Черноморските Бе-12 остават на служба.Службата на последните оцелели от някогашната голяма флота амфибийни самолети Бе-12 „Чайка“ на руската морска авиация ще продължи до средата на следващото десетилетие, а може дори и по-дълго.

Авиопаркът на руската морска авиация (официално известна като Авиация на военноморския флот - АВМФ) днес включва много остарели самолети, за които смело може да се твърди, че спадат в категорията на екзотиките. Двудвигателният Бe-12 „Чайка“ (кодово име по НАТО Mail - поща) твърдо държи първенството сред редките и екзотичните модели, защото няма други самолети или вертолети, способни да му правят достойна конкуренция в тази категория. Доволно остарелият, но все още надежден самолет остава на служба в Черноморския флот на ВМФ. Шест броя Бе-12 се използват за търсене и спасяване на море, борба с подводници и морско патрулиране в допълнение към немалко мирновременни поддържащи задачи за бойната подготовка на флота, бреговите войски и флотската авиация.

Черноморските Бе-12 остават на служба.

Странно изглеждащият турбовитлов самолет-амфибия с крило тип „чайка“ остава на въоръжение в 318-и смесен авиационен полк (САП), базиращ се на летище Кача, недалеч от главната база на Черноморския флот в Севастопол на полуостров Крим. До момента шест самолета са преминали в периода 2014 и 2017 г. основен ремонт с удължаване на общия технически ресурс по години в завода на компанията производител ТАНТК „Бериев“ в Таганрог и авиационния ремонтен завод в Евпатория (ЕАРЗ).

След катастрофата на 12 октомври 2013 г. при преминаване на втори кръг на летище Кача поради отказ на двигател на машината с борден номер 18 (сериен номер 3602903), всички машини от този тип са спрени от полети за неопределено време, като задачите им са поети частично от Ан-26. По онова време Бе-12 все още е оценяван като използваем и достатъчно способен самолет в специфичните условия на Черно море.

След катастрофата на преден план излизат планове за подмяната на самолета с четиридвигателния и също толкова остарял Ил-38 – специализиран самолет за борба с подводници. В крайна сметка това не става поради много различни причини (основно поради липсата на достатъчно изправни Ил-38, които може да се предадат на Черноморския флот) и така е решено да се пристъпи към основен ремонт и поредно удължаване на ресурса по години на малък брой Бe-12. Самолетите, намиращи се на дългосрочно съхранение в Кача, които са в добро техническо състояние по отношение на корозия и умора на материала на конструкцията, получават удължаване на календарния ресурс до 50 години. Пет от тях преминават основен ремонт на планера и системите в ТАНТК „Бериев“ Таганрог, заедно ремонт на двигателите. Така с немного финансови средства самолетите-амфибии са приведени в годно за полети състояние, като могат да се използват до началото или средата на следващото десетилетие.

Черноморските Бе-12 остават на служба.

Всички самолети, експлоатирани от АВМФ или намиращи се на дългосрочно съхранение, подходящи за основен ремонт, са произведени в периода 1970 – 1973 г., но в миналото не са били интензивно използвани, като наработката им варира от 3000 до 7000 летателни часа.

Първата от петте машини, ремонтирани в Таганрог, е върната в експлоатация през ноември 2014 г., а последната е доставена през юли 2015. След това ремонтната дейност на Бе-12 е прехвърлена в авиоремонтия завод ЕАРЗ в Евпатория, Крим. Първият самолет ремонтиран там, с борден номер 28, носещ руски държавен регистрационен знак RF-12012, пристига там юни 2015 г. и е предаден обратно на АВМФ след завършване на ремонта през декември 2016. Втората машина с борден номер 76 се връща в 318-и САП през ноември 2017. Все още няма информация за следващи поръчки за основен ремонт на Бе-12 в ЕАРЗ.

Бe-12 се използва от авиацията на Черноморския флот за ескорт на товарни и военни кораби, осигурява въздушно прикритие срещу от атаки от противникови подводници, търсене и спасяване на море на големи разстояния, поддържка на стрелби на ракетни и артилерийски части – корабни разчети и наземни батареи, морско наблюдение и разузнаване. Многфункционалните амфибии се ценят високо техните спомагателни функции за бойната подготовка на морските и наземните части, базирани в Крим. Така например, при стрелби на корабни и наземни части за ПВО в Крим, Бе-12 се използват за пускане на парашутни мишени, снабдени с радиолокационни отражатели и източници на топлинно излъчване.

Черноморските Бе-12 остават на служба.
Една от най-необичайните мисии на Бе-12, изпълнявана съвместно с транспортните самолети Ан-26 от 318-и САП, е бомбардирането на брегови цели. Според прес-службата на Черноморския флот, бойните задачи, където Бе-12 участва като импровизиран бомбардировач от времето на Втората световна война, е изпълнявана за последно по време на мащабно учение, проведено на полигона на нос Опук в Крим през юли 2017 г. Същият месец черноморските Бe-12, заедно с вертолети Ka-27ПЛ/ПС от 318-и САП, участват в учение за търсене на подводници и също са използвани за търсене на бойни плувци, транспортирани до брега от подводница. По време на полетите в това учение, изпълнявани от летището в Анапа, самолетите Бe-12 осигуряват защита на военноморската база в Новоросийск.

Класическа амфибия
Бe-12 изпълнява своя първи полет в далечната 1960 г., влиза в серийно производство през 1963 г. и последните машини са предадени през 1973 г. Общо 143 броя са излезли от завода в Таганрог в южна Русия, намиращ се на брега на Азовско море. По съветско време машините основно изпълняват задачи за борба с подводници и морско наблюдение и разузнаване, на разстояние от 500 km летището, като служат във всичките флотове. При патрулиране в зададена зона за време от три часа бойният радиус на Бе-12 е от 600 до 650 km.

Черноморските Бе-12 остават на служба.
Най-характерната особеност на Бе-12 е аеродинамичнта схема с крило тип „чайка“ и целометалически фюзалаж, позволяващ полети от вода. Той има два реда гребени един над друг от всяка страна, които предотвратяват водните пръски към винтовете при излитане от водна повърхност. Прибираемият колесник е със завиващо опашно колело, докато поплавъците в края на всяко полукрило осигуряват стабилност при кацане на вода и рулиране. Газенето във вода е 1.54 m с прибран колесник. Странични люкове в задната част на тялото позволяват товарене и разтоварване на вода. Фюзелажът е разделен на десет водонепроницаеми отсека, които се херметизират с въздушни шлангове.

Силовата установка се състои от два турбовитлови двигателя АИ-20Д Серия 4 с мощност 5180 shp всеки, задвижващи четирилопатни въздушни винтове АВ-68Д. Горивните резервоари в крилото и тялото имат общ обем 11 000 литра. Има и опция за монтиране на допълнителен резервоар товарния отсек в задната част на фюзелажа за още 1800 литра керосин. Също така има и възможност Бе-12 да се зарежда с гориво от кораби, когато е на вода.

Черноморските Бе-12 остават на служба.
В пилотската кабина има място за командир и втори пилот, а щурмана се намира в собствена остъклена кабина в носа на машината. Също така в екипажа има включен радист, чието работно място е в задната част на фюзелажа.

Максималната маса при излитане на Бe-12 е 36 000 kg, а масата празен е 24 000 kg. Максималната скорост е 550 km/h, крейсерска скорост е 450 km/h, а скоростта на патрулиране е 320 km/h. С пълни резервоари далечината е 4000 km.

Въпреки запазените днес пълни амфибийни способности, руските Бе-12 вече не тренират излитане и кацане на вода, за да може да се запази ресурса на планера и да се предотвратят произшествия от грешки при управлението на машината. По правило, излитанията и кацанията на вода подлагат планера на голямо напрежение, което е до три пъти по-голямо от това при излитане/кацане на наземна писта. Също така, при полети от водна повърхност се изисква и много прецизно управление от страна на пилотите.

Оборудването за мисията
Основната ценност на Бе-12 е мощната радиолокационна станция (радар) „Инициатива-2Б“ в обтекател, стърчащ от носа. Въпреки възрастта си, радарът все още има добри характеристики при задачи за морско наблюдение и офшорна навигация в Черно море. Той използва технология, базирана на вакумни лампи, която е порядъчно стара, но е все още използваем. Далечината на откриване на големи кораби е 220 km, на перископи на подводници е между 10 до 20 km, а на спасителни лодки и салове е 15 km при височина на полета 200 m.

При „Инициатива-2Б“ има режими за прицелване при пускане на на бомби и торпеда в лошо време и през нощта, когато атаката е се извършва без да има видимост на целта. Радарът осигурява картина на бреговата линия в два различни мащаба, което е ценно при полети в лошо време. При сканиране антената покрива сектор с широчина 180 градуса по азимут (в хоризонталната плоскост), с възможност за намаляване до 90 градуса за по-добра разделителна способност.

При най-модерният вариант Бе-12Н има въведено подобрено оборудване за мисията, представено от комплекса за борба с подводници ППС-12 „Нарцис“, изпитан за първи път през 1976 г. То включва процесорно устройство „Нарцис-12“, интегрирано с радиолокационната станция (за изработва на данни за пускане на дълбочинни бомби, торпеда и хидроакустични буйове), автоматичен радиоприемник СПАРУ-55 (за приемане на сигналите, получавани от хидрокаустичните буйове), многоканален УКВ-приемник „Нара“ и апаратура за предаване на данните АМД ПК-025, както и подобрена радиолокационна станция. Бе-12Н може да използва ненасочени хидроакустични буйове РГБ-НМ и РГБ-НМ-1, както и пасивния насочен буй РГБ-2.

Черноморските Бе-12 остават на служба.
Оборудването на Бе-12Н също включва магнитомер АПМ-73С, разположен в обтекател, стърчащ в опашката. Той има разстояние на откриване на подводница (по нейното магнитно поле), което не превишава 400 метра, при полет на самолета на височина 100 метра.

Общо 27 броя Бe-12 са преоборудвани във варианта Бe-12Н в края на 70-те години в авиоремонтния завод в Евпатория. Днес в строя обаче остават само два два броя Бe-12Н, заедно с един Бе-12, заазващ оригиналното оборудване за борба с подводници ППС-12.

Нормалният боен товар е 1500 kg, докато максималният достига 3000 kg. Оръжейният отсек може да побере дълбочинни бомби ПЛАБ-250-120 и ПЛАБ-50 (използвани срещу подводници в потопено състояние), както и осветителни бомби от серията САБ, маркерни дневно–нощни бомби ОМАБ-25-8Н и ОБМАБ-25-12Д, както и три управляеми торпеда за борба с подводници. Също така Бе-12 може да носи фугасни и осколъчно-фугасни свободнопадащи бомби с маса до 250 kg. Всяко полукрило има един един голям и един малък пилон за окачване на маркерни бомби. Визуалното прицелване за пускане на бомби, буйове, спасителни лодки/салове и торпеда са осъществява от щурмана, използващ прицел НПКБ-7.

Бe-12ПС е специализиран вариант за търсене и спасяване, който също може да се ползва за морски патрулни мисии. Има произведена серия от десет машини в периода 1971-1973 г., като още четири са били добавени чрез преоборудване на съществуващи Бe-12.

Бе-12ПС може да качва на борда до 15 души от бедстващи кораби, като броят им може да се увеличи до 29 при претоварен вариант. Оборудването за мисията включва спасителни салове ПСН-6A, надуваема моторна лодка ЛАС-5 и осем спускаеми спасителни комплекти КАС-90. Също така машините запазват способността си да носят осветителни и маркерни бомби. В момента 318-и САП има четири Бе-12ПС на активна служба.

Черноморските Бе-12 остават на служба.
Според командващият руската военноморска авиация, генерал-лейтенант Игор Кожин, авиопаркът Бе-12 е планиран да премине модернизация в близко време. Тя най-вероятно ще засегне оборудването за мисията, където ще се интегрира нова хидроакустична подсистема (за работа с хидроакустични буйове от ново поколение), нов радар и нов магнитометър. Очаква се черноморските Ба-12 да получат системи, които вече се използват при модернизирания морски вертолет Ka-27M. Също така модернизираните амфибии може да получат нов арсенал от управляеми торпеда, управляеми дълбочинни бомби и подводни мини.

Снимки: Андрей Зинчук

Коментари

blog comments powered by Disqus