Цената на изречените неистиниНа 11 юни 2019 г. се навърши една година от катастрофата на вертолета Ми-17 в Крумово. При тежкия инцидент загинаха двама авиатори. Разбира се, подобни трагични годишнини не са сред поводите, които хората искат да отбелязват, но това не значи, че политически фигури няма да се опитат да извадят евтини и съмнителни дивиденти от трагедията.

Днес, 14 юни 2019 г., от пресцентъра на „Демократична България” публикуваха коментар по повод годишнината от катастрофата, подписан от бившия служебен военен министър Велизар Шаламанов, който в последните години се подвизава като военен експерт, гравитиращ около различни десни формации.

Тезите на Шаламанов
Според бившия служебен министър, причината за катастрофата с Ми-17 е техническа:

„Най-вероятната причина в този случай е техническа повреда на опашния винт или на неговото задвижване, причинена от вътрешна „умора на материала“. Основната отговорност за тази повреда е неправилното поддържане на съветската летателна техника, в непълен обем от изискванията на производителя, удължаването на междуремонтния ресурс на „своя глава“, без съгласието на производителя. Извършваният контрол през това допълнително време е само външен – „по състояние“, без вътрешно-структурен анализ на материала и степента на неговата „умора“, който се прави, чрез сканиране при производителя.”

Шаламанов набързо посочва и списък с виновни за това, като започва от президента и бивш командир на ВВС Румен Радев, защото „под натиска на управляващите и с Вашето мълчаливо съгласие стана това двойно увеличаване на междуремонтния ресурс, в разрез с изискванията на производителя! Нали точно с Вашия подпис се пускаха на полети тези опасни самолети и вертолети и се практикуваше тази „руска рулетка“. Това обяснява защо мълчите и сега.”

След това Шаламанов се обръща към премиера и министъра на отбраната:

„Вие много добре знаете, че бюджета на ВВС и санкциите срещу фирми на руския военнопромишлен комплекс не позволява поддръжката на съветската авиационна техника, според изискванията на производителя, че полетните часове, които осигурявате на летците за една година са опасно малко и условията им на труд са „рискови“ за тях и за околните. И въпреки това не потърсихте надеждни форми със съюзниците за поддръжка или за прекратяване на полетите на опасната руска авиотехника и увеличихте средствата за полетните часове.”

Какво всъщност се случи на 11 юни 2018 г.?
Първо и най-важно, трябва да се отбележи, че катастрофиралият вертолет Ми-17 с борден номер 417 не е летял „на подпис”, както твърди Шаламанов. Няма да навлизаме в детайлен анализ на профанизацията на процесите, по които се удължава междуремонтния ресурс на отделни системи и агрегати, което позволява част от техниката на ВВС да лети, защото това би размило основния проблем с това твърдение.

Катастрофиралият вертолет с борден номер 417 (заводски номер 103M14), е бил получен от капитално-възстановителен ремонт през декември 2016 г. Той е извършен в завод ТЕРЕМ „Летец”, фирма 100% собственост на Министерство на отбраната. Двигателите са били ремонтирани в руската компания "Уралски завод за гражданска авиация", а стартовият двигател АИ-9 в украинската "Двигатели Владимир Климов – Мотор Сич". ТЕРЕМ „Летец” има всички лицензи и сертификати, които се искат от оригиналния производител за извършване на капитално-възстановителни ремонти по вертолети от тип Ми-17.

Излишно е да припомняме, че санкционният режим на ЕС към Руската федерация не пречи за поддръжката на вече наличната авиационна техника в страните от Съюза.

След ремонта борд 417 е имал назначен междуремонтен ресурс от 1500 часа или седем години. Към момента на катастрофата през юни 2018 г., вертолетът е налетял 320 часа, а от приключване на ремонта е изминала малко повече от година и половина.

Катастрофиралият вертолет е летял в рамките на ресурса си след извършване на ремонт от сертифицирано и оторизирано за това дружество, собственост на българското МО. Междуремонтният ресурс е съгласно бюлетин на завода-производител.

Тезата за това, че се касае за технически отказ, който е довел до катастрофата, бе изказана от министър Каракачанов в първите часове след инцидента. След това, обаче той се отказа от тази си позиция и заяви, че техническото състояние на вертолета няма отношение към катастрофата. Причините за това е било, че при първоначалния оглед е отбелязано скъсване на вала на опашния винт. Нещо, което бързо е установено, че не е причина за катастрофата, а следствие от удара в земята.

Какви обаче са действителните причини за инцидента?

Най-кратко казано, касае се за груба грешка на екипажа. Това бе потвърдено, както от военния министър, така и от командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Фактът, че причината за катастрофата от 11 юни 2018 г. е човешка грешка, е потвърден от две независими разследвания. Едното на Военна полиция, която е натоварена с разследването, що се касае до чисто авиационните му аспекти (във ВП има специално звено за тези разследвания, където работят офицери с авиационен опит). Второто разследване е било на Военна прокуратура, като неговата задача е била да се определи дали има виновен, по буквата на закона, и там отново са ползвани експерти с опит във военната вертолетна авиация. Всички тези разследвания са подкрепени, както със средства за обективен контрол, така и със свидетелски показания и техническа експертиза на катастрофиралия вертолет.

АЕРО е запознато с резултатите от разследванията, но се въздържаме да изнесем публично детайлна информация по тях, защото резултатите бяха засекретени от МО по неясни причини.

Може само да се отбележи следното – грешката на екипажа се състои в резки и неточни команди, подадени чрез органите за управление на вертолета, в момент, в който той се е намирал в сложен режим на полета, докато е изпълнявал задача, която не може да мине за рутинна. Екипажът е бил с повече от скромна подготовка, като от началото на годината командирът и вторият пилот са имали по 17 – 18 часа нальот, а в цялата си над 20-годишна кариера нальотът на двамата загинали е бил в рамките на 500 – 600 часа. Не е за пренебрегване, че в катастрофата е имало и чисто психологически елемент в отношенията между двамата загинали.

Къде е проблемът?
Ако Велизар Шаламанов беше просто политическо лице, което се опитва да трупа преходни дивиденти върху трагедията от преди година, това можеше да мине за проява на безкрайно лош вкус и политическа недалновидност.

Факт е, че Шаламанов се представя за военен експерт, коментира често актуални военни проблеми в различни медии, гравитира около опозиционната формация „Демократична България” (която всячески се опитва да се представи за категорична алтернатива на настоящото управление, което е потънало в пагубни неистини) и най-важното, само преди няколко седмици, Шаламанов се похвали публично с назначението си като председател на Надзорния съвет на Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCI) (засега е неясно дали това назначение е по линия на българското МО).

От цялата висота, на която Шаламанов е поставен, думите му придобиват опасен отенък.

Изкривяването на фактите и хвърлянето на вината за катастрофата върху "лошата" руска/съветска техника, която се поддържа „на подпис” от президента Радев, вероятно отлично пасва в наратива на Шаламанов и „Демократична България”, но само по себе си, това кресливо упражнение замърсява публичното пространство, подиграва се с паметта на загиналите и изкривява истината.

А както се казва в извънредно успешния сериал „Чернобил” на HBO, който разпали обществения интерес за позабравената трагедия, истината не се интересува от нашите нужди и желания, не се интересува от начина ни на управление, идеологията и религията ни.

Истината за катастрофата от 11 юни 2018 г. е следната – основна причина за инцидента има малкото опит на екипажа, който е допуснал смъртоносна грешка, докато е изпълнявал задача, която не е била по силите му. До това се е стигнало след десетилетия финансово неглижиране на сектора „Отбрана”, системи грешки в изграждането на ВВС в годините след разпада на Варшавския договор, тежки проблеми около модела на кариерно развитие и изграждане на офицерския състав, не само във ВВС, но и във Въоръжените сили, като цяло и накрая, но не и по-важност, проблеми в микромениджмънта на пилотския състав в авиобаза Крумово.

Всички тези проблеми са добре известни на военното и политическото ръководство на Въоръжените сили, но те продължават да се замитат, неглижират и замазват. Година след катастрофата от 11 юни 2018 г., много малко е направено по тези проблеми и макар и да споделяме призива за прозрачност и отчетност в отбраната, който отправя "Демократична България", това няма как да стане, като върху заметената истина се слагат откровени неистини.
______

Допълнено на 24 юни 2019 г.

Още на 15 юни от МО излязаха с публична позиция по твърденията на Шаламанов и "Демократична България". Позицията, подписана от министър Каракачанов, може да бъде прочетена тук. От МО устно отговориха на АЕРО, че нямат какво ново да кажат за причините за катастрофата от 11 юни 2018 г., отвъд това, което вече е казвано от министъра на отбраната и командира на ВВС. От военното ведомство обещаха да дадат повече информация за трудово-правните отношения с Шаламанов, но такава информация не бе получена.

АЕРО се обърна и за коментар към „Демократична България”  за истинността на твърденията на Шаламанов и неговата квалификация и информираност за правене на такива тежки заключения. Четири дни след пускането на въпросите оттам ни предложиха интервю с Шаламанов, което отказахме, тъй  като въпросите бяха към политическата платформа даваща поле за подобни изяви. Дадохме да се разбере, че въпросите ни са все още актуални и на тях може да се отговори писмено, но такъв отговор така и не дойде.

В същото време с коментар излезе и  Димитър Стоянов, главен секретар на Президентството и бивш началник-щаб на ВВС. В коментара си той директно заяви, че Велизар Шаламанов разпространява лъжи за инцидента. Целият коментар може да бъде прочетен тук.

Коментари

blog comments powered by Disqus