контрола и комуникациите и за разработване на оперативно съвместими планове и програми във въоръжените сили. Макар че е чисто американско учение, без международни участници, в него се включиха над 6000 военнослужещи от армията, военноморските сили, морската пехота, военновъздушните сили и бреговата охрана. Повече от 2000 души бяха временно дислоцирани от местата на тяхното постоянно базиране в Аляска специално за учението. Около половината от летателните екипажи бяха сравнително млади и неопитни, като участваха в подобно учение за първи път.

NORTHERN EDGE 2017

Аляска предоставя идеална среда за големи военни тренировки благодарение на огромните обединени въздушни, земни и морски полигони, оборудвани с модерна контролна апаратура и симулатори. Огромният съвместен тихоокеански полигон-комплекс, наречен JPARC (Joint Pacific Alaska Range Complex), включващ и район за морска подготовка в залива Аляска, осигурява възможности и площ за обучение, които не могат да бъдат намерени другаде в тихоокеанския регион. Той също така е и най-големият въздушен полигон в Америка. Общо 168 000 квадратни километра въздушно пространство, 144 000 квадратни километра океан и 8500 квадратни километра земя са на разположение на участниците в учението. Разнообразната обстановка и терен на JPARC позволява на военните самолети да преодоляват реалистични разстояния, които биха се наложили при реален конфликт, и ефективно да използват дозареждане във въздуха.
Полигоните в Аляска също така осигуряват на пилотите уникални възможности за бойна подготовка, каквито не могат да намерят в домашните си бази.

NORTHERN EDGE 2017

Подполковник Кристофър Мьолер, командир на 13-та изтребителна ескадрила, която пребазира своите F-16CM в авиобаза Ейелсън по време на учението, обяснява:

„В Аляска имахме възможност да практикуваме с истински емитери (излъчватели различни от радари от състава ПВО системи). В Мисауа (домашната авиобаза на ескадрилата в Япония) всичко е най-вече симулация. Тук чрез емитерите – предаватели, симулиращи работата на зенитно-ракетни системи съветско и руско производство – имахме възможност да тестваме оборудването и способностите си срещу тях – колко добре ги откриваме, реагираме и ги неутрализираме“.

Различните участници успяха да практикуват тактики, техники и процедури, свързани с противовъздушната отбрана, непосредствена авиационна поддръжка на наземни войски, атакуване на морски цели и мисии за бойно търсене и спасяване в реалистична и всеобхватна среда за обучение. Сухопътните сили подобряваха своите умения за атакуване на морски цели, а морските сили правеха обратното – тренираха срещу въздушни цели. Учението позволява на военния персонал на САЩ да се интегрира с непознати части, да открие слабости и да ги поправи, като по този начин всички участници стават по-способна сила като цяло. Повече от 150 самолета участваха в Northern Edge – те бяха базирани основно в авиобазата Елмендорф близо до Анкоридж и авиобаза Ейелсън до Феърбенкс. Също така участваха разрушителите USS Hopper (DDG 70) и USS O'Kane (DDG 77) от ВМС на САЩ, подкрепени от катер на бреговата охрана и военен танкер.

„Учения като Northern Edge ни позволяват да работим заедно, да обсъждаме заедно и да се бием заедно и е важно да го направим, защото така ще воюваме и в реален конфликт. Никой вид въоръжени сили на САЩ не работи сам за себе си на война“, твърди подполковник Стефан Дрисклил, началник на щаба на съвместната електромагнитна подготовка от стратегическото командване на САЩ (USSC) и допълва:

NORTHERN EDGE 2017

„Размерът на полигоните, пространството и възможностите за поддръжка, които имаме тук, предоставят най-добрата възможност за обучение, за да се подготвим за конфликт с равностоен противник, който можем да намерим в различни точки на света. Northern Edge ни дава възможност наистина да практикуваме тактиките, техниката и процедурите, от които ще се нуждаем, за да се справим в такъв огромен район като Тихия океан. Някои от потенциалните противници, които имаме в района на Тихия океан, имат много способни системи. Възможността да тренираме срещу такива системи наистина осигурява високо ниво на обучение.“

Тестване на нови технологии
Типично за повечето големи учения, летателните операции се провеждаха два пъти дневно с масови излитания (вълни) – едно сутрин и второ следобед. Самолетите се разделят на условни „сини“ и „червени“ сили, като летят по различни сценарии всеки ден. Целта на „сините“ сили обикновено е нанасяне на някакъв вид удар в среда с висока опасност – тоест трябва да преодолеят силна система за ПВО на „червените“ сили.

„Имаме конкретни цели за всяка „вълна“ – обяснява командващият 11-та Въздушна армия на ВВС на САЩ, генерал-лейтенант Кен Уилсбах. – Имаме допълнителен нов хардуер, допълнителен нов софтуер – чисто нов, който се изпитва по време на сценариите, за да можем да изградим нови тактики, техники и процедури. Много от тях са секретни, така че не можем да разкриваме това, което научаваме, но може да кажем, че подобряваме способностите си като цяло.“

NORTHERN EDGE 2017

Фактът, че много нови технологии бяха тествани по време на учението, се потвърждава от наличието на множество тестови, експериментални и специални самолети в Ейелсън и Елмендорф.

Това включваше редкият самолет BAC 1-11 на компанията Northrop Grumman, използван като летяща лаборатория за радара APG-81 на F-35, допълнен от летяща лаборатория CRJ-700, също на Northrop Grumman, и лабораторията за разузнаване на Lockheed Martin Airborne Multi-Intelligence Laboratory (AML), носеща името „Dragon Star“ (дълбоко модифициран бизнес джет Gulfstream III с гражданска регистрация N30LX).

NORTHERN EDGE 2017

Aмериканската армия също не остана по-назад и се включи с тайнствения самолет EO-5C Airborne Reconnaissance Low от рота А на 3-ти военен разузнавателен батальон, база „Хъмфрис“ в Южна Корея. EO-5C представлява дълбоко модифициран DeHavilland DHC-7 за нуждите на армията. Той е оборудван за специализирани мисии за наблюдение и разузнаване чрез използване на различни сензори, включително инфрачервени, прехващане на вражески радиовръзки и проследяване на движещи се земни цели.

NORTHERN EDGE 2017

Флотът (ВМС на САЩ) се представи с един морски патрулен самолет Lockheed P-3С от ескадрила VQ-40 „Fighting Marlins“ и един разузнавателен EP-3 ARIES-II от ескадрила VQ-1 „World Watchers“.
Изпитателните ескадрили на САЩ бяха добре представени – пет F-16C/D и един F-15E от 85-а и 40-а изпитателна ескадрила (85 TES и 40 FLTS) от авиобаза Еглин, плюс още шест F-15C/E от 422-ра изпитателна ескадрила (422 TES) от авиобаза Нелис. Някои от самолетите F-16 имаха новата радиопоглъщаща боя „Have Glass“, ефективността на която вероятно е била изпробвана, имайки предвид летящите лаборатории, които участваха.

Някои от самолетите F-15 на 422 TES носеха новия подтелен контейнер Talon HATE, който позволява на F-15 да обменя пълна тактическа информация сигурно и в реално време директно с F-22 по стандарта Link 16, като в същото време получава възможност за търсене на въздушни цели в инфрачервения диапазон (сензорът е монтиран в носовата част на контейнера). Досега това беше невъзможно поради факта, че F-22 не може да предава чрез Link 16. 

Други специализирани самолети на ВВС бяха представени под формата на EC-130H от 41-ва електронна бойна ескадрила (41 ECS) и Lockheed U-2S – разузнавателен самолет, зачислен към Warner Robins Air Logistics Center, Test Detachment 2, който се базира в Завод 42 в Палмдейл, Калифорния. Той е оборудван със системата „Senior Span“. За първи път U-2 участва в Northern Edge, но не в традиционната разузнавателна роля на самолета. Той имаше експериментален сензорен и комуникационен пакет в отсек под пилотската кабина, позволяващ на U-2 да се интегрира напълно със самолети от 4-то и 5-о поколение, действайки като комуникационен портал. Той дава възможност на самолети от различни поколения и видове въоръжени сили да използват U-2 като комуникационен ретранслатор, обменяйки данни помежду си. Тази способност е много важна, когато трябва да се интегрират по-нови самолети от 5-о поколение с по-стари машини от 4-то поколение. U-2 е от полза за самолетите от 4-то поколение, защото те лесно могат да получат информация, събрана от авангардните сензори и радари на F-22 и F-35, които също участваха в учението. Голямата височина и продължителност на полета и сателитната връзка, осигурена от комплекса „Senior Span“ над фюзелажа, прави U-2 перфектен за тази мисия и позволява бойното пространство да се наблюдава от всяка точка на планетата.

NORTHERN EDGE 2017

Новото оборудване, което се изпитва на U-2, осигурява решаващи съвременни възможности на самолета, който полита за първи път преди повече от 60 години и го запазва като ценен актив за ВВС на САЩ. Майор Брайън, ръководител на операциите на отдел 2, 53-та група за тестване и оценка, коментира: „Чрез обединяването на оперативни и експериментални технологии и разработването на нови изпитания ние разглеждаме възможностите за напредък на програмата U-2 – както в близко бъдеще, така и в следващите две до пет години“.
Дори танкерите KC-135 от 909-а ескадрила (909 ARS), която имаше основна задача да осигурява дозареждане във въздуха, изпитваха нови комуникационни технологии. На борда на някои от танкерите екипажите тестваха системата Roll-On Beyond-Line of Sight Enhancement (ROBE). ROBE е леснопреносим тактически линк за данни, който превръща танкера в комуникационен център – той може да предава в реално време информация, свързана с командване или вземане на решения навсякъде по света чрез системите за обмен на данни Link 16 и SADL (Situational Awareness Data Link). Системата осигурява ситуационна осведоменост, като качва и пренасочва информация директно към тактическите дисплеи на самолети, оборудвани със система за обмен на тактическа информация. Тя събира информация от много различни източници и след събирането ѝ тази информация се обединява в един поток. Този поток се предава по сателитен канал на съответните потребители. Сателитната комуникация премахва ограниченията, свързани с необходимостта самолетът, оборудван с ROBE, да е винаги в предела на пряката видимост на другите участници, за да може да получава или предава информация.

Вероятно тази система е била използвана заедно с новото оборудване на U-2. ВВС на САЩ разполагат с 20 комплекта ROBE, въпреки че общо 40 броя KC-135 са модифицирани за използване на това оборудване. Няколко от тях участваха в Northern Edge. Наличието на толкова много различни нови технологии беше добра възможност за усъвършенстване на настоящи и тестване на бъдещи приложения на бойни тактики и оръжейни способности.

5-о поколение в учението
Без съмнение голям акцент имаше върху интегрирането на самолети от 5-о поколение и по-специално F-35. За пръв път той се включи в Northern Edge – осем броя F-35B от Корпуса на морската пехота (USMC), ескадрила VMFA-121 „Green Knights“, базирана в авиобаза Юма, Аризона. Ескадрилата обаче сега е преместена в базата Иуакуни в Япония. VMFA-121 е първата строева ескадрила в света, която усвоява F-35 (без да се броят различните изпитателни и учебни ескадрили) – тя достига първоначалната боеготовност през юни 2015 г. Осемте самолета, които ползват новия софтуер от Блок 3i, летяха от авиобаза Елмендорф през цялото учение. Домакин им беше местната 90-а изтребителна ескадрила, която лети на F-22.

NORTHERN EDGE 2017

Майор Адам Уелингтън, офицер по безопасност на полетите на VMFA-121, беше един от пилотите на F-35 по време на Northern Edge и той споделя:

„Това е първото учение от серията Northern Edge, в което интегрираме F-35, и това наистина е името на играта за нас – интегриране (установяване на взаимодействие) с другите сили. Опитваме се да покажем какво може да прави този самолет с другите във въздуха, така че да могат да научат как можем да им помагаме и обратното. Интегрираме се в наличните планове, тактики и процедури. Това ни дава възможност да затвърдим нашата собствена тактика и начина, по който правим нещата. Също така имаме възможност да се срещнем с други хора и ескадрили и да създадем лични взаимоотношения. Едно нещо, което съм научил в армията, е, че личните взаимоотношения имат значение, защото повторно се виждаш и работиш с едни и същи хора. Всеки, с който се виждаме и работим сега, гарантирам, че ще видим отново. И те виждат какво може да прави F-35. Така че това е взаимноизгодно за всички. Оперативната съвместимост е ключова и местните ескадрили тук, в Елмендорф, ще видят как ще се справим в това учение. Ние всъщност сме гости на една от ескадрилите, летящи на F-22, и това е страхотно, защото можем да си споделяме един с друг за възможностите и ограниченията на двата самолета. Тези учения не се провеждат много често и по време на тях ще покажем какво може да прави F-35. Всички сме много развълнувани да сме тук и да летим с ВВС, ВМС и други части, които се допълват взаимно. Това не е нещо, което правим често, и е уникална възможност за нас. Нямам съмнение, че поуките, извлечени от това учение, ще бъдат приложени за бъдещи Northern Edge, както и когато в Ейелсън се появи новата ескадрила, въоръжена с F-35."

NORTHERN EDGE 2017

По време на всяка „вълна“ VMFA-121 изпращаше поне четири F-35 във въздуха, които летяха за „синята“ страна. Възможностите и резултатите, постигнати от F-35, ще бъдат внимателно наблюдавани от ескадрилите, базирани в Аляска, в очакване и те да получат F-35. Те трябва да пристигнат в авиобаза Ейелсън след три години. Майор Уелингтън е летял на F/A-18, преди да направи прехода към F-35В, и описа разликите между двата самолета:

„Точно така се чувствахме, когато сменихме старите телефони със смартфони. F-35 просто те прави много по-ефективен за дадената задача. Начинът, по който представя информацията, слива я и я представя на пилота, позволява да се вземат решения по-бързо и по-подходящо, отколкото е свикнал с по-стари самолети, които изискват повече работа от пилота за събиране на информацията от отделните системи и сензори. Надяваме се не само ние самите да се представим добре, но и да помогнем на съвместните сили, изпълняващи дадена мисия. Ние извършваме смесица от задачи „въздух-въздух“ и „въздух-земя“, за които е предназначен самолетът. Това е способността да влезеш в зоната, да пуснеш бомбата и да намериш пътя, за да излезеш. Стелт способността е това, с което ние допринасяме на бойното поле. Да можеш да отидеш там, където самолет от 4-то поколение обикновено не може, и по този начин да повлияеш на мисията. Шлемът ни дава много добра ситуационна осведоменост – това е нещо, което много самолети нямат. Самолетът съчетава всички данни в лесноразбираема информация на дисплей, която пилотът може да интерпретира бързо. Обичам тези учения, защото наистина позволяват на самолета да разгъне възможностите си и да използва много от своите системи. В сравнение с по-старите самолети, задействани в подобни учения, сега имаме много по-добра картина за това, което се случва на бойното поле“.

Генерал-лейтенант Уилсбах също се изказа за важността на участието на F-35 в Northern Edge: „Всички се учим какво може да направи F-35, включително морските пехотинци (които летят на него), и как всичко се съчетава – армия, флот, военновъздушни сили и морските пехотинци – над земята, над водата, всичко това се практикува. Това ще бъде от огромна полза в края на това учение“.

NORTHERN EDGE 2017

Полковник Кристофър Ними, командир на трето изтребително авиокрило в авиобаза Елмендорф, допълва:

„Когато придобиеш нова оръжейна система от класа на F-35, не е като да влезеш и да си купиш кола, където няма много изненади. Имаме много строга програма за тестване и развитие, но реалността е, че когато се занимаваш с нещо съвсем ново и сложно като F-35, въпреки най-добрите ни усилия ще има някои изненади и ще научим някои неща. Бях достатъчно щастлив да участвам в ранната програма за тестване на F-22 и някои от идеите за това как щяхме да използваме самолетите, се оказаха точно на място. Ако трябва да бъда абсолютно откровен с вас, някои от идеите бяха далеч от реалността и ние не знаехме това, докато не получихме възможността да се интегрираме, и имаше някои неща, които открихме и не очаквахме. Имаше и някои ограничения, които осъзнахме, че трябва да смекчим. Работейки с F-35, ние сме в състояние да реализираме тези неща, за да можем по-добре да работим в оперативна среда в бъдеще“.

Въпреки че F-35 бяха центърът на вниманието на всички присъстващи, местните F-22 от 90-а изтребителна ескадрила също дадоха своя принос, участвайки като подкрепа „5-то поколение“ на „синята“ страна. Заедно с F-35В тези самолети действаха като значителен „мултипликатор“ на силите.

Добре доказаното
Въпреки важността, свързана с новите технологии, голяма част от участието все още се състоеше от класически платформи. Флотът например участваше с изтребители F/A-18E/F Super Hornet от ескадрилите VFA-41 „Black Aces“ и VFA-14 „Tophatters“, пребазирани в Елмендорф. В допълнение ескадрила VAQ-134 използваше новите си самолети за РЕБ EA-18G Growler. Морската пехота участваше с десет F/A-18C/D Hornet от ескадрила VMFA-232, която в момента също е временно базирана (както VMFA-121) в Иуакуни в Япония.

NORTHERN EDGE 2017

Разбира се, ВВС на САЩ имаха най-голямо присъствие като домакин на двете авиобази. Общо 12 броя F-15C от 67-а изтребителна ескадрила от Кадена в Япония летяха от Елмендорф по време на учението. Междувременно в авиобаза Ейелсън 13-та изтребителна ескадрила (13 FS) от авиобаза Мисауа пристигна със своите F-16CM, а 335-а изтребителна ескадрила (335 FS) от авиобаза Сеймур-Джонсън дойде с общо 16 броя F-15E Strike Eagle.

Въздушното командване и контрол се осъществяваха от самолети E-3 AWACS от 962-ра ескадрила за въздушен контрол (962 AACS), работещи от Елмендорф, както и морски E-2C Hawkeye от ескадрила VAW-117 „Wallbangers“.

NORTHERN EDGE 2017

Шансът за по-старите платформи да се интегрират с по-новите самолети F-22 и F-35 беше оценен от екипажите. Капитан Чарлс Брантиген, пилот-инструктор на F-16 от 13 FS, 35-о авиокрило на ВВС, споделя:.

„Най-голямото предимство при работата с F-35 е, че те могат да влязат в пространство с определени заплахи, където самолети 4-то поколение не могат да работят. Най-големият урок за нас е да се научим как да комбинираме тази модерна технология 5-о поколение с нашите възможности от 4-то“.

NORTHERN EDGE 2017

По време на учението ескадрилата на Брантиген имаше като основна мисия подавянето на противниковата ПВО (SEAD), за да разчисти пътя за ударните самолети F-15E от 335 FS, работещи по земни цели. Допълнителни задачи за 13 FS също така включваха пускане на бомби и осигуряване на непосредствена авиационна поддръжка.

Полковник-лейтенант Кристофър Мьолер, командир на 13 FS, обясни, че учението дава на ескадрилата шанс да тества нови възможности срещу непознати и възникващи заплахи:

NORTHERN EDGE 2017

„F-16 Fighting Falcon не само има способността да открива заплахи (радиолокатори на земята от състава на системи за ПВО), но също така може да определя точното им местоположение и да ги атакува. Учението помага да определим силните и слабите си страни, оформяйки нашето планиране, финансиране и обучение. Важно е 35-о авиокрило да бъде тук, за да демонстрира наличните способности в тихоокеанската зона на действие“.

Дозареждането във въздуха
Мисията за дозареждане с гориво във въздуха беше от решаващо значение за учението. Като се имат предвид огромните разстояния, които трябва да бъдат преодолявани от участниците, често се налагаше да се използват цистерните повече от веднъж по време на всяка задача. Типичната мисия за екипажите на летящите цистерни беше между три и пет часа, като всяка от тях предаваше гориво на до 20 изтребителя и понякога дори на тежки самолети като Е-3 в една мисия.

NORTHERN EDGE 2017

„Ние позволяваме изпълнение на по-продължителни мисии за бойните самолети, за да могат да извлекат максималното от учебния полет – твърди майор Скот Карл, пилот-инструктор от 909-а ескадрила (909 ARS), летяща на KC-135R. – Без танкер за зареждане с гориво бойните самолети ще бъдат ограничени като престой във въздуха и това ще снижи нивото на полученото обучение.“

NORTHERN EDGE 2017

Въздушното дозареждане беше поверено основно на специалната танкерна група (TTF), събрана на авиобаза Ейелсън – тя включваше екипажи от 909 ARS, нормално базирани в авиобаза Кадена, Япония. Не всички танкери обаче бяха от Кадена – имаше и KC-135 от 940 ARW (авиобаза Бийл), 92 ARW (авиобаза Феърчайлд) и местната ескадрила, 168 ARW от Въздушната национална гвардия на щата Аляска. Допълнителни танкери KC-10 от 60 AMW (авиобаза Травис) подпомагаха TTF, но те летяха от международното гражданско летище на Анкоридж. Самолетите на Флота и Корпуса на морската пехота бяха дозареждани от танкери KC-130J на ескадрила VMGR-152 „Sumos“ от авиобаза Иуакуни, плюс един цивилен танкер Boeing 707 на авиокомпанията Omega.

NORTHERN EDGE 2017

Капитанът Джъстин Мънгър, пилот от 909 ARS, обяснява:

„Времето, през което самолетите са във въздуха, зависи пряко от това, колко добре изпълняваме нашата работа. Исках екипажът ни да се научи да работи добре в съвместни операции и да им позволи да експериментират успешно с новото си оборудване“.

„Червените“ в учението
Основната част от „червения“ отбор идваше 18-а агресорска ескадрила (18 AGRS), част от 354-то авиокрило (354 FW) на авиобаза Ейелсън. 18 AGRS лети на самолети F-16C Блок 30 и е специализирана ескадрила, имитираща потенциални вражески самолети, тактики и способности да подготви „сините“ играчи за реални бойни действия. Самолетите са камуфлирани в различни схеми, наподобяващи тези на вероятните противници в различни части на света. Ескадрилата обучава повече от 1000 екипажа годишно и участва във всички големи учения в Аляска като Northern Edge, Red Flag Alaska и Cope North. В допълнение 353-та бойна тренировъчна ескадрила (353rd Combat Training Squadron) осигурява наземни системи за противовъздушни заплахи и дори симулирани заплахи в киберпространството. Командирът на 354 FW, Дейвид Минеу, обяснява каква е задачата на авиокрилото:

NORTHERN EDGE 2017

„Ние непрекъснато се информираме какво въоръжение и системи използват различните ни „противници“ в региона и как можем да симулираме използването на нови и развиващи се технологии, които те имат. Ние искаме да осигурим за участниците най-предизвикателния сценарий, с който могат да се сблъскат“.

Той обяснява, че не става въпрос за това, дали „червеният“ отбор ще спечели, или ще загуби, понеже даже ако загуби, „сините“ ще научат нещо.

NORTHERN EDGE 2017

Виртуалните войски също играят голяма роля в учението, при което виртуални (използващи симулатори) и конструктивни (използващи реални системи) участници работеха от симулатори в различни бази в цялата страна. 354 FW е способна да слее местните, виртуалните и конструктивните участници заедно в една жива и виртуална битка – това осигурява по-голям реализъм и сложност за всички участници. Също така 13-а изтребителна ескадрила с F-16CM и 335-а изтребителна ескадрила с F-15E частично допълваха „червения“ отбор с техни самолети. „Червените“ ползваха и специализирани цивилни самолети за създаване на радиоелектронни смущения (електронни заплахи) – Gulfstream I и два Learjet 35 на компанията L-3 Communications, както и един Dassault Falcon 20.

NORTHERN EDGE 2017

Оперативна готовност
Излитането и участието на повече от 100 самолета по два пъти на ден изискваше мащабна координация между всички играчи и изключителна оперативна готовност на самолетите. Техническият персонал на ескадрилите, пристигнали за учението от другата част на Тихия океан, често работеше денонощно, по три смени, за да се осигури готовност на всички самолети, планирани за следващия ден. Сержант Ерик Фонтанила, оръжеен техник от 13-о звено за поддръжка (13th Aircraft Maintenance Unit), описва спецификата на работата:

NORTHERN EDGE 2017

„По време на Northern Edge се уверяваме, че оръжейните системи са 100% способни да изпълняват мисиите. Ако нещо не работи, го поправяме, за да избегнем прекъсване на обучението“.

Усилията, изглежда, бяха оправдани – така например 13-та изтребителна ескадрила успя да изпълни 171 от общо 172 планирани задачи, което е 98% успеваемост. Старши сержант Елия Пъг, заместник-командир от 35-а ескадрила за поддръжка на авиационна техника, обяснява:

NORTHERN EDGE 2017

„Предизвикателство беше прозорецът от време между полетите, защото той ограничи времето за работа по самолетите. Въпреки че беше предизвикателство, техническият персонал свърши чудесна работа“. Също така техниците на F-35 имаха добър шанс да излязат от зоната на комфорт. Сержант Андрю Бери, техник на авионика от ескадрила VMFA-121, обясни: „Това все още е съвсем нов самолет, така че се опитваме да разберем най-добрите начини да извършваме поддръжката и да сме сигурни, че всички системи функционират по такъв начин, че пилотите да могат да ги използват ефективно“.

Логистиката, необходима за предислоциране в Аляска, също беше доста сложна. Необходимо беше няколко ескадрили да прелетят със своите изтребители от Япония, през северната част на Тихия океан, до Аляска – продължителни полети в неблагоприятни атмосферни условия. PACAF трябваше да координира поддръжката от цистерните за всички самолети и да транспортира целия личен състав навреме. Изборът на специфичните самолети за участие от всяка ескадрила също е бил от значение, за да се планира внимателно използването на остатъчния ресурс за всеки отделен самолет. Типичната задача по време на учението е с продължителност от два до три часа. Заедно с полетите до Аляска и обратно всеки изтребител може с лекота да налети над 50 часа в двете седмици на учението.

NORTHERN EDGE 2017

Мичъл Донован, техник на F-15C от 67-а изтребителна ескадрила, описва типичния ежедневен работен процес:

„Първото нещо, което правим сутринта, е да проверим машината, да се уверим, че около нея няма течове, няма липсващи части и тя е в изправност. След това пилотът идва и извършва своята предполетна инспекция, при която се уверява, че самолетът е изправен. Това е дълъг процес, след който пилотът (или членовете на екипажа при двуместните самолети) извършва предполетна подготовка. След запуск и рулиране оръжейните специалисти активират въоръжението в зоната за изчакване на площадка до края до пистата преди излитане. Целият този процес трябва да се изпълни за всички изтребители от всички ескадрили и да се координира така, че всеки да може да го завърши навреме, за да се присъедини към масовото излитане. По този начин учението изпитваше и техническия персонал“.

Уроците
Интензивното двуседмично учение предостави на всички участници много придобити нови знания, опит и ноу-хау. Целта му е те да могат да приложат всичко това във всеки бъдещ сценарий, но и да поддържат наличните умения чрез практика. Затова подробни брифинги се провеждаха преди и след всяка задача, за да може участниците да използват наученото за по-добро съвместно военно планиране, тактики, техники и процедури. Цялата информация след това ще е достъпна в база данни за бъдещи участници и организатори на Northern Edge. Генерал-лейтенант Уилсбах обобщава:

NORTHERN EDGE 2017

„Нивото на обучението е изключително високо, особено за младите екипажи. Опитваме се да направим всичко колкото се може по-трудно за „синия“ отбор да изпълни задачите, така че ако някога трябва да приложат това в реална ситуация, да бъде по-лесно от учението“.

Макар да не е толкова популярно, колкото и добре известните учения от серията Red Flag Alaska, майор Адам Уелингтън от VMFA-121 обяснява, че въпреки че някои от мисиите са сходни, Northern Edge е малко по-различно от Red Flag Alaska в сценариите и задачите. Northern Edge позволява на екипажите повече индивидуалност и глас за разработване на план за действие за задачите – по този начин нямат прекалено стриктни роли и съответно са по-малко с вързани ръце по отношение на това, какво могат и не могат да правят. Полковник Кристофър Ними, командир на 3-то авиокрило, сравнява първите си истински бойни мисии с опита си в ученията, подобни на Northern Edge:

NORTHERN EDGE 2017

„Когато един млад пилот или млад оператор влязат в бойна среда за първи път, те ще изпитват същото чувство, което аз имах през 1999 г. Няма да е притеснително за тях, защото са го виждали преди и знаят какво да очакват, и знаят как да се справят с това. Моят коментар след първия път, когато летях в Northern Edge, беше: Това е най-близкото учение до реални бойни действия, дори надминаващо Red Flag, поради многобройни причини. Red Flag е много добро учение, но Northern Edge гради върху него и го качва на следващото ниво. През годините сме имали учения Northern Edge и успяваме да продължим да градим и да го подобряваме всяка година, и това правим отново тази година“. 

Снимки - Иван ВУКАДИНОВ

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

NORTHERN EDGE 2017

Коментари

blog comments powered by Disqus