altОпределено не всеки ден сме свидетели на появата на нов вариант на добре познат изтребител. Още повече когато новината за това идва изневиделица. Така на 17 март 2009 г. американският самолетостроител Boeing изненадващо показа прототип на сериозно модернизиран ударен изтребител F-15E. Красимир Грозев разказва за F-15 Silent Eagle (Тих орел) и прави опит за анализ на неговите перспективи.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 8 (април 2009 г.)  

F-15E Strike Eagle (Ударен орел), ударният вариант на знаменития изтребител, е разработен в средата на 80-те. Воюва по време на операциите „Пустинна буря”, „Съюзна сила”, „Иракска свобода” и продължава да се ползва активно в операциите в Афганистан и Ирак. За двете десетилетия служба „Ударен орел” си е завоювал име на ефективно и мощно оръжие, което освен всичко вече е намерило нелош пазар сред най-богатите от традиционните оръжейни клиенти на САЩ (Израел, Саудитска Арабия, Сингапур и Южна Корея). Към края на първото десетилетие на XXI век обаче търговският потенциал на F-15E е сякаш поизчерпан. Всички страни, достатъчно богати и амбициозни да притежават самолет от класата на F-15E, вече го имат и/или гледат да купуват бойните самолети от пето поколение F-22 Raptor и F-35 JSF. Taka към началото на 2009 г. в портфолиото на Boeing остават за изпълнение едва 38 поръчки за семейството F-15 (от вариантите  F-15K за Южна Корея и F-15SG за Сингапур). След което, ако не бъдат намерени нови поръчки, производствената линия в Сент Луис може да бъде затворена след близо 35 години непрекъснато производство на F-15. Това заедно с факта, че краят на производството на F/A-18 също се вижда, а допълнителни клиенти липсват, заплашва Boeing да бъде изхвърлен от изтребителния бизнес завинаги. Така през септември 2008 г. е създадена група от инженери конструктори, които трябва да създадат идеен проект за подобряване на характеристиките на F-15E. Това съответно трябва да направи самолета по-привлекателен за нови и стари клиенти. Проектът е известен под името F-15 Silent Eagle (или F-15SE)

alt

F-15SE бе представен за пръв път на 17 март 2009 г. (сн. Boeing)

Нови технологии в стария формат

Отговорът на търсенията на инженерите и мениджърите на Boeing на пръв поглед е очевиден – модата на последните две десетилетия в модерната бойна авиация – ниска радарна забележимост (популярно известна като технологии „стелт”). На пръв поглед това би трябвало да е нещо невъзможно да се въплъти в базовата конструкция на F-15, създадена в началото на 70-те. Инженерната мисъл на Boeing обаче измисля доста елегантно решение. Добре известен факт е, че разположеното на външно окачване оръжие (бомби, ракети, допълнителни резервоари и др.) дава основен принос за увеличаване на ефективната отразяваща повърхност (ЕОП) на самолета. Поради това сред най-отличителните черти на нискозабележимите бойни самолети пето поколение е разполагането на оръжието в отсеци в тялото. Конструкторската работа за поставянето на такива оръжейни шахти в базовия F-15 би довело до необходимост от буквалното създаване на нов самолет. Обаче всички ударни F-15, както и част от чисто изтребителните му варианти, могат да носят два конформни (адаптивни) горивни резервоара (КГР). Те са разположени под крилото, прилепени към въздухозаборниците и двигателите, с вместимост 5800 литра. КГР са добре позната и на практика неразделна част от конструкцията на ударните F-15. Точно към тях е насочен и погледът на инженерите на Boeing, като идеята е проста и елегантна – премахване на горивото от всеки от двата КГР и използване на освободения обем за разполагане на два оръжейни отсека. Страничният отсек е предназначен за разполагане само на ракети „въздух-въздух” (по една AIM-9 или AIM-120), а в долния и по-обемен отсек може да се постави една ракета AIM-120, по една 227-kg, или 454-kg авиобомба или две малогабаритни бомби GBU-39. Друго техническо решение, предложено при технологичния демонстратор F-15SE, включва поставяне на двата вертикални стабилизатора под наклон от 15 градуса спрямо самолета (при стандартния F-15 стабилизаторите са перпендикулярни на хоризонталната плоскост). Основната причина за това е стремежът да се намали ЕОП в странична проекция. Като допълнителен ефект се очаква, че така разположените вертикални стабилизатори ще подобрят до някаква степен и маневреността на F-15SE. Третата и най-стандартна насока на намаляване на ЕОП е използването на специални абсорбиращи радарните вълни покрития, както и поставянето на капак, който да покрива бордното оръдие М61А1 Vulcan, когато то не се използва. Що се отнася до авиониката, при F-15SЕ се прилагат най-модерните неща, които вече са интегрирани в ударните варианти на F-15. А именно радар с електронно сканиране и активна антенна фазирана решетка APG-63(V)3 (използван на сингапурските F-15SG) и нова интегрирана напълно цифрова (дигитална) система за самозащита, разработена от BAE Systems. Тя включва система за предупреждение за облъчване, система за създаване на радиоелектронни смущения и автоматизирана система за разхвърляне на топлинни капани. От Boeing твърдят, че системата може да оперира нормално дори когато бордният радар на F-15SE работи, нещо, което не е възможно при по-ранните варианти на системата за самозащита на F-15.

alt

Това е "оръжейния конформен резервоар". Виждат се двата отсека с макети на ракети AIM-120 в положение за изстрелване (сн. Boeing)

Реалните ползи

По време на официалното представяне на F-15SE на 17 март вицепрезидентът на Boeing за F-15 Марк Бас заяви, чe това е самолет, предназначен за външни клиенти, които търсят добро съотношение цена–качество при ниска радарна забележимост и богат оръжеен арсенал. Сред официалните твърдения на представителите на Boeing е и това, че в челна проекция (тоест в случай на далечен въздушен бой с противников изтребител на насрещни курсове, където радарът е основен сензор) ЕОП на F-15SE ще е сравнима с тази на експортните варианти на F-35. В същото време от американската фирма се опитват да запазят нотката на реализъм, като отбелязват, че въпреки всичко „Тих орел” не е самолет, който е замислен да има ниска ЕОП във всички възможни проекции. Тоест за наземно базирани радари F-15SE няма да е осезаемо „по-невидим” от събратята си. Поради това авиационните анализатори се разделиха на няколко лагера, търсейки най-доброто приложение на малката ЕОП на „Тих орел”. Според едни, така конфигуриран, самолетът ще бъде най-подходящ за изпълнение на задачи по противовъздушна отбрана на собственото си въздушно пространство. Според други шансовете за оцеляване на F-15SE над противникова територия значително се повишават в сравнение с класическите F-15E. Големият въпрос, който остава, е с колко реално ще намалее далечината на полет при използване на „оръжейни” КГР. Според авторитетния авиационен журналист Бил Суйтман, по-голямата част от 5800-те литра керосин, разположени в стандартните КГР, е пожертван в полза на оръжейните отсеци. Използването на новата и по-компактна система за самозащита обаче обещава да спечели обратно някакво количество керосин. Друг благоприятен фактор е това, че ако F-15SE лети без оръжия на външно окачване, той има доста по-добра аеродинамика и това не само би намалило челното съпротивление, но и би позволило излитане без използване на форсаж (стандартна практика при тежко натоварените F-15E). Всичко това пести гориво, но реалният радиус на действие на F-15SE предстои да се уточни. Така или иначе, едно от най-големите предимства на „Тих орел” е възможността той да се използва като стандартен F-15E. „Оръжейните” КГР могат да се свалят и на тяхно място да се поставят нормални КГР (операцията отнема около два часа) и под крилото и тялото на самолета да се постави боен товар, достигащ обща маса от близо 11 000 kg.

alt

Поглед към демонстратора на F-15SE. Виждат се наклонените под ъгъл 15 градуса вертикални стабилизатори (сн. Boeing)

В търсене на клиенти

От самото представяне на „Тих орел” от Boeing не спират да повтарят, че това е модел, изцяло насочен към външни клиенти, като експортните му перспективи се оценят на около 190 самолета. Единичната цена на новопостроен F-15SE ще бъде около $100 млн., включително обучение и логистика.  Разбира се, големият въпрос е дали обещаните технологични чудеса ще са достатъчни да убедят клиентите по света да инвестират в леко модернизираната версия на една близо 40-годишна конструкция? За основен клиент, към който е насочен „Тих орел”, се спряга Япония, чиито ВВС търсят около 50 самолета за замяна на ветераните F-4 Phantom II към 2015 г. Макар че японците изразяват огромен интерес към F-22, за сега липсва разрешение за неговия експорт. От друга страна, F-35 JSF за момента не представлява сериозен интерес, а изгледите за тромаво производство и допълнителни забавяния в разработката не помагат особено. Така японските ВВС реално ще имат да избират между европейския Eurofighter и продуктите на Boeing – F/A-18 Super Hornet и F-15SE. Изборът на последния носи най-голям смисъл, тъй като и в момента страната експлоатира близо 200 изтребителя F-15. Друг потенциален кръг клиенти са страните, които вече ползват ударните варианти на F-15. От страна на Boeing бе заявено, че всички иновации, показани при F-15SE, могат да бъдат интегрирани в класическите F-15E под формата на модернизационни пакети. Цената на такава модернизация за сега е неизвестна. Предполага се, че основните маркетингови усилия ще бъдат насочени към Саудитска Арабия, която има на въоръжение 72 F-15S. Евентуална покупка на такава модернизация от арабската страна много вероятно би довело и до сделка с Израел (за запазване баланса на силите в района), които разполагат с 25 F-15I. Сред потенциалните клиенти са и Южна Корея и Сингапур. Това, което Boeing дипломатично отбягват, е въпросът, дали ще предложат „Тих орел” (под формата на модернизационни пакети или новопостроени самолети) на най-големия оператор на F-15E в света – ВВС на САЩ. Наличните американски ударни F-15 са строени основно през 90-те години на миналия век. Огромните разходи и забавяния по F-22 и F-35 обаче ще наложат поне 200 F-15E да останат на въоръжение до 2030–2035 г. В средата на март, малко след представянето на „Тих орел”, ВВС на САЩ официално обявиха, че се разработва дългосрочен план за поетапна модернизация на наличния флот.

Изпитания

Това, което бе показано на 17 март 2009 г., е един от фирмените прототипи, спешно модифициран за целите на презентацията. Реалните изпитания се предполага, че ще могат да започнат едва към началото на 2010 г. и първоначално ще включват само „оръжейния” КГР. Новите, наклонени вертикални стабилизатори ще бъдат изпитвани само ако има изричен търговски интерес към тях от потенциални клиенти. От Boeing твърдят, че могат да доставят готов и изпитан F-15SE точно три години след като някоя страна заяви сериозен търговски интерес към него.

Коментари

blog comments powered by Disqus