Бъдещето на българските Су-25Белоруската компания "558-ми авиоремонтен завод" („558 АРЗ“) и Министерството на отбраната са сключили на 28 ноември 2018 г. рамково споразумение (изходящ номер УД-12-95/28.11.2018) за възстановяване на летателната годност на Су-25. Какво ще представляват дейностите, които компанията ще извърши по българските машини и какво ще е бъдещето на щурмовия самолет в родните ВВС?

Сумата по поръчката първоначално беше определена на 41 млн. лева и можеше да се удвои с решение на Министерски съвет. Това решение бе взето също на 28 ноември и така бюджетът на програмата нарасна до 82,51 млн. лв. Тези пари ще са достатъчни за връщане в строя на максимум осем самолета – шест едноместни Су-25К и два двуместни Су-25УБК, като те ще могат да се експлоатират до края на следващото десетилетие.

Предметът на споразумението с „558 АРЗ“ ще се извършва след сключване на конкретни договори и включва: (1) извършване на ремонт на самолетите и комплектуващите изделия; (2) извършване на ремонт на двигатели Р-95Ш и комплектуващите ги изделия; (3) ремонт и/или замяна с нови на агрегати, възли, блокове и детайли от комплектацията на самолета; (4) продължаване на назначения срок на експлоатация и назначения ресурс по наработка за осигуряване на експлоатацията на самолетите след ремонт в течение на пълния експлоатационен ресурс (срок на експлоатация и ресурс по наработка), включително на агрегатите, възлите, блоковете и детайлите от оборудването им; (5) извършване на изменения/замяна на системи, блокове и агрегати от комплектацията на самолета при ремонта; (6) обучение на инженерно-технически и летателен състав относно измененията по самолетите; (7) доставка на авиационно-технически имущество; (8) доставка на техническа документация; (9) доставка на контролно-проверовъчнаапаратура, контролно-измервателна апаратура и средства за наземно обслужване; (10) интегриране на апаратура за радиотехническа защита индивидуален тип.

Бъдещето на българските Су-25

След извършването на ремонтите и удължаването на ресурса, самолетите трябва да имат междуремонтен ресурс не по-малко от 800 часа, 1100 кацания и срок а експлоатация от осем години При двигателите междуремонтният ресурс трябва да е не по-малък от 500 часа и не по-малък от 95 часа в режим „максимал“, а по срок на експлоатация – минимум седем години.
Удължаването на срока на експлоатация на Су-25 трябва да е не по-малко от 40 години (това ще осигури експлоатация на самолетите до 2027-2028 г.), с възможност за допълнително удължаване до общо 50 години след изпълнение на следващ капитален ремонт.

Новото оборудване, монтирано (интегрирано) на самолети трябва да е сертифицирано/одобрено монтиране на Су-25К/УБК от оригиналния конструктор/производител или от националните (военните) власти, под чиято юрисдикция се намира ремонтната организация.

Су-25 – днешно състояние в България
В момента по официална информация (както е публикувана в документацията за обществената поръчка), нашите ВВС разполагат с общо 14 щурмови самолета Су-25 на активна служба (от оригинално доставени 36 броя Су-25К и четири Су-25УБК в периода 1986 - 1988 г.). В това число влизат десет бойни и четири учебно-бойни машини (спарки), доставени в България през 1987 (12 броя – 10 бойни и два учебно-бойни) и 1988 г. (два учебно-бойни бойни). Бойните са произведени в завода в Тбилиси – сега в Грузия, а спарките в Улан-Уде (Русия).

Бъдещето на българските Су-25

При доставката им те имат назначен ресурс: по срок на експлоатация 20 години и по наработка 2000 часа, а междуремонтният ресурс е осем години. Машините са преминали са през основен ремонт в завода в Пловдив (сега известен като „Авионамс“) в периода 1996 – 2002 г.

Ресурсът по срок на експлоатация е изтекъл през 2007 – 2008 г. От тогава до днес самолетите летят с удължаване от инженерно-техническата служба на ВВС, включващ подробни технически прегледи за освидетелстване годността на самолетите и двигателите за по-нататъшна експлоатация. Доставките на нови резервни части и агрегати, както и ремонтите на отказали части и агрегати, са минимални, като основно се доставят консумативи. Това позволява самолетите да се използват за летателна дейност в авиобазата за предно разполагане Безмер, като интензивността на полетите не е висока, основно поради недостиг на гориво през последните години.

Бъдещето на българските Су-25

Предпоследното удължаване със собствени сили на ВВС изтече през декември 2017 г. След това, през тази пролет, в спешен порядък бе удължен с още година ресурса на четири машини до края на 2018 г., с цел запазване на подготовката на летателния състав и провеждане на множество учения и тренировки през 2018 г. (както на ВВС, така и на сухопътни войски и флота плюс повечето от международните учения и тренировки провеждани у нас), които не могат да минат без участието на ударна авиация.

Бъдещето на българските Су-25

Може да се отбележи, че за 30 години служба в родните ВВС, всеки от едноместните Су-25К е налетял между 741 и 1053 часа, което показва, че от доставката до началото на 2018 г. средногодишно самолетите са летели само между 25 и 35 часа. При спарките положението е малко по-добро, като наработката е между 1244 до 1570 часа за четирите машини – средно между 43 и 52 часа на година.

Междуремонтният ресурс по срок на експлоатация е изтекъл преди повече от десет години, което изисква качествен ремонт с изпълнение на последните ремонтни регламенти по самолетите. Удължаването на ресурса по години и часове по изискванията на МО трябва да стане с участието на оригиналния конструктор на самолета, който според решението е руската корпорация ОАК (фирмата-майка на „Сухой“).

Бъдещето на българските Су-25

Какво следва
Сега предстои сключване на конкретни договори за изпълнение на предмета на рамковото споразумение. Има голяма вероятност това да се случи до края на годината, за да се усвои отпуснатото от правителство финансиране. Всеки от конкретните договори не може да бъде по-дълъг от 12 месеца. След доставка се разчита самолетите да летят по 80 часа на година всеки, което трябва да се покрие от доставените резервни части и консумативи (описани като авиационно-техническо имущество). Гаранционният срок на ремонтираните самолети е 300 часа или 24 месеца, което от събитията настъпи първо, считано от датата на подписване на приемо-предавателния протокол на самолета (това ще става след доставката на самолетите в България).

Бъдещето на българските Су-25

Има открит достъп до текста на рамковото споразумение (общо 115 страници с приложенията) на интернет-страницата на МО посветена на обществените поръчки (pp.mod.bg), където може да открием много подробности за новото оборудване, предложено от „558 АРЗ“ и одобрено от българската страна. Де факто точки 3 и 4 от предмета на споразумението формулират изискванията за малка модернизация на пилотажно-навигационното, прицелното и комуникационното оборудване на самолета.

Бъдещето на българските Су-25

Изискванията на МО, налични в тръжната документация, включват добавяне на ново оборудване за замяна на старо такова (което вече не е възможно да се поддържа поради липса на резервни части), както следва: нови радиостанции, система за обективен контрол, прицел, система за управление на оръжието, прибори от пилотажно-навигационното оборудване на самолета, ответчик, магнетофон,замяна на система РСБН-6С и др. Също така се изисква и добавяне на възможности за използване от самолетите на контейнери за радиоелектронна борба от ново поколение и ракети „въздух-въздух“ Р-73 вместо сега използваните Р-60М/МК.

Бъдещето на българските Су-25

Модернизацията е описана добре в споразумението и веднага става ясно, че българските Су-25 ще преминат през осъвременяване на тяхното оборудване, каквото вече е изпълнено от белоруския завод на самолети Су-25 и Су-25УБ от състава на ВВС на Казахстан, доставени в началото на 2018 г. Това е стандартното предложение на компанията „558 АРЗ“, което датира от 2015 г.

Бъдещето на българските Су-25


Новото оборудване
В Приложение № 23 на рамковото споразумение модернизацията е определена като „доработка с цел повишаване на бойните възможности със спазване на всички пилотажно-технически характеристики на прототипа“. Това повишаване на войните възможности се постига благодарение на:

- разширяване на номенклатурата на управляемото високоточно оръжие от клас „въздух-въздух“, представено от ракета Р-73Э с инфрачервена глава за самонасочване на точки на окачване 2 и 10;
- разширяване на номенклатурата на неуправляемото въоръжение (неуправляеми ракети) С-13 с калибър 122mm, изстрелвани от петзарядни блокове Б13Л (до осем броя), носени на точки 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9 и 10;
- въвеждане на режим „навигационно бомбомятане“ (използване на свободнопадащи бомби по цели в предварително известни координати, без да има необходимост от визуално прицелване);
- въвеждане на нова система за изобразяване на информацията СОИ-25 (за пилотажно-навигационна и информация за работата на системите на самолета) и модернизация на информационно-управляващото поле в пилотската кабина;
- интегриране на навигационната система СН-25 и повишаване на точностите и експлоатационните характеристики на навигационната система;
- интегриране на система за управление на огъня СУО-25Б, осигуряваща подготовка и използване на нов авиационен стрелкови прицел, заедно с добавяне на нови системи за контрол, регистрация и обработка на полетната информация;
- интегриране на радиостанции „Прима-ДВМ“ (2 бр.), заменящи Р-862 и Р-828;
- замяна и доработка на транспондер СО-69;
- доработка на окабеляването за използване на контейнери за РЕБ за индивидуална защита „Сателлит-М2“.

Системата СОИ-25 се състои от два многофункционални дисплея МФИ-10, резервен дисплей ИРП-5, индикатор на челното стъкло ИЛС-31ЖК и генератор на символи ГС-М. Тя осигурява изобразяване на пилотажно-навигационната информация на дисплеите МФИ-10, както и информацията при прицелване в режим „навигационно бомбомятане“. На ИЛС-31ЖК се изобразява пилотажно-навигационна и прицелна информация. Дублирането на пилотажно-навигационната информация в авариен режим се извършва на ИРП-10. Системата подава информацията, изобразявана на МФИ-10 и ИЛС-31ЖК за запис в системата за видеорегистрация.

Бъдещето на българските Су-25

Макет на новата кабина

Новата навигационна система СН-25 включва многофункционален изчислител (цифров компютър) БЦВМ-МВС и сателитна навигационна система СНС, както и приемници VOR/ILS и TACAN с приемник KNR-643A. Тя осигурява съхраняване в бордна база данни на информация за завойни точки, летища и радионавигационни средства – до 99 точки, както и осем маршрута и четири групи зони с 24 точки във всяка. Тя изчислява текущите координати на мястото на самолета с тяхната последваща корекция, като се използва информация от сателитна навигационна система и навигационните средства VOR/DME и TACAN. Също така тя осигурява навигационна информация с достатъчно висока точност за реализиране на режима „навигационно бомбомятане“.

Сателитният навигационен приемник от състава на СН-25 е 14-канален и работи с руската система ГЛОНАСС и американската GPS NAVSTAR. Това осигурява повишен точност на навигацията – до 5 метра, както и осигурява режим на полета на малкависочина с обход на препятствия.

Системата за прицелване ПС-25 осигурява формиране на прицелната информация в режими за прилагане на щатните авиационни средства за поражение; управление на режима за бойно използване на ракети „въздух-въздух“ Р-73Э; реализация на режим „навигационно бомбомятане“ по информация, постъпваща от навигационната система СН-25. Максималната височина на бомбомятането е увеличена от 2000 на 5000 метра.

Системата за управление на огъня СУО-25Б осигурява подаване на захранващи напрежения и команди за подготовка за използване на управляемите ракети Р-73Э на точки на окачване 2 и 10; формиране и подаване на данни за наличие, избор и готовността за използване на новите и щатните типови авиационни средства за поражение в системата за прицелване и система за изобразяване на информацията; организиране на необходимите блокировки (безопасност, готовност) по веригите за тактическо и аварийно пускане и изхвърляне.

Новият комплекс за контрол включва доработено бордно устройство за регистрация на полетната информация БР-4Т-3 на системата „Тестер У3 сер. 2“. Тя получава защитен твърд диск за запис на информацията.

Системата за видео регистрация СВР-2Т включва телевизионна камера ВК, свъзващ блок и сменяем диск за запис на информацията (2 бр.). Тя осигурява запис на твърдотелно сменяемо устройство на следната информация: цветно видео изображение на извънкабинното пространство по посока на полета, с наложена прицелно-навигационна информация от ИЛС-31ЖК; видео информация от екраните на дисплеите МФИ-10; разговорите на екипажа (с наземни пунктове за управление и други самолети), информация за полета, подавана от бордните система във формата на бинарни сигнали.

Също така се доставя и наземно оборудване за работа с новите системи на самолета – система за обработка на видеоинформацията УВИ-Т и автоматизирана система за обработка на полетната информация „Двина-М“.

За да се направи възможно използването на управляемите ракети Р-73Э и неуправляемите ракети С-13, се доставят авиационни пускови устройства (АПУ) П-72-1Д (предоставят се от българска страна – най-вероятно ще бъдат свалени от излишните самолети МиГ-29) – по два броя на самолета и се доработват гредовитедържатели БД3-25 от комплектацията на самолета. Допълнително към всеки самолет се доставят преходни устройства за окачване на АПУ П-72-1Д.

За пилотите се доставят нови индивидуални подвесни системи ИПС-72, защитни шлемове ЗШ-7АПН и кислородни маски КМ-34Д серия 2, включени в състава на авиационно-техническото имущество към всеки от ремонтираните самолети.

Бъдещето на българските Су-25

Контейнер за РЕБ „Сателлит-М2“

Контейнерите за РЕБ „Сателлит-М2“ ще бъдат поръчани в количество, което българската страна определи, като „558 АРЗ“ предлага доставка по един комплект за всеки от осемте самолета. Контейнерната система осигурява защита на самолета от ракети с радиолокационно насочване.

Бъдещето
Ако допуснем, че конкретен договор за първата партида (или всички осем) самолета има подписан до края на годината и той влезе в сила през януари или февруари 2019 г., тогава първите готови Су-25 ще са факт в началото на 2020 г. При срок на експлоатация от минимум осем години, те ще са годни за експлоатация поне до 2028 г., а тези, които ще бъдат доставени през 2021 – до 2029. Ако нальотът им към този момент е под 800 часа, те може да бъдат удължени за още две до три години. Преминаването към варианта с още един капитален ремонт и още една доработка за добавяне на ново оборудване към 2029-2030 г., с увеличаването на общия технически ресурс до 50 години (тоест до 2037-38 г.) за сега не изглежда много вероятно, но в това предположение има много променливи, които за момента са трудни за оценка.

Бъдещето на българските Су-25

Плащането на 82 млн. лв. в рамките на две или три години ще бъде еднократен акт, който трябва да осигури експлоатацията на самолетите до края на следващото десетилетие. Може да се наложи да се инвестират известни суми за ремонт на отказало оборудване след изтичане на гаранционния срок (тоест от 2023 г. нататък), но това в момента е трудно да се прогнозира. Вероятно сумите в ремонт и консумативи, които трябва да се вложат към средата на следващото десетилетие ще са от порядъка да 5 до 10 млн. лв.

Ако направим едно сравнение с МиГ-29, там имаме много по-скъпа поддръжка и ремонт на самолета, като само през 2018 г. се планира да се инвестират 71 млн. лв. (плюс още почти 25 млн. лева през 2019 и 2020 г., както се посочва по време на правителственото заседание, на което бе взето решението), които ще бъдат достатъчни за поддържане на летателната годност до 2020 г., с годишен нальот от 900 часа за осем самолета. При това без да се говори за каквато и да е модернизация на комуникационното, навигационното и опознавателно оборудване на самолетите. Ако се пристъпи към малка модернизация след 2020 г. цената ѝ също ще бъде доста солена, а междувременно ще се наложи да се влагат солидни суми в поддръжката на летателната годност до края на жизнения цикъл на самолетите – максимум до 2028 или 2029 г.

Бъдещето на българските Су-25

Засега е трудно да се прогнозира дали ВВС ще създаде необходимата организация за нормална експлоатация на ремонтираните, удължени и модернизирани Су-25, за да се вземе всичко от тях през очаквания период на използване следващото десетилетие. За една нормална летателна дейност в авиобаза Безмер се изисква достатъчно летателен и инженерно-технически състав (определено проблемна област на днешния ден), редовни доставки на гориво, консумативи и резервни части за поддържане на машините в постоянно изправно състояние. Опитът от изминалите пет - десет години сочи, че това са слаби места в осигуряването и доколко ще бъдат избегнати от командването на ВВС през следващото десетилетие предстои да видим.

Бъдещето на българските Су-25

За съжаление, от МО не правят една не голяма, но важна стъпка, която може да осмисли експлоатацията на българските Су-25 и след 2030 г. Става въпрос за една малка адаптация към изискванията на НАТО, която може да се ограничи с поставяне на радиостанции със защитени и криптирани режими на работа и система „свой-чужд”. Подобна задача, извършвана от западни компании вероятно би се вместила в рамките на 6 – 7 млн. лева за осемте Су-25, но ще даде много допълнителни възможности пред родните щурмовици.

***
Може да се отбележи, че Су-25 неочаквано излезе най-големият печеливш от забавянето на решението за избор на нов изтребител, защото рамковото споразумение се осигурява със средства, които идват от преструктуриране на държавния бюджет за настоящата 2018 г., тоест, харчене на генерирания излишък, който идва и от непохарчените близо 400 млн. лева за нов боен самолет и нови патрулни кораби за ВМС.

Бъдещето на българските Су-25

Освен това процедурата за избор на изпълнител и подписване на рамковото споразумение протече рекордно бързо в сравнение с всички други процедури за възлагане на обществени поръчки в сферата на авиацията, правени досега от МО. Обявяването беше на 21 август, когато бяха поканени две компании, за което е било преценено от МО, че имат технически възможности за възстановяване на летателната годност и удължаване на ресурса - руският авиоремонтен завод "121 АРЗ" в Кубинка, част от Обединената авиостроителна корпорация (ОАК – холдинг, контролиращ всички самолетостроителни бюра, производствени и ремонтни заводи за самолети в Русия) и "558-ми авиоремонтен завод".

Руската компания обаче не подаде заявление за участие в изисквания срок – 10 септември, поради недостатъчен срок за получаване на необходимите правителствени разрешения и подготовка на офертата. След това, решение на министъра на отбраната от 23 октомври 2018 г. определи "558-ми авиоремонтен завод" ще изпълни обществената поръчка, с оферта за ремонт на 14 самолета на цена малко над 144 млн. лева без ДДС. Последва малка задръжка, като на 2 ноември поради дребно несъответствие в белоруската оферта министър Каракачанов върна процедурата за нови преговори.

Бъдещето на българските Су-25

Бъдещето на българските Су-25

Те бяха проведени на 14 ноември и два дни по-късно, в ново свое решение, министър Каракачанов потвърди избора на белоруската компания за изпълнител, като беше изрично посочено на две места, че компанията е запозната с факта, че по рамковото споразумение ще бъде вложена сумата от малко под €21 млн. без ДДС, която може да бъде увеличена на €41 млн. след решение на Министерски съвет. А на трето място е посочено, че сумата от €41 186 693,11 без ДДС е максималната, която българската страна ще заплати за възстановяването на летателната годност на самолетите Су-25, което автоматично намалява техния брой на осем.

Бъдещето на българските Су-25

Бъдещето на българските Су-25

Коментари

blog comments powered by Disqus