Кралските ВВС над Черно мореГорещо е лятото за силите за противовъздушна отбрана на НАТО в Черноморския регион. Но засега само в буквалния смисъл, защото очакваната активност на руската авиация, която имаше място през миналите години, така и не се случи. Това беше отбелязано от уинг командър (военно звание, еквивалентно на подполковник) Ендрю Коу (на снимката долу), командир на 135-о експедиционно крило на Кралските ВВС. Това е временна част, създадена за изпълнение на мисията за ер полисинг на Черноморското направление за период от четири месеца – от края на април до началото на септември  2017 г.

Кралските ВВС над Черно мореПребазирането на самолетите на 135-о експедиционно крило в румънската база „Михаил Когалнечану“ беше извършено на 24 април 2017 г. Три дни по-късно, на 27 април, британският контингент беше сертифициран за изпълнение на задачите по "ер полисинг", което даде възможност официалното дежурство да започне на 1 май. То се провежда по схемата една седмица на дежурство, една седмица само тренировъчни полети. Също така тренировъчни полети, но с по-ниска интензивност, се провеждат пред седмиците, когато има бойно дежурство – както от самолетите, които не са дежурство, така и от дежурните машини (изпълняващи тренировъчни вдигания по тревога).

Самолетите Eurofighter Typhoon (Юрофайтър Тайфун) и летателните екипажи идват от състава на 3-та изтребителна ескадрила, базирана в Конингсби. Операцията носи името „Biloxi“ и се финансира от правителството на Великобритания. Общата численост на персонала към 7 август беше 143 души, събрани от 20 различни военни части на Кралските ВВС.

Кралските ВВС над Черно море

Кралските ВВС над Черно море

Концепцията за усилен ер полисинг (enhanced Air Policing – eAP) е въведена през 2014 г. като част от мерките по линия на инициативата за гарантиране на сигурността на европейските съюзници от НАТО (European Reassurance Initiative – ERI) и е част от операция "Атлантическа решимост". Това е директен резултат от рязкото влошаване на отношенията между НАТО и Русия след събитията в Украйна и Крим. Мисията за усилване на дежурните сили в Румъния и България се нарича „Южен ер полисинг“. В момента в България се намират четири изтребителя „Тайфун“ на италианските ВВС, които ще останат да изпълняват задачи до началото на октомври.

Изпълнението на мисията от Кралските ВВС в северната ни съседка се регламентира от техническо споразумение между правителствата на Великобритания и Румъния, което точно определя кога и как се вдигат самолетите по бойно дежурство. По принцип британските самолети отговарят само за морското направление, когато се знае, че има приближаващи се руски военни самолети. Във всеки отделен такъв случай се преценява дали да се вдигне първи румънски МиГ-21 и след това „Тайфун“ или обратното. Всички други случаи в националното въздушно пространство, които изискват намеса на дежурен изтребител (напр. съпровождане на отвлечен пътнически самолет или пък на самолет или вертолет с отказала радиовръзка над Румъния), са отговорност само на румънската страна.

Британските самолети изпълняват задачите по ер полисинг с въоръжение от две ракети ASRAAM за близък бой и две AIM-120 AMRAAM за далечен бой заедно с пълен боекомплект за встроеното 27-mm оръдие Mauser BK-27, като също така летят с подкрилни допълнителни горивни резервоари. Единият от самолетите на дежурната двойка носи и прицелен контейнер Litening, който има режим „въздух-въздух“ за визуално опознаване на откритите от радара цели (използва телевизионна камера и инфрачервена камера с оптика с висока степен на увеличение).

Кралските ВВС над Черно море

Машините, изпратени в Румъния, са от Транш 1, Блок 5, Дроп 3, като това ги прави едни от най-старите във флота на Кралските ВВС. Най-новата технология, използвана при тях (интегрирана малко преди мисията в Румъния), е нашлемната система за индикация и прицелване Striker, производство на BAE Systems. По време на посещението на АЕРО и четирите самолета бяха в изправност и три от тях бяха задействани в тренировъчно вдигане по тревога (един играеше цел, а двете дежурни машини трябваше да го прехванат и опознаят).

Кралските ВВС над Черно море

Бойното управление
Управлението на действията на британските дежурни изтребители е същото, каквото е за техните румънски колеги. Веригата включва румънския национален въздушен команден център в Балотещ, предградие на Букурещ, където се формира опозната въздушна картина на румънското пространство и прилежащите зони на отговорност (например над Черно море), като също се наблюдава и въздушното пространство на съседните държави, които не са членки на НАТО (Молдова и Украйна, на дълбочина минимум 100 km). Румънската зона за отговорност съвпада с контролираното от румънската служба за управление на въздушното пространство – полетен информационен регион (FIR) Букурещ.

Кралските ВВС над Черно море

Опознатата въздушна картина се изпраща в Комбинирания въздушен оперативен център на НАТО в Торехон до Мадрид в Испания (Combined Air Operations Centre Torrejon – CAOC-T). Неговата зона за отговорност, включваща цялата южна част на НАТО, която обхваща Европа (южно от Алпите) – от Канарските и Азорските острови в Атлантическия океан на запад, през Португалия и Италия до Гърция, Турция и България.

Дежурните изтребители се вдигат във въздуха за откриване, опознаване и съпровождане на чужди самолети по заповед, идваща или от CAОC-T или от съответния национален въздушен център за управление и докладване (Control and Reporting Centre – CRC). Във втория случай това става след разрешение, дадено от CAOC-T, който управлява действията на дежурните сили на НАТО в своята зона за отговорност. Румънският CRC, намиращ се в подземен бункер в Бълотещ (предградие на столицата Букурещ) има позивна Chrystal (Кристал). Вдигането на британските самолети става по заповед само от CAOC-T, и те се управляват от румънски офицери за бойно управление, намиращи се в CRC Chrystal. Британските пилоти коментираха, че управлението е добро и се използват същите процедури, каквито са възприети при бойното дежурство в Кралските ВВС.

Кралските ВВС над Черно море

В общия случай вдигането на дежурните изтребители става, както при появата на въздушни цели, летящи без полетен план и транспондер над Черно море, за които съществува увереност, че са руски военни самолети. В действителност полетите в международното въздушно пространство без попълване на полетен план и без използване на транспондер (устройство на самолета, което отговаря на запитването на наземните радиолокационни станции [вторични радари], използвани от гражданските служби за ръководство на въздушното движение), и без комуникация с гражданските служби за ръководство на въздушното движение не са забранени. Подобно поведение обаче се смята за рисково, защото създава потенциално опасни ситуации във въздуха, когато полетите на военните самолети, летящи без транспондери, пресичат коридори с цивилен въздушен трафик.

За нарушение на въздушния суверенитет се смята навлизане след линията, очертаваща териториалните води на страната, която отстои на 12 морски мили (22 km) от бреговата черта. Такива нарушения от руска страна досега не е имало в Черноморския регион.

При излитане дежурният „Тайфун“ излиза направо на пистата по най-краткия път (стоянката се намира на около 50 метра от пистата) и винаги излита в южен курс, независимо от силата и посоката на вятъра, на пълен форсаж. При тренировъчни мисии се излита в южен или северен курс, в зависимост от вятъра. Летището се ползва и като гражданско, затова при вдигане на дежурните сили има специална процедура, при която гражданската служба за ръководство на въздушното движение разчиства въздушното пространство от цивилни самолети, захождащи за кацане, за да не пречат. При тренировъчни полети обаче излитането на самолетите „Тайфун“-ите е съобразено с гражданския трафик и когато се налага, те изчакват цивилните самолети да кацнат и да освободят пистата.

Откриването на целите над морето се извършва основно от модерен 3D радар тип AN/FPS-117, производство на американската фирма Lockheed Мartin, разположен на позиция до Констанца на морския бряг. Неговата максимална далечина на откриване достига 470 km за въздушни цели, летящи на големи височини, докато за нисковисочинни цели далечината е от 50 до 100 km.
Радиолокационната информация от Констанца се предава в националния въздушен команден център в Бълотещ в северните предградия на столицата Букурещ. Оттам опознатата въздушна картина се препредава както до CAOC-T, така и до подобните национални центрове в съседните страни, членки на НАТО – Унгария и България, посредством канал за предаване на данни по стандарта Link 1. В допълнение центърът в Бълотещ поддържа връзка по канал по стандарта Link 11 със самолетите за далечно радиолокационно откриване и управление E-3 AWACS на НАТО, осигуряващи допълнителни възможности за откриване на цели на малки и пределно малки височини. През март 2014 г. НАТО започна да изпълнява наблюдателни полети в румънското въздушно пространство със своите самолети Е-3А AWACS. Те изпълняват две или три мисии всяка седмица, като при патрулиране в източната част на Румъния техните радари (с максимална далечина над 375 km) осигуряват откриване на въздушни цели, летящи на малка височина над целия Крим.

Екипажите на дежурните изтребители трябва да са във въздуха в рамките на 15 минути след получаване на заповедта за излитане. В случая с поява на руски самолети над Черно море, които може да навлязат в националната зона за отговорност на Румъния, те се откриват много по-рано и екипажите получават заповед да заемат място в самолетите. Още преди излитане или веднага след това пилотите получават кратка информация за типа на целта и района, накъдето тя лети. След откриването и визуалното опознаване на целта (определяне на нейния тип, националност по опознавателните знаци и борден/опашен номер), без да се влиза в контакт с нея.

По време на британското бойно дежурство до този момент (9 август) има само един случай на вдигане на машините по реална цел. Това става на 25 юли, когато по официална информация на МО на Великобритания дежурен“Тайфун“ е бил вдигнат да прехване руски бомбардировачи, които летят към румънската зона за отговорност в Черно море. При това обаче не е осъществен визуален контакт, а съпровождането се е провело извън предела на визуалното откриване, над неутрални води. Пилот е уинг командър Люис Кънингам, командир на 3-та ескадрила. Самолетите от руска страна са били два бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от двойка изтребители Су-27.

Уинг командър Коу изрази леко разочарование от ниската руска активност над Черно море досега, като констатира:

„Едва ли са се уплашили от нашите четири „Тайфун“-а, при положение че разполагат с толкова много самолети в Крим“.

И наистина тази година броят на руските полети в зоните на отговорност на Румъния и България е минимален, като през 2015 г. общият брой на вдиганията на дежурни изтребители (за трите държави – Румъния, Турция и България) е бил над 100, а през 2016 г. дори повече.

Тренировките
Според скуадрън лидер (звание в Кралските ВВС, еквивалентно на майор) Пол Хенсон, тренировъчните полети са се оказали много полезни за пилотите от Кралските ВВС, защото са дали възможност да се работи съвместно или срещу множество типове самолети, част от които са били непознати до момента за пилотите от 3-та ескадрила. Основно се работи с домакините – ВВС на Румъния, които имат изтребители LanceR-С и F-16 (още не носят бойно дежурство).

Кралските ВВС над Черно море

F-16 са базирани в Борчеа до град Фитещ, недалеч от границата с България (до Силистра), докато LanceR-С (модернизиран МиГ-21МФ от израелската компания Elbit Systems) са от 86-а авиобаза в Борчеа, но поради ремонта там преди пристигането на F-16, са временно пребазирани в „Михаил Когалнечану“. Самолетите и в момента остават там, носейки бойно дежурство заедно с изпълнението на тренировъчни полети (на 7 август имаше седем или осем самолета на стоянката и в хангарите, плюс още два или три на бойно дежурство). Също така британците работят и с изтребителите на другата авиобаза в Румъния, летяща на LanceR-С – 71-ва, в Къмпия Турзии, близо до границата с Унгария. Там в момента има и временно базирани американски изтребители F-15С от Националната гвардия на щата Флорида и те също са задействани в тренировките. Освен това, „Тайфун“-ите са работили с румънски вертолети IAR 330 Puma, тренирайки прехват на вертолети на пределно малка височина, което е било новост, но за румънците.

Кралските ВВС над Черно море

Също така, самолетите „Тайфун“ са провели тренировъчни полети в българското въздушно пространство, където са имали учебни боеве с български изтребители МиГ-29 и гръцки F-16.

Както твърди Хенсон, британците използват във всеки полет системата за обмен на тактическа информация по стандарта Link 16, с която са оборудвани „Тайфун“. Тя се ползва също от румънските F-16, но те са етап на обучение и присъствието на британците спомага това да става много по-бързо. Румънските ВВС имат развърната и цялата необходима наземна инфраструктура на Link 16, която се ползва от CRC в Балотещ. Освен това, когато има самолет на НАТО Е-3 AWACS, изпълняващ мисия за въздушно наблюдение в румънското въздушно пространство, с него също се обменя информация по Link 16 – не само за въздушни, но и за морски цели, които радарът на AWACS вижда дълбоко навътре в Черно море. Според Хенсон няма ограничение за използване на сензорите на самолета при учебни и реални прехвати. В седмиците, когато се изпълняват тренировъчни полети, всеки ден има по 4 до 6 полета, а средно на седмица броят им е 28. На разположение във всеки момент има от четири до шест пилота, като времето за престой на всеки от тях в Румъния е един месец. За да застъпи на дежурство, всеки нов пилот изпълнява по един опознавателен полет с тренировъчен прехват. Полетите над море се провеждат само в румънската зона за отговорност, като се внимава да не се навлиза в украинската зона.

Логистиката
Цялата мисия зависи от логистиката – как се осигуряват дежурството и тренировъчните полети през четирите месеца на мисията в Румъния. В това отношение Кралските ВВС подхождат изключително сериозно – по въздух и море са транспортирани контейнери с общо 200 тона оборудване, включително два резервни двигателя (на снимката долу).

Кралските ВВС над Черно море

Въздушният компонент при пребазирането, заедно с четирите изтребителя, е включвал шест полета на самолети С-130J, А400М, С-17 и Voyager (самолет цистерна А330 MRTT, който също се ползва за превоз на пътници и товари).

Основната част са по море, до пристанище Констанция, след което са прехвърлени в авиобазата, намираща се на 26 километра на северозапад. За това са използвани камионите влекачи на американската военна група, която е на постоянно базиране в „Михаил Когалнечану“. Общо по море са били транспортирани 30 броя ISO контейнера и 20 единици специализирана автомобилна техника.

Кралските ВВС над Черно море

Американската база на летището се ползва от британците и за настаняване – всички са разположени в полева казарма на територията, до която има и огромна столова, където се храни целият персонал в базата. В Констанца може да се ходи в свободното време, обикновено в края на седмицата. Американците са построили сериозна инфраструктура на територията на летището, която е основно с логистични функции – има огромен автопарк с машини за транспорт на тежки военни товари и техника. Оттук се осигурява логистиката на американската база за противоракетна отбрана в Девеселу, където има ракетни установки и радарна система за прехват на балистични ракети. Освен това, по време на посещението в „Михаил Когалнечану“ се базираха осем военнотранспортни вертолета UH-60M от състава на Армейската авиация – 10-а авиационна бригада, с постоянно базиране във Форт Дръм, щата Ню Йорк. Те са на дългосрочна командировка в Румъния за поддръжка на учения на американски военни части в региона като част от операция Atlantic Resolve (Атлантическа решителност).

Кралските ВВС над Черно море

При пристигането си в Румъния 135-о експедиционно крило се устройва за работа почти на гола поляна. По-рано в базата пристигат комуникационни специалисти, за да инсталират цялото оборудване за комуникации, което ще се използва при дежурството и тренировките. Разполагането е в две отделни зони – едната е административна, логистична и за техническа поддръжка на самолетите. Тя се намира до хангара на румънските ВВС и се състои от две малки едноетажни сгради лек тип с ламаринена обшивка. Те са тип хангар, като представляват едно общо помещение, в което са обособени отделни зони за работа на пилоти, техници и други специалисти. Пред него (от страната на пистата) има четири контейнера, използвани за офиси на командирите и импровизирана брифинг зала, а от задната страна са тоалетните и голяма палатка за почивка.

Кралските ВВС над Черно море

Кралските ВВС над Черно море

Между дясната сграда и румънския хангар са разположени товарни ISO контейнери за различно имущество и самолетообслужваща техника. От другата страна на румънския хангар има още самолетообслужваща техника и там се намира стоянката на самолетите, които не са на бойно дежурство.

Кралските ВВС над Черно море

Втората основна зона, използвана за дежурните машини, се намира на напречната пътека за рулиране в края на пистата (от север). Там има две укрития лек тип (метален скелет и обшивка от платно), предназначени да предпазват самолетите от слънце и дъжд. До укритията се намират контейнери за дежурните екипажи и охраната. В непосредствена близост е и стоянката на румънските самолети МиГ-21 LanceR, които обаче са под открито небе.

Кралските ВВС над Черно море

При необходимост от по-сложно техническо обслужване, което не може да се прави под открито небе, се ползва едно място в румънския хангар. Според уинг командър Коу, в началото те са положили много усилия, за да осигурят заедно с домакините чистотата на пътеките за рулиране, стоянките и пистата от чужди предмети. Подобни предмети може да не представляват проблем за МиГ-21, но за „Тайфун“-а с неговите ниско разположени въздухозаборници на двигателите са сериозна опасност, защото може да попаднат в двигателите и причинят сериозни проблеми, налагащи смяна на двигател.

Кралските ВВС над Черно море

„Това, че успяхме да се пребазираме и да започнем веднага полети от почти голо поле, е доказателство, че „Тайфун“ може да работи нормално при такива условия, с оскъдно логистично осигуряване“, твърди уинг командър Коу.

Играта е двустранна
Има три основни вида руска военна активност в международното въздушно пространство над Черно море, включително и в това, контролирано от гражданските служби за управление на въздушното движение на България, Румъния и Турция (всяка от страните контролира определена част от въздушното пространство по силата на международно споразумение). Въздушното пространство, контролирано от службите за управление на въздушното движение, съвпада със зоните за отговорност за противовъздушната отбрана на всяка от страните в Черно море. При появата на неидентифицирани летателни апарати (основно такива без работещи транспондери и без пуснат полетен план) в тези зони е задължително вдигането на дежурните изтребители, които трябва да ги открият и визуално да ги опознаят. Реално те не са нарушители на въздушния суверенитет и затова опознаването и последващото им съпровождане се изпълняват само с превантивна цел. Съпровождането може да се извършва отблизо, за да се осъществи визуално опознаване (тип на самолета, национална принадлежност, опашен номер) или далечно, извън предела на визуалното наблюдение.

Кралските ВВС над Черно море

Първата категория въздушна активност на руската авиация включва т.нар. „патрулни полети за демонстрация на сила“, изпълнявани от самолети на Далечната авиация на Въздушно-космическите войски (ВКС) на Русия. Това са основно бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3, почти винаги летящи с ескорт от изтребители – Су-27СМ3 и Су-30М2.

Втората категория е полети на самолети за оперативно-тактическо и стратегическо разузнаване в близост до морски групи на кораби от НАТО, с цел наблюдаване на техните действия и записване на излъчванията (от корабните радари и средства за комуникация) за последващото им изучаване. Това се извършва от самолети Ил-38 от морската авиация. Също тук влизат и ниските прелитания в близост до кораби на НАТО, намиращи се в неутрални води, в близост до руските териториални води (за психологическо въздействие), отново извършвани от морската авиация, но със самолети Су-24М и Су-24МР.

Третата категория включва самолети за стратегическо разузнаване като например Ил-20М, които разузнават системата за противовъздушна отбрана на отделните държави, основно излъчванията на радарите и проверка на реакцията на националните компоненти на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана (NATO Integrated Air and Missile Defence System – NATIAMDS) на определени периоди от време. Това се извършва при полети по маршрут над морето – или по посока на часовниковата стрелка, или обратно. Целта на тези полети и да се събира информация за работата на системите за ПВО на отделните държави – колко рано ще открият Ил-20М, летящ към тяхната зона за отговорност, как ще обменят данни за целта със съседните държави и командния център на NATIAMDS, колко бързо ще вдигнат дежурните изтребители, как наземните пунктове за управление на прехвата и изтребителните пилоти ще отработят процеса за насочване, търсене на целта и нейното радиолокационно и визуално опознаване с последващо ескортиране, и най-накрая как целта „ще се предаде“ от изтребителите на една държава на друга, когато напусне една национална зона за отговорност и навлезе в друга.

При разузнавателните задачи сега наблюдаваме реципрочност – разузнавателни самолети на САЩ RC-135 Rivet Joint летят на определени периоди над Черно море, за да събират информация за работата на системата за ПВО на Русия в района, в близост до бреговата черта на Крим, но без да влизат в руското въздушно пространство.

Освен това, самолети за морско патрулиране и борба с подводници P-8 Poseidon също изпълняват разузнавателни задачи в непосредствена близост до Крим, наблюдавайки действията на корабите и подводниците на Черноморски флот, и всеки път когато се приближат, са прехващани от руски изтребители Су-27 от авиополка, базиран в Белбек до Севастопол, които ги съпровождат, често пъти приближавайки на опасно близко разстояние.

Снимки: Александър МЛАДЕНОВ

Кралските ВВС над Черно море

Коментари

blog comments powered by Disqus