Българската космонавтика преди четвърт век -  Част IIПрофесор Борис БОНЕВ продължава своя разказ от първо лице за постиженията на българската космонавтика преди четвърт век, като в тази втора и последна част разказва за проекта „Фобoс” и българското участие в него.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 61 (септември 2013 г.)  

Към първа част.

В началото на 80-те години в научно-изпитателния център “Георгий Бабакин”, Москва, бе разработен космически апарат от ново поколение, чието име бе спътникът на Марс – Фобос. Първото малко тяло от Слънчевата система, чиято повърхност трябваше да достигнат космически апарати.

Разработката на комплекса от научна апаратура се водеше от ИКИ АН СССР заедно с други отраслови институти и центрове в рамките на широко международно сътрудничество с националните космически центрове и институти на Австрия, България, Унгария, Германската демократична република (ГДР), Полша, Финландия, Франция, Федерална република Германия, Чехословакия, Швеция, Европейската космическа агенция (ЕSA) и САЩ (NASA). Запуск на двата космически апарата (КА) за реализация на проекта “Фобос” бе запланиран съответно на 7 и 12 юли 1988 г.

Проектът “Фобос” се отнася към многоцелевите планетни програми и предвижда комплексно изследване на обектите от Слънчевата система: Фобос, Марс, Слънце, междупланетното пространство, изследвания по трасето Земя–Марс, на орбитите като спътник на Марс, над повърхността на Фобос на малка височина с кацащи сонди по тази повърхност.

КА “Фобос” се извежда на траектория за полет към Марс от четиристепенната ракета носител “Протон К”. Прелитането от Земята до Марс продължава 200 денонощия.

По тази траектория се предвижда провеждане на три корекции по данни на наземните траекторни измервания. Първата корекция е планирана на 7–10-то денонощие на полета, втората – 20–30 денонощия и третата – 2–3 денонощия преди доближаването до Марс.

Всички системи на КА “Фобос” са нови с широко използване на изчислителна техника. Бордовите и наземните радиотехнически устройства осигуряват приемане и обработка на голям обем служебна (за нуждите на полета) и научна информация. Използвани са миниатюрни оптико-електронни датчици, между които е и т. н. звездно-планетен прибор, който е в състояние да улавя и много “слаби” звезди, и ярки планети. Комбинираните високоефективни двигателни установки са в състояние да решат сложната енергонаситена схема на полета до Фобос. Новите източници на електрозахранване са способни да акумулират и след това да отдават много по-голямо количество енергия в сравнение с досега използваните.

След полет от 200 денонощия КА става изкуствен спътник на Марс и от кръгова екваториална орбита ще проведе автономни навигационни измервания на параметрите на своето движение относно Фобос. През това време в течение на около месец ще се предават телевизионни изображения на Фобос по канал на Земята с цел уточняване формата и релефните подробности на обекта.

След обработка на информацията от наземните центрове по команда от Земята КА ще премине на синхронна с Фобос орбита. Следващите два месеца са свързани с подготовка за преминаване на 4-та синхронна орбита, вече на 30 km от изучавания обект. От това разстояние по команда от бордовите системи започва снижение до височина 30–50 m над повърхността на Фобос. “Висейки” на тази височина около 20 min, КА ще изпълни комплексни изследвания, включващи: телевизионни снимки, радиосондиране на вътрешната структура на Фобос, лазерно и йонно-лъчево облъчване на повърхността му с изпарение на веществото за определяне на физическите и химическите свойства на почвата. От борда на КА ще бъде отделена станция, която остава на повърхността за продължаване на изследванията.

Изследвания в проекта “Фобос”

На Фобос се предвижда да се изследват неговата повърхност, вътрешният строеж и орбиталното му движение. Основно внимание се обръща на химическия и минералогичния състав, получаване на подробно изображение на повърхността, топлинна карта, химическите и радиофизическите характеристики, едромащабната структура и сеизмологията, свободната и принудителната либрация и вековното забавяне на орбиталното движение. Изследванията, насочени към Марс, имат за цел изучаване на неговата повърхност, атмосфера, йоносфера и магнитосфера.

Важно място в изследванията е определено за Слънцето. Слънчевата корона и горната хромосфера, структура, активни области, ярки точки и др.; слънчевите изригвания – предвестници във взривен стадий, локализация на областите на ускорение; хелиосеизмология, налягане и гравитация; пряко наблюдение на центровете на слънчевата активност на невидимата от Земята страна на Слънцето, свързано с прогнозиране на слънчевата активност.

В междупланетното пространство обект на изследване е слънчевият вятър – неговият енергиен, йонен и заряден състав; слънчевите космически лъчи –  спектри и механизми на ускорението им; ударната вълна пред Марс, мощните космически и гама-импулси.

Българската космонавтика преди четвърт век -  Част II Така е трябвало да изглежда „Фобос” по време на изследването на най-големия спътник на Марс

Българското участие

В космическия проект “Фобос” България участва с разработването на две важни апаратури: видеоспектометричен комплекс (ВСК) с условно наименование “Фрегат” и лазерен импулсен масов анализатор (ЛИМА-Д).

Изключително отговорни са функциите на ВСК “Фрегат”. Освен научни задачи на него е възложена и навигационната задача, свързана с “виждането” в пространството на Фобос и „водене” на КА по траекторията на сближаване и отдалечаване от него. Директно предаваната на Земята телевизионна информация от ВСК “Фрегат” бе предвидено да се наблюдава от цялото човечество. Телевизионната система ще запише на видеомагнетофон изображения, които ще се получават по телеметричен канал в течение на месеци.

За първи път България участваше със създаване на служебна система, т.е. без нея КА не може да излети. За разлика от досегашните участия на нашата страна със създаване на научна апаратура, това бе ново, изключително сериозно предизвикателство за нас в състава на тази световна кооперация за изследване на далечния Космос.

Сложната техническа и технологична задача по проектиране, конструиране и изработване на образците на ВСК “Фрегат” постави България пред тежко изпитание. През 1987 г. разработката на ВСК “Фрегат” трябваше да навлезе в своя решителен етап. От съветска страна се ползваше оптическата система, т.е. обективите, изработени от ЛОМО (Ленинградско оптико-механично обединение). Колегите от ГДР работеха върху създаването на видеомагнетофон за запис на изображенията от ВСК “Фрегат” на Марс и Фобос. По същество телевизионната система ВСК “Фрегат” трябваше да бъде проектирана, разработена и създадена в България и в съответствие с изискванията трябваше да бъдат произведени, изпитани и предадени лабораторен, технологически и летателен образци за изключително кратки срокове.

Задачата  бе невероятно трудна, но и бе поставена безалтернативно. На най-високо държавно ниво от чужбина се получаваха тревожни писма, които имаха вежливо предупредителен характер, че при неуспех нашата страна трябва да поеме тежката отговорност за срива на проекта като цяло. А проектът беше с участие почти на цялата космическа общност. Набор от велики космически държави и изтъкнати международни научноизследователски центрове.

Ще излезем ли от трудното положение?

Тези писма, по съответният ред, с резолюции стигаха до мен, ръководителя на българската част на Международния космически проект (МКП) „Фобос”. Държавното ръководство чрез Партийно-правителствената комисия (ППК) се обръщаше с въпрос: „Как можем да излезем от това положение?”. Труден въпрос. Трябваше да се оцени обстановката. Силите, с които разполагаха институтът и самата академия, не можеха да изпълнят този проект, който беше с ранг на национален.

Българската космонавтика преди четвърт век -  Част IIКосмическият апарат „Фобос” преди изстрелването си към Марс

Неизбежно беше да направя равносметка със самия себе си. В състояние ли съм да поема ръководството на този проект и да го доведа до успех?  Вече имах зад гърба си немалък опит в проектирането и разработката на нови изделия, включително и на летателни апарати в широк спектър на използване. Това ме влечеше и имах чувството за призвание и търсене на предизвикателства за създаване на нещо ново. Освен учебно-педагогическа и научна работа, в опитно-конструкторската дейност вече бях реализирал няколко успешни проекта: безпилотен самолет-мишена “Ястреб”, който усъвършенствах аеродинамично, за да може да полети;  планер-клубен клас за нуждите на ОСО; уникалният тренажор за подготовка на парашутисти в Казанлък; първите мотоделтапланери у нас, полетяха в НИС-а на ВНВВУ “Г. Бенковски”; свръхлекият самолет с български материали в Шумен, носещ и въоръжение; апарати на въздушна възглавница; изпреварилият времето си безпилотен разузнавателен самолет R13; лаборатория за летателни апарати към ИКХ Варна и проектът за превръщането му в международен аерохидродинамичен център; първият парашут тип крило у нас; доработките в областта на  промишлената аеродинамика и т. н.  От работата ми във всички тези случаи познавах отблизо възможностите на предприятията и хората, с които ги създавахме. Това бяха прекрасни, всеотдайни специалисти,  предани на делото, и родени за творчество. За тях сякаш нямаше неосъществими задачи. Те бяха от различни краища на България и представляваха  неоценимо богатство. А ние се познавахме и си вярвахме. Това ми внасяше увереност, че с новия космически проект няма как да не се справим.

Премисляйки всичко това,  дадох положителен отговор: независимо от трудностите България ще се справи качествено и в срок. За мнозина това беше почти авантюра, но имахме шанс да се преборим.

Пълна мобилизация

В създаването на колектива за реализация на проекта “Фобос” трябваше да се използва оптимално целият научно-технически и производствен потенциал на България, и то незабавно. Благоприятно бе, че  имах подкрепата на ППК  при формирането на тази схема.

Висококвалифицирани специалисти дойдоха на работа в ИКИ. Трябваше да се обикалят заводите от военната промишленост, които разполагаха с модерна, съвременна апаратура, усвоени производствени технологии и специалисти от висок ранг. При тях действаше институтът на военните представители, без чийто контрол не можехме да стигнем до космическа експлоатация. Така се стигна до разгръщане на дейността, като механиката на  ВСК “Фрегат” бе насочена към Шумен и региона, опирайки се на вещата координация на инж. Георги Геров и на групата от ИКИ с ръководител инж. Живко Жеков и водещ инж. Иван Христов. Сложното проектиране и изпълнение на електронните платки бе извършено в завода за радионавигационна апаратура във Варна с координатор н.с. инж. Румен Недков. Монтажът на електронните изделия пое с ентусиазъм директорът на завода за ядрени прибори в Плевен инж. Иван Иванов, който дори изпрати монтажнички в София за работа на място. В работните помещения на ИКИ в геофизичния институт на БАН бе организиран двусменен режим на работа. Работата тръгна…

Успешно премина изпитание в Москва лабораторният образец на технологичния комплект на изделието. Това бе частичен успех, което даде нов импулс на разработчиците с отговорен конструктор инж. Дойно Петков. В този колектив наред с опитните специалисти инженерите Александър Крумов, Владимир Колев, Димитър Димитров, Бойко Ценов, Атанас Тотев, Ангел Генчев и физика Симон Живков бяха включени току-що завършилите ВНВВУ “Георги Бенковски” инженерите Светозар Симеонов, Павлин Граматиков, Пламен Трендафилов, Стоян Танев, Пламен Тодоров, Владимир Донев и техния преподавател гл. асистент инж. Румен Недков.  В научното ръководство на проекта бе привлечен доц. д-р инж. Петър Генов.

Високият професионализъм на майсторите специалисти, водени от неуморимия Максим Иванов, бе гаранция за високата надеждност на създаваните нови, уникални технически средства.

За първи път в електронните схеми бяха включени последно поколение елементи, произведени в СССР.

Помощ по оформяне на работната документация през цялото време оказваха съветските колеги  научните сътрудници Зоя и Валерий Федотови.

Редовно се провеждаха  оперативни съвещания за оценка на изпълнението на часовия график и постигане на максимална ефективност за денонощието. Апаратурата „Лима-Д”, свързана с определянето на елементния и протонния състав на почвата на Фобос, бе разработвана от колектив на Народната астрономическа обсерватория  (НАО) в гр. Кърджали с ръководител научният сътрудник Славей Златев и конструкторът инж. Пейчо Беляков.  Апаратурата бе приета за работа в заводски условия.

Създадоха се реални предпоставки за излизане от кризисното състояние на българската част на МКП “Фобос”. Вече имаше шанс да бъдат спазени предвидените от утвърдения план-график срокове.

Българската космонавтика преди четвърт век -  Част II Първият кадър, който ВСК „Фрегат” изпраща към Земята

Не може да бъде!

Съгласно тези срокове до 15 юни 1987 г. трябваше да бъде предаден в Москва технологичният комплект на ВСК "Фрегат" с пълна техническа документация. Апаратурите от технологичния комплект преминаха всички изпитания и заедно с  документацията са запечатани за транспортиране и  предаване в „Главкосмос”, Москва. Но проблемът е как? Утре е крайният срок – 15 юни. Попадайки в затруднение, потърсих командващия ПВО и ВВС генерал-полковник Любчо Благоев, който бе и член на ППК. Не мога да не спомена за помощта, която той оказа. С него имахме съвместна служба в бойната авиация още от годините, когато бяхме “екипажи” в легендарния 27-и изтребителен авиополк. Решението на командващия бе: заявеният пощенски самолет за Москва да се смени с борд 040, който е с голям резервоар и може да прелети до Москва без кацане.

На другия ден, 15 юни 1987 г., излетяхме от летище София с Ан-24, борд 040 съгласно плана за полета. Времето беше хубаво, лятно. Командир на екипажа е подполковник Петров. Самолетът е натоварен с ценния багаж. Придружаваха го инж. Дойно Петков и момчетата от конструкторската група. Междувременно от „Главкосмос” никой не ни търсеше. Те не смятаха, че можем да успеем.

След Брянск влязохме в буреносен фронт с гръмотевична облачност, валеж и силно обледеняване. Разходът на гориво се увеличи значително. Това бе поредното изпитание за “Фобос”. Вече в Подмосковието, получихме информация, че летище “Шереметиево” е затворено поради лоши метеоусловия. Но при проливен дъжд, придружен от мълнии, военнотранспортният самолет с български знаци се приземи на закритото летище в Москва, “Шереметиево 1”. Бяхме на земята. Успяхме!

От най-близкия телефон позвъних в Главкосмос. На обадилия се отговорен ръководител зададох въпроса: “Защо никой не ни посреща?”. A когато разбраха, че сме на “Шереметиево 1”,  последва почти вик: “Быть не может!!” (Не може да бъде!).

Нашето изненадващо предаване в срок на сандъците с ВСК „Фрегат” дълго време се коментираше в средите, работещи по проекта „Фобос”… Такава бе динамиката на ежедневието тогава. Време за почивка нямаше. Трябваше да успеем, а с успеха идваха нови сили. Бяха мъжки времена. Имахме обща кауза!

Пътят на фобосите

Изпращайки “Фобос 1” и “Фобос 2” през юли 1988 г., следяхме с интерес тяхното движение. След известно време се получи информация, че при прехвърляне на управлението от една наземна станция на друга е внесена некоректност в ориентацията на КА “Фобос 1”. Опитите да се разгърне и стабилизира апаратът в позиция към Слънцето  остават без успех…

“Фобос 2” обаче уверено се придвижва към Марс. Преминавайки от орбита в орбита, идва и моментът за телевизионно заснемане на Марс и Фобос и изпращане на първата информация към Земята.

Това бе заветният 28 февруари 1989 г. Силуетът на спътника на Марс започва да се заформя от единия край и бавно, постепенно, но уверено излезе първото телевизионно изображение на Фобос на фона на своята планета Марс. Беше неописуема радост. Нашата, българска апаратура, представи на света дългоочакваната цветна картина. ВСК “Фрегат” бе изпълнил прецизно и своите навигационни функции по дългото трасе Земя–Марс. Трудно може да се предадат тези минути на възприемане на успеха – най-значимото постижение на България в изследването на Космоса!

Българската космонавтика преди четвърт век -  Част IIПрестижното списаниет Nature използва снимка получена с ВСК „Фрегат” в броя, в който са обобщени научните резултати от мисията на „Фобос 2”

После заприижда още информация. Имаше и реакция на международния научен съвет по “Фобос”, в който бях постоянен член. Правеха се анализи и изводи, готвеха се отчети, търсеха се и причините, защо докрай не бяха изпълнени всички маньоври на КА. А ние бяхме едни от най-щастливите. Към българската апаратура нямаше забележки.

През октомври 1989 г. получихме скъп подарък от редакцията на престижното научно списание Nature, имащо най-високия импакт-фактор (15). Списанието ни беше дало най-високата оценка, помествайки нашата снимка на корицата си. Бе поместен и списъкът на участниците в тази изключителна мисия за изучаване загадките на Космоса. Там пишеше: ВСК “Фрегат” изпрати на Земята ценна информация. Името на България фигурираше навсякъде с авторитет и признателност. В самия край на октомври на симпозиума за резултатите по проекта “Фобос” в Париж авторитетните колеги от NASA, ESA и Главкосмос бяха единодушни – българите добре са си свършили работата.

Всички, участвали в този труден проект, живеехме с чувството за изпълнен дълг пред световната космонавтика и наука. И разбира се, пред родината – нашата България,  представяйки се достойно в семейството на световните космически сили.

...и след това

В това време вървяха анализите и популяризирането на другите космически активи на България.

През есента на 1988 г. България бе домакин на IV конгрес на АSЕ (АУКП – Асоциация на участниците в космическите полети). За първи път се събраха заедно космонавти и астронавти от двете страни на Желязната завеса. За първи път седнаха на кръгла маса за обсъждане на сътрудничеството между тях, за съвместни полети, за съвместни изследвания, за оказване на помощ помежду си в Космоса и при завръщането на Земята.

Днес това е факт, но тогава  се сложи началото. Гостоприемна България ги посрещна топло. За децата и младите беше празник.  Подготвихме със списание “Младеж” и албум за вземане на автографи от звездните герои. С повечето от тях се срещахме за първи път. Затова пък през  годините след този конгрес общувахме като  стари приятели. Те  останаха с признателност и уважение към България.

Към това време беше готов експрес – отчетът за извършеното по проекта “Шипка”. На поредния конгрес на IAF (International Astronautical Federation) в Бангалор, Индия, изнесох доклад за първите резултати от проведените експерименти на ОС “Мир”. Докладът бе от името на екипажа и от мое име като ръководител на проекта “Шипка”. На Конгреса бяхме заедно с нашия космонавт Александър Александров.

В края на космическата 1988 г. имаше и още едно събитие – полетът на ракетно-космическата система “Енергия-Буран”. Полет, очакван с интерес от цялото човечество. В София наш гост бе главният конструктор Борис Губанов. Имахме разговори за бъдещото сътрудничество, което остана несбъдната мечта. Но животът продължаваше. Трябваше да се мисли и действа накъде ще върви българската космонавтика по-нататък. Тогава бяхме набрали скорост и височина. Общувахме с NАSА, ЕSА и Главкосмос.  Имахме  добро име в Комитета по Космоса към ООН. Времето показваше как да вървим напред и да търсим мястото на България в новите условия. Имахме сериозен актив зад гърба си и професионални контакти. Имахме всичко, за да развием успеха по-нататък в интерес на тези, които идват след нас, новото поколение на България. Тогава бяхме оптимисти не само за нашата космонавтика, но и за нашата страна.

Това, което се получи в периода от този четвърт век, не може да не буди размисъл у всеки от нас. Какво стана с българската космонавтика, къде са тези хора, които се изявиха пред света като нейни представители? Знае ли някой за това? Да не говорим за някаква благодарност към тях. Как стана така, че най-значимото постижение на България в усвояването на Космоса остана незабелязано?

Започналият политико-икономически преход сякаш изтри направеното. Появиха се нови хора, които „знаят всичко” и „правят всичко” все „в името на България”. Но коя? Като че ли онази България не е съществувала? Но и  новата все още  се очаква?... Може би затова млади и стари днес протестират с трибагреника в ръце и търсят  по площадите изчезналата България…

А може би нищо ново? Още германският философ Имануел Кант се е вълнувал най-много през живота си от две неща: „...звездното небе над мен и  моралният кодекс вътре в мен”. Очевидно проблемите на морала  са вечни и безкрайни. Като Вселената…

Коментари

blog comments powered by Disqus