altСлед Парижкия мирен договор от 1947 г. значителна част от българската военна авиация изпада в нелегалност, която продължава близо две години.  През 1949 г. на хоризонта изгрява реактивната ера. При най-строга секретност се подготвят списъците на групите летци, които трябва да усвоят новата материална част.

В състава на сформираният през май 1950 г. 2-и реактивен авиационен полк влизат специално подбрани пилоти от новообучените в периода 1946-1950 г. За командир е назначен майор Васил Величков, началник-щаб е капитан Йордан Миланов,  а ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) е капитан Димо Караангелов. Полкът е изпратен на летище Багай-Барановка до град Саратов в Съветския Съюз. Там съставът преминава подготовка на учебни самолети Як-11, Як-17 и бойните изтребители Як-23. Както се полага, пръв на бойният Як-23 лети командира на полка Васил Величков. На 1 юли 1950 г. за първи път българин със позивната „Сокол-21” излита самостоятелно с реактивен самолет. Летците от полка се завръщат през есента в Граф Игнатиево. Там новосформираният реактивен полк е преименуван на 15-и иап (изтребителен авиополк). В същото време 26-и орап (отделен разузнавателен авиополк) с своите „разузнавателни” бомбардировачи е пребазиран в Горна Оряховица, а летище Граф Игнатиево се подготвя да приеме новата материална част от СССР.

alt 
Як-23 е първия изтребител за летище Граф Игнатиево

Самолетите започват да пристигат през късната есен на 1950 г., а през зимния сезон с помощта на съветски техници Як-23 са сглобени и подготвени за полети. На 23 март 1951 г. командващият ВВС, генерал-майор Захари Захариев, прочита пред личният състав заповедта за създаване 10-а изтребителна авиодивизия (иад) с командир майор Васил Величков. Това става на база Указ на Президиума на Народното събрание, датиран от 17 март с.г. По различни причини именно тази дата е взета за рождена за военното поделение (сега авиобаза) Граф Игнатиево. В състава на дивизията влизат три изтребителни полка. За командири на 15-иап е назначен ст. лейт. Стефан Ангелов, на 19-и иап - ст. лейт. Симеон Симеонов и в 21-ви иап - ст. лейт. Атанас Атанасов. Основата на разрастването е положено в 19-и иап. 30-те самолета Як-23 и 6-те двуместни УТИ Як-17 са подготвени за полети. Летците преминават опреснителна подготовка на витлов учебен самолет Як-11, след което започват полети на двуместните Як-ове. Инструктори са руснаците Елдишев и Дрекалов. На 22 април 1951 г. командирът на дивизията излита за пръв път съмостоятелно с Як-23 в небето над Граф Игнатиево. След полет по кръга на височина 500 метра двигателят спира. Летецът каца принудително с прибран колесник в близка зеленеща се нива. Напълно в духа на времето и в руските традиции аварийното приключване на полета е отдадено от Величков на саботаж. В последствие се оказва, че Як-23 борд 30 има дефектна горивна помпа. Самолета е ремонтиран и полетите продължават. Постъпват нови попълнения от летци в очакване да преминат на новата реактивна техника.

alt
Така приключва първия полет на реактивен изтребител в българското небе

Част от обучените в 19-и иап летци са изпратени в други полкове, за да предават своя опит. На 9 септември 1951 г. група от девет реактивни изтребителя прелитат на военният парад по случай годишнината от преврата от 1944 г. Столичани и светът научават България има реактивна авиация.    

Още на 1 октомври 1950 г. в СССР е изпратена втора група от масовите 70-и и 71-ви випуск на военното училище. 80 летци пристигат на летище Разбойщина за усвояване на Як-23. Общата подготовка на групата е сравнително ниска за реактивен самолет и тя остава за близо година в Съветския Съюз. От нея са подбрани около една трета от летците и те за всеобща изненада започват да усвояват извънредно модерният за времето си МиГ-15. След като летателната програма е усвоена успешно, през октомври 1951 г. първите български летци усвоили МиГ-15 се завръщат в Граф Игнатиево. Междувременно за командир на дивизията е назначен майор Симеон Симеонов. През зимните месеци в огромни сандъци по ЖП-транспорт в Граф Игнатиево пристигат общо 19 реактивни изтребителя МиГ-15. Самолетите са сглобени и облетяни в кратки срокове. Започва възстановяването на летателната подготовка на завърналите се от СССР летци. На 1 май 1952 г. за първи път новият боен самолет е показан публично, като девятка МиГ-ове прелитат над първомайската манифестация в София. Решено е 10-а иад да се превъоръжи изцяло с МиГ-15, а Як-23 да се предадат на новосформираната в Добрич 1-а иад.

alt
Як-23 служи в Граф Игнатиево около година и бързо е сменен с по-модерните МиГ-15

  

Коментари

blog comments powered by Disqus