Забранено и опасноИли авиацията отвътре

Мемоарният жанр определено вече не е новост сред ветераните от авиацията. Всяка година излизат десетки такива книги. Едни от тях са скучни поредици от епизоди, които често имат слаба връзка с авиацията (като например поредното партийно събрание в Н-ския полк), други са изпипани наръчници за това, как се е правила бойна авиация преди 30-те или 40-те години у нас, а трети са посветени на сухо изреждане на исторически факти и дати.

„Забранено и опасно” на Валентин Георгиев – Валтер, не е нито едното, нито другото, а е нещо съвсем ново, което определено не се е появявало у нас, поне що се отнася до мемоарната авиационна литература, и звучи акуално днес, защото описва неща, станали в последните петнадесетина години, и повечето случки са добре известни в авиационния фолклор от най-ново време. Може да се опитаме да обясним какво е „Забранено и опасно” по много начини, но най-лесно е да кажем, че книгата е това, което би излязло от перото на Чудомир, ако се беше родил 70 години по-късно и бе станал военен пилот на вертолет.

Още в самото начало на книгата си авторът прави ясната уговорка, че това не са строго документални разкази за неговият живот и кариера във военната авиация като пилот и инструктор. Валентин Георгиев просто е взел различни епизоди и реални прототипи от последните две десетилетия у нас, омесил ги е със собственото си въображение и в резултат се е получил един свеж разказ за военната вертолетна авиация, за която хората, които не са вътре в системата, дори не подозират. В някои от разказите има достатъчно сериозни критични нотки към системата за летателна подготовка и кадрово развитие във военната авиацията, но всичко това е направено по много интелигентен и изтънчен начин. 

„Забранено и опасно” е изградена като серия от кратки разкази, които не следват определен хронологичен ред или тематична последователност. Това са просто ярки епизоди от кариерата на Капитана – главният герой на книгата, който както и останалите герои на книгата, не е задължително да има напълно реален прототип. Някои от тях се развиват в България, други в САЩ. Някои са в полет, други на земята, а в трети има действие и на двете места. Във всички тях, обаче неизменно присъстват три елемента – тънкия авторов хумов, който се прокрадва във всяка страница, на моменти дори и малко тъжен, авиацията и постоянния стремеж за усъвършенстване и изважадане на ценни бележки от житейските уроци, собствените грешки, както и от опита и грешките на другите.

Споделяме един кратък откъс от тази книга, която поне според нас трябва да стане задължително четиво не само за феновете на авиацията, но и за авиаторите, които днес са част от ВВС.

Дядо Коледа

Всяка година малко преди 25 декември Дядо Коледа пристигаше в Авиобазата с хеликоптер от Лапландия и раздаваше подаръци на децата на военнослужещите. През 1999 г. добрият старец пристигна с чисто нов “Джет Рейнджър”. Пилот му беше полковник Овчаров.

Дядо Коледа и Снежанка се качиха на хеликоптера и полковникът ги повози няколкостотин метра от хангара до контролната кула. В подножието на кулата ги очакваше огромна група деца, майки, каки, баби, лели, стринки и татковци.

По програма следваше тържество, на което всяко дете каза стихче или изпълни песничка и получи подарък. След тържеството някой трябваше да откара хеликоптера обратно до хангара, обаче полковник Овчаров разпореди на техниците на Bell-206:

- Времето е лошо и вертолетът не може да подлети до хангара на собствен ход. Забранявам да го запускате! Ще го буксирате дотам.

- Разбрано, го’син полковник. – отговори техникът на хеликоптера старшина Щилянов.

Техниците избутаха хеликоптера до хангара. После всички се разотидоха. Следваха коледните и новогодишните празници.

Две седмици по-късно, вече през януари 2000 г. започнаха първите полети за новата година. Техниците подготвиха авиационната техника за полети. Капитан

Чолаков седна в кабината на един Bell-206 и започна със стандартната проверка на уредите преди запуска на двигателя. Този път обаче проверката се оказа по-кратка от обикновено, защото една червена сигнална лампа светеше. Чолаков слезе от хеликоптера, каза на техниците какъв е проблемът и те започнаха да действат по отстраняването му.

Светеше лампата, сигнализираща че температурата на изходящите газове е надвишила максимално допустимата. Характерно за “Джет Рейнджър” беше, че ако температурата на изходящите газове превиши ограничението, лампата светва и повече не угасва, дори и след като температурата се върне в нормалните си граници. Тя ще угасне, чак когато се изключи акумулаторът, но ще светне отново при следващото му включване. Може да се изгаси само със специален секретен ключ, който стои у техника на хеликоптера.

Лампата не гасне, за да могат техниците да получават информация за прегряването на двигателя всеки път, когато това се случи, след което да направят необходимите проверки по двигателя. Пилотът също би могъл да предостави сведения за събитието, но се предполагаше, че щом двигателят е прегрял, значи зорът е бил голям и едва ли точно в този момент авиаторът ще гледа именно в тази лампа. Ако лампата светнеше само, когато температурата на изходящите газове е над ограничението и после угаснеше, имаше вероятност, макар и минимална, това да убегне от зоркия поглед на летеца.

Температурата на изходящите газове е много важен параметър за работата на двигателя. Тези газове завъртат турбината, която задвижва витлата на хеликоптера. Когато газовете са с изключително висока температура, металът, от който е изработена турбината - обикновено титан, ще почервенее, а когато пък изстине ще посинее. Естествено, якостта на такъв син метал е под съмнение. Затова беше необходимо след всяко светване на червената сигнална лампа техниците да проверяват състоянието на турбината.

В конкретния случай сигнализацията беше сработила нормално, само че не се знаеше кога. Техниците докладваха на началниците си, че един “Джет Рейнджър”  няма да участва в полетите,  докато не прегледат двигателя му. Техните началници докладваха на своите началници и така нагоре по веригата докато стигнаха до полковник Овчаров.

- Некадърници! – развика се полковникът. – Един вертолет не могат да експлоатират като хората! Кой малоумник прегря двигателя? Да ми се яви веднага тук!

- Ама ние не знаем кой е. – казаха началниците-на-началниците-на-техниците. – Тя, лампата е светнала миналата година.

- Вижте в лог-бука, кой е летял за последно на този вертолет и веднага ми докладвайте! – настоя Овчаров.

Лог-бук се нарича бордният дневник на хеликоптера. В корабоплаването му казват корабен дневник. В него се записват всички полети и други дейности извършени по летателния апарат, например ремонтни работи, смяна на масло и пр.

Началниците спуснаха надолу по веригата указанията на полковника. Техниците прегледаха лог-бука. Установиха, че заподозреният е майор Кирилов и докладваха на полковник Овчаров.

- Изпратете ми го веднага! – заповяда им той, доволен, че е открил виновника.

Полковникът винаги и за всичко търсеше виновник, а не причина. “Обграден съм от некадърници.” – си мислеше той, докато чакаше майор Кирилов да му се появи.

Обаче в това време старшина Щилянов, който беше излишно съобразителен, взе, че каза на останалите:

- Ние хубаво гледаме в лог-бука, ама този хеликоптер летя с Дядо Коледа и това не е отразено тук.

- Ей, вярно бе. Кой идиот докара Дядо Коледа? – запита някой.

- Как кой? Полковникът. – отговори друг.

- Защо не го е записал? – попита трети.

- Явно защото той е прегрял двигателя и e светнал лампата за температурата на изходящите газове. – обобщи четвърти. - Затова не е посмял да го запише в лог-бука. А ние бяхме принудени да тикаме хеликоптера до хангара уж заради лошото време.

- Брей. Ами сега? – зачудиха се всички.

- Сега ще му докладваме, че сме разкрили виновника, а той да си вземе съответните мерки. – предложи Щилянов.

Каква излезе тя? Овчаров светнал лампата, а после се прави на умряла лисица. Няма що, хубав пример даваше на подчинените си.

Докладваха му, че най-вероятно глупакът, докарал Дядо Коледа на тържеството преди две седмици, е прегрял двигателя на хеликоптера.  

- Аха, Дядо Коледа значи. – умозаключи полковникът. – Вие вижте там как е турбината, а аз ще се разправям с виновните.

На турбината й нямаше нищо и на виновните им се размина.

"Опасно и забранено", Валентин Георгиев – Валтер Издателство "Пропелер", 216 стр., цена 6,99 лв. За връзка с автора: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Коментари

blog comments powered by Disqus