altКрасимир ГРОЗЕВ разглежда последните събития и новости, свързани с многострадалния процес на избор на нов боен самолет за българските ВВС и се опитва да отговори защо процесът се превръща в нещо като трагична комедия с предизвестен край. Повечето наблюдатели очакваха процесът около евентуалната покупка на нов боен самолет за ВВС на Република България да забави ход през пролетта на 2012 г. и най-ранното раздвижване като политически изказвания може да се очаква около отбранителното изложение „Хемус 2012” в края на май и началото на юни. Уви, наложи ни се да живеем в интересни времена, което, ако се вярва на популярното китайско проклятие, съвсем не е добре. Верен на типичния си стил да хвърля тихо и кротко медийни бомби, само в рамките на две седмици министърът на отбраната Аню Ангелов не само че определи насоката на страната към изтребител „втора ръка”, но и успя да назове цената, на която трябва да купим бъдещите ни изтребители, като само си спести да назове името на изтребителя, макар мнозина моментално да се досетиха какво е имал предвид той. В допълнение на това министърът директно прехвърли цялата отговорност за процеса по избор на нов боен самолет на следващото правителство, като по такъв начин си навлече тихия гняв на ВВС и компаниите производители, които вече осем години предлагат своите изтребители на България.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 44 (април 2012 г.)    

Безотговорното говорене продължава

В повечето европейски страни думите на всеки високопоставен политик като например министър се гледат под лупа, защото всяко такова изказване показва държавна политика, която се очаква да бъде, повече или по-малко, следвана. В България, разбира се, нещата не са такива, а министърът на отбраната определено е шампион в безотговорните изказвания, най-вече свързани с евентуалната покупка на нов боен самолет за ВВС. С идването на власт на правителството на ГЕРБ дойде и надеждата, че протакания с години проект за нов изтребител най-накрая ще се случи. И наистина събитията от лятото на 2009 г. (когато ГЕРБ дойде на власт с политическа програма, залагаща покупката на нов изтребител) до началото на 2011 г. (когато бе изпратено т.нар. „Запитване за информация”) сочеха точно това. За зла беда на фона на уж вървящия процес с тежки, често нелогични и безотговорни изказвания се включваше министърът на отбраната Ангелов. На него често му се налагаше да обяснява какво всъщност е имал предвид. Нека само накратко да припомним основните лайтмотиви за 2011 г. През пролетта на 2011 г. Ангелов дискретно правеше намеци за съвместно закупуване на новите изтребители с Румъния или други съседни страни. След това обясни, че всъщност е имал предвид съвместна експлоатация. Около 6 май 2011 г. на два пъти хвърли бомбата, че процесът по избор на нов боен самолет ще бъде „по-скоро политически”, а не толкова плод на търговски конкурс. Гафът бе замазан с обяснението, че е имал предвид необходимото политическо одобрение от страна на Народното събрание. В края на май Ангелов заяви, че ако няма пари, няма да бъде купен и изтребител, а месец по-късно изпадна в „умерени” настроения, бидейки ту „умерен оптимист”, ту „умерен песимист” за покупката на изтребителя. Там някъде и му се наложи да се съгласи, че един проект за закупуването на осем многоцелеви изтребителя вероятно ще струва милиард лева, след като всячески отричаше това по-рано. По време на авиошоуто БИАФ 2011 през септември той директно прехвърли отговорността за бъдещия избор на изтребител на военните (обективно погледнато, това първо бе заявено от премиера Борисов, а на Ангелов не му остана друго, освен да се съгласи). Към края на септември 2011 г. министърът на отбраната все още правеше бодри изказвания за новия изтребител, но към края на октомври, притиснат от слабите бюджетни перспективи, бе принуден да измести старта на евентуалния конкурс за 2013 г. Към януари тази година той все още поддържаше тази линия. Какво обаче стана през пролетта? На 21 март след изнесено правителствено заседание в Кюстендил министър Ангелов заяви, че пред България има поставени определени предложения, които се считат за приемливи. „Най-вероятно ще става въпрос за самолети втора употреба”, отсече Ангелов, като в същото време се застрахова, че нищо още не е решено. Само две седмици по-късно, на 5 април, бе хвърлена по-сериозната бомба. По време на национална кръгла маса на тема „Професионалната армия” Аню Ангелов директно заяви, че инвестиционният проект, който ще бъде предложен на Министерски съвет и Народното събрание, ще бъде на стойност между $320 и 390 млн., като сумата трябва да бъде върната за пет години. Освен това министърът заяви, че инвестиционният проект няма да се дава на Народното събрание преди сформирането на нов кабинет и парламент през лятото на 2013 г. Това се прави с цел да не се товари следващото правителство с проекти на предходното. Седмица по-късно в интервю за всекидневника „24 часа” Ангелов отсече, че максимумът, който България може да отдели за нов изтребител, е $400 млн.

alt
Холандските F-16 са модернизирани до стандарта MLU, но са произвеждани в края на 80-те и са натрупали доста приличен нальот (ВВС на САЩ)

Предрешаване на състезанието?

Веднага след като Ангелов заяви смело, че България може да отдели $400 млн., и то за изтребител „втора ръка”, започнаха съмненията, че той има предвид не толкова реалните възможности и необходимости на България, а параметрите на конкретна оферта, която България е получила. А именно употребявани изтребители F-16, които ще дойдат от Холандия и Португалия с посредничеството на правителството на САЩ и корпорацията Lockheed Martin. Благоразположението, с което се ползва САЩ в Министерство на отбраната, не е тайна за никого. Министър Ангелов е тясно свързан със средите около Атлантическия клуб, още по-ясна е връзката на неговата заместничка Августина Цветкова със същата организация и среди. С подобна биография могат да се похвалят и значителна част от хората в политическото ръководство на армията. А даже още по-кристално ясно е, че Атлантическият клуб и неговият президент Соломон Паси съвсем открито и без свян лобират за покупката на изтребители F-16, и то не от вчера и днес, а от близо пет-шест години. В последните месеци Паси смени леко плочата и започна да „продава” идеята, че употребяваните F-16 са единственият мост към бъдещата покупка на F-35. Идея, която прозира още в изтеклите американски дипломатически грами, датирани от 2007–2008 г. Въпреки че Ангелов внимава да показва прекалено явно предпочитанията си (или ако не неговите, то на основния кръг около него), откакто той пое МО, не спират слуховете и опасенията, че офертата за F-16 се ползва с особена подкрепа. Да си спечелиш политическата подкрепа обаче, е само част от необходимата рецепта за спечелване на един такъв голям и сложен конкурс като изтребителния. Не по-малко важно е и да предложиш и работеща оферта. Нещо, което определено не се отдава на САЩ в последните години. Когато България пусна „Запитване за информация” (RfI) до потенциалните страни доставчици на нови и употребявани многоцелеви изтребители, беше пределно ясно, че най-вероятно страната ни няма да купи и половината неща, за които е искана информация. Така или иначе, всички страни предоставиха по-добра или по-лоша информация по темата. САЩ не направи изключение. Според неофициална информация офертата за новопроизведени изтребители F-16C/D Блок 50/52 се е движила между $1 и $1,3 млрд. (в зависимост от това, с колко екстри е готова да се прости България), а офертата за употребявани изтребители F-16C/D Блок 25 – между $600 и $800 млн. В американското предложение обаче има няколко неработещи момента. Първият и най-важен е изискването 70% от сделката да се платят авансово, а ако страната не разполага с тези пари, то отговорността за търсенето на заем се оставя на нея. Вторият проблемен момент са дългите срокове за доставка, между две и три години, включително и за изтребителите втора ръка (необходимо време за тяхната модернизация и ремонт). Но най-шокиращ се оказва фактът, че иначе така промотираните употребявани изтребители F-16 идват на шокиращо висока цена, която дори надхвърля тази на нови Saab Gripen C/D (за които широко се твърди, че се предлагат като пакет за около €450 млн.). Липсата на работещо предложение принуди САЩ да замислят нова схема, която да направи F-16 по-приемлив. А това може да стане по две направления – намаляване на цената и съкращаване сроковете на доставка. Така САЩ се обръщат към възможността за доставка на употребявани F-16 от западноевропейските страни като Белгия, Холандия, Дания и други. Плюсовете на тази опция не са малко. Първо, машините нямат нужда от разконсервиране и модернизация, защото те са в летателна експлоатация и модернизирани по стандартите MLU. Второ, тяхната цена може да се окаже сравнително приемлива. Така например Холандия продаде 18 стари F-16 на Чили през 2009 г. за около $280 млн. И трето, САЩ влиза в ролята на посредник, както и доставчик на част от услугите и оборудването, което запазва техния търговски интерес. Така актуалната оферта, която Аню Ангелов повече или по-малко цитира в изказването си, е за осем употребявани F-16A/B MLU. Шестте едноместни самолета трябва да дойдат от Холандия, която вече обяви, че желае да продаде 18 излишни самолета в следващите години. За съжаление холандците нямат двуместни самолети за продажба, затова двете спарки ще дойдат от Португалия, която има F-16B, с които може да се прости. Стойността на една такава оферта с включени самолети, обучение, резервни части, логистичен пакет и наземно оборудване е доста близка до цитираната от Ангелов сума от $400 млн. На фона на това призивите на президента Росен Плевнелиев за прозрачност, публичност и състезателност в процесите на модернизация в армията сякаш остават глас в пустиня...

alt
Швеция и Saab предлагат само новопроизведени Gripen C/D, но ако МО настоява за употребявани машини, те ще трябва да променят политиката си (Saab)

Ще проработи ли новата американска оферта?

Ще бъде ли работеща новата американска оферта, която за мнозина е последният или предпоследният куршум, който САЩ могат да изстрелят? Това зависи от няколко фактора, които трябва да бъдат задължително отчетени. Първо, включено ли е всичко необходимо в една такава оферта? Според запознати, отговорът е по-скоро не и при реално договаряне на нея ще се стигне до осезаемо по-скъпа сделка. Не е за пренебрегване и фактът, че не е ясно кой ще даде на България тези $400 млн. Ангелов уточнява, че те ще се върнат за пет години, без да споменава какъв ще е евентуалният техен източник. Предвид факта, че САЩ не отпускат междудържавни заеми, е ясно, че България (сама или с американска помощ) ще трябва да търси сериозен банков заем. Кредитният рейтинг на страната ни не е много висок (ВВВ според S&P, което е осем нива под перфектния ААА). Това от своя страна ще затрудни отпускането на изгоден заем. Какво ще е оскъпяването от един подобен заем (под формата на лихви и банкови такси), е неясно не само за обществеността, но и за МО. Нека напомним, че при сделката с вертолетите Eurocopter България претърпя сериозни загуби именно от не добре подбран банков заем, който доведе до сериозно оскъпяване на сделката. Оставайки на темата за парите, трябва да се отбележи, че в никоя от офертите не се говори за доставка на оръжие. То трябва да се договаря отделно от България. Дори и най-скромните изчисления за доставката на ракети за близък и далечен бой, целеуказащи контейнери и лазерноуправляеми бомби в рамките на два-три боекомплекта на самолет показват, че необходимата сума може да достигне между $100 и 200 млн. Вторият важен фактор е доколко България ще преглътне покупката на стари самолети без голямо бъдеще пред тях. Изтребителите F-16A, които Холандия най-вероятно ще предложи на България, са производство между 1987 и 1992 г. (тоест между 20 и 25 години в момента), а двуместните F-16B, които Португалия има, са строени през 1984 г. (28 години към днешна дата). Ако сделката стане факт към 2015–2016 г., то към този момент България ще купи самолети, които са на между 32 и 24 години. Що се отнася до техния ресурс по часове, то той едва ли ще бъде изчерпан, но остава фактът, че страната ще купи самолети на три десетилетия с всички произтичащи от това пасиви. Високата възраст на предлаганите F-16 е само част от проблема. Машините, които евентуално ще бъдат доставени, са модернизирани по стандарта MLU (и по-точно до нивото М4), което дава на самолетите значителни многоцелеви характеристики. Факт е обаче, че бъдещата модернизация на тези самолети ще е крайно трудна и е много вероятно те да останат на нивото, на което са доставени. Не е за пренебрегване и фактът, че F-16A/B като правило не носят разузнавателни контейнери, а това е изискване, което България има. Разбира се, ограничените бойни възможности на тези F-16 и невъзможността им за по-сериозна бъдеща модернизация до известна степен кореспондират с бавното отстъпление на МО от грандиозните планове за мощни многоцелеви бойни самолети и уверено се свива към плановете за прост изтребител за носене на бойни дежурства, запазващ скромни възможности за удари по земни цели. Описание, на което тези стари и модернизирани F-16 пасват перфектно. Третият фактор се съдържа в това, какви ще са ходовете на най-сериозната конкуренция в лицето на Gripen и Eurofighter. Шведското правителство и Saab предлагат пакет от осем новопроизведени Gripen C/D. Според запознати пакетът, който шведите предлагат, е скромен като възможности, но 100% вършещ работа, а неговата цена по неофициални информации е към €450 млн. Италианската оферта за доставката на малко употребявани Eurofighter е също около тази стойност. По-евтина, но не е ясно засега с колко ще бъде германската оферта за доставка на почти нови (самолети на три-четири години) Eurofighter. Не е за пренебрегване и фактът, че и Швеция, и Германия имат намерение да отпуснат нисколихвени междудържавни заеми със срокове на погасяване в рамките на 10–20 години. Друг плюс на тези предложения е желанието и на Saab, и на Cassidian EADS да изпълнят офсетно споразумение в България. Нещо, което е оставено опционално в „Запитването за информация” (и нормално, след като САЩ не може да предостави такова за изтребители „втора ръка”, за които многократно е заявавано, че вървят без офсет). Макар че скептицизмът към офсетните споразумения у нас да е огромен, и двете компании са 100% уверени, че могат да направят работещ офсет, който да влее свежи и качествени инвестиции у нас, като изтъкват, че имат огромен опит в други държави. Упорството на американците вероятно ще накара и страните, предлагащи Gripen и Eurofighter, да помислят върху оптимизиране на офертите си. Най-интересно ще бъде шведското решение, дали и как да бъдат предоставени изтребители втора ръка. Досега тази страна откровено се дърпа от подобна опция, но ако МО ясно постави това като правила на играта, за Швеция и Saab няма да има друг избор, ако искат да участват в процеса. Но най-важният въпрос, който трябва да се зададе, когато се разсъждава за покупка на техника втора ръка, е защо трябва да се ползва посредничеството на САЩ?

alt
Германското правителство е твърдо решено да предложи малко употребявани Eurofighter на ниски цени (Eurofighter)

Защо е нужно шикалкавенето?

Едно от най-големите разочарования, които министър Аню Ангелов поднесе с последните си изказвания, е отхвърлянето на проекта за още по-далечно бъдеще. Той заяви, че Инвестиционният проект за покупката на нов изтребител ще бъде внесен в Министерски съвет в края на тази или началото на следващата година, но проектът няма да се внася в Народното събрание (тоест няма да се стартира), за да не се натоварва следващото правителство с големи проекти на предходното. Така, чисто практически погледнато, реалният старт на конкурса може да стане факт едва към началото на 2014 г. На пръв поглед в предложението на Ангелов има рационално зрънце, тъй като настоящото правителство завари гигантски хаос в модернизационните проекти в армията, за чието разрешаване отидоха две и повече години. Така неговият ход изглежда благороден за неговите наследници. Но трябва да се запитаме кой ще наследи правителството на ГЕРБ? Ако се вярва на днешните социологически проучвания, ГЕРБ ще бъде заменен от ГЕРБ, като победата на партията на следващите парламентарни избори през лятото на 2013 г. изглежда безалтернативна. И дори и да няма пълно мнозинство в парламента, партията определено ще бъде водеща политическа сила. Тогава за каква приемственост говори министър Ангелов и ненатоварване на следващото правителство? Думите му не трябва да се възприемат по никакъв друг начин освен като подранил предизборен ход, с който се прикрива евентуален голям харч точно в изборната година. Безспорно, ако ГЕРБ стартират проекта в началото на 2013 г., аргументите срещу него ще бъдат широко използвани в предизборната агитация. Макар от политическа гледна точка в хода на Аню Ангелов да има някаква логика, то в средите на ВВС това поредно разкатаване, определено събра не малко тих гняв и огорчение, породено най-вече от поставянето на политическите аргументи над военните необходимости. Подобни са и реакциите във фирмите, производителки на изтребители, които стоически са част от цялата схема на разтакаване, шикалкавене и несигурност. Разбира се, дори и проектът да се остави за едно по-спокойно от политическа гледна точка време, то със сигурност той ще бъде подложен на евтина политическа критика и не особено компетентни заключения, които ще родят масовите медии.

Два милиарда не стигат

На фона на явните симпатии, които кръгове в МО проявяват към предлагания от САЩ F-16, въпросителните около истинността на поредното американско бомбастично предложение, безотговорното говорене на министъра на отбраната и оплитането на проекта в евтини и прозрачни политически схеми, то има една заблуда, от която МО трябва да се отърве възможно най-бързо, ако иска да проведе реална модернизация на Българската армия. Широко разпространено е схващането в МО, че 13-те приоритетни модернизационни проекта, които трябва да станат факт до 2020 г., ще излязат на страната 2 млрд. лева. В тази сума влиза и проектът за покупка на осем нови изтребителя. Погледнато така, не е чудно, че министърът на отбраната подскачаше всеки път, когато някой спомене, че изтребителите ще струват поне 1 млрд. лева. Всъщност тази сума, която е и заложена в една от черновите на инвестиционния план, определено може да се определи като реалистична особено ако България наистина се насочи към употребявани изтребители и е готова да се прости с част от амбициите си по отношение на техническите възможности на самолета. Желанието на МО да се вмести в сума от порядъка на 500–600 млн. лева е благородна, но нереалистична. И може би е крайно време въпросът да се постави ребром – или на проекта ще се отпуснат реалистични средства (около 1 млрд.), или по-добре той да се прекрати официално, докато не се намерят достатъчно пари за него. Втората опция определено ще породи гигантско и повсеместно разочарование, но със сигурност ще е по-добро нещо от агонизиращите опити на МО „да купи Ферари за 1000 лева”.

alt
Липсата на яснота до кога и как ще остана МиГ-29 на служба заплашва да опорочи цялостната концепция за покупка на нов изтребител (Любомир Славов)

Планове за бъдещето, които хич ги няма

Обективно поглеждайки към настоящите планове за модернизация, които МО създаде в последните години, няма как да не отбележим, че в тях има огромни дупки, поне по отношение на ВВС и техните способности в близко бъдеще. За какво точно иде реч? Първият въпрос без отговор е докога ще се разчита на МиГ-29. 16-те самолета, които в периода 2007–2009 г. преминаха през процедура по удължаване на ресурса до 4000 часа или 40 години, на теория могат да служат до 2029–2030 г. На практика обаче, за да се постигне това, са необходими цялостен план за техническата поддръжка на машините в следващите десетилетия, договори за абонаментно обслужване, които да гарантират постоянно високо ниво на боеготовност, и не на последно място евентуална малка модернизация (комуникация, навигация и опознаване), която е абсолютно необходима, ако самолетът наистина ще се ползва още две десетилетия. За съжаление в момента яснота по тези въпроси няма. През септември 2011 г. бе сключен рамков договор за осигуряване на летателна годност и техническо обслужване за МиГ-29, който поне на теория ще осигури някаква нормална експлоатация на изтребителя поне доколко съвестно и в срок се изпълняват отделните годишни споразумения и най-вече какви пари са отделени за това. Темата за модернизацията на МиГ-29 обаче е абсолютно табу и е малко вероятно да излезе в пълна сила на дневен ред поне докато формално продължава проектът за придобиване на нов боен самолет. Уточняването на срока на служба на МиГ-29 е важен, за да се отговори в пълна сила на следващия въпрос. За какво ще стигнат осем самолета? МО има намерението да проведе конкурс за покупката на осем многоцелеви изтребителя (шест едноместни и два двуместни). Тази бройка би била сравнително достатъчна за замяна на шепата МиГ-21, които носят бойно дежурство в авиобаза Граф Игнатиево, и да изземат функциите на Су-25 при ударите по земни цели. Една такава комбинация от осем многоцелеви изтребителя и 16 броя МиГ-29 вероятно може да работи нелошо, но само дотогава, докогато има МиГ-29. Пенсионира ли се типът, веднага излиза въпросът, ще бъдат ли достатъчни осем многоцелеви изтребителя, и отговорът е твърдо не. Дори и най-минималният вариант, който виждаме в Чехия, Унгария или Австрия, изисква поне 14–16 изтребителя, за да се гарантират достатъчен брой подготвени пилоти, достатъчен брой налични изтребители за носене на бойно дежурство и въобще достатъчен брой самолети, които да са способни да окажат реално влияние при една криза от военен характер. Какво правим, когато се пенсионира МиГ-29? Нека си представим, че след 10 години наличните МиГ-29 трявба да бъдат пенсионирани поради една или друга причина. Какво правим, имайки на разположение осем многоцелеви изтребителя? Единият вариант е да купим още четири, шест или осем от същото, а другият е да правим нов конкурс за, да кажем, осем самолета. Но какво ще правим, ако купим изтребител „втора ръка”, който след 10–12 години ще бъде на над 30–35 години? Такъв вариант е напълно възможен, ако се спрем на опцията за употребявани F-16, и ще се окаже, че купеният за стотици милиони употребяван изтребител е имал пред себе си не повече от десетилетие живот. А в същото време чисто новият Gripen или малко употребяваният Eurofighter е могъл да служи спокойно три и повече десетилетия... Липсата на твърдо разписан план, как ще изглежда бойната авиация на България в периода 2015–2030 г. определено поставя редица неразрешени въпроси като посочените горе. Належащо е да бъде разписана дългосрочна стратегия преди старта на изтребителния конкурс, защото в противен случай рискуваме да направим един късоглед избор, който да разреши проблемите с военната авиация днес, но да отвори огромен проблем само след няколко години.

Коментари

blog comments powered by Disqus