altЕкипът на АЕРО се срещна за бързо интервю с бригаден генерал Златко Златев, командир на 24 авиобаза, който вече четвърти ден лети над огнената стихия във Витоша.

-    Как върви гасенето?

-    Бих казал, че днес пожарът е почти овладян. Неделя следобед пожарът още се разпалваше, в понеделник гореше доста. В неделя привечер почти го бяхме потушили, но през нощта се разпали. Понеделник преди обед също го бяхме понатиснали, но следобеда пак се разпали. Обаче смятам, че вече нещата отиват на приключване.

-    Кога беше най-трудно?

-    Понеделник следобед и във вторник беше доста тежко.

-    Как се гаси пожар във високопланински условия?

-    Наслагват се няколко фактора. Гасим на надморска височина от 1300 до 1600 метра. Второ заходът по пожара е такъв, че се тръгва от долу нагоре към билото. През цялото време в главата на екипажа трябва да е картинката от къде се тръгва, как се прави захода към огъня, как да се мине точно над огнището и накрая да се излезе от захода така, че да си на курса за зареждане с вода.

-    Как се координира пускането на вода на точното място и време?

-    Екипажите ни са петчленни – двама пилоти, един борден техник, който изпълнява стандартните си задачи, един борден техник, който наблюдава „бамби бакета” и един представител на пожарната. Още миналата година направихме една програма заедно с генерал Попов, където изчистихме въпроса за подготовката на пожарникари, които да се използват точно за такива задачи. Ние сме им направили теоретичната подготовка и идеята е тези подготвени пожарникари да знаят какво става във въздуха и какво можем да направим ние. Така той поддържа връзка с наземното командване на пожарната и казва къде и как да съсредоточим усилията си. Така работим най-ефективно.

-    Какви са най-важните мерки за безопасност?

-    Те са няколко.  На първо място не трябва да се превишава максималното полетно тегло на съответната височина и температура. Което не е лесно, защото сутрин е 18 градуса, а през деня вече става 35. Това води до промяна в полезния товар от порядъка на няколкостотин килограма. Това влияе на зарядката с керосин, но ние сме близо до летището и това не ни притеснява. Гледаме да не променяме водата, която носим на всеки заход, а тя е три тона. Другото е да не се влиза в дим и най-важното да не снижаваме прекалено ниско, което е сложно, предвид, че дърветата в района са високи по 40 – 50 метра, а товара виси на въже от 15 метра. Така хем трябва да сме ниско, за да има ефект от водата, хем трябва да сме високо, за да имаме запас от височина при маневрирането. Обикновено летим на около 80 метра от терена. И последната от мерките за безопасност е да не се допуска слизане под минималната разрешена скорост от 60 – 80 km/h, при която си гарантираме възможност за маневриране.

-    Как се държи Ми-17 с три тона товар на външно окачване?

-    Ми-17 е мощен вертолет и това не е непостижим товар за него. Опасността е да не се получи ефект на махалото, тъй като „бамби бакета” виси на 15-метрово въже.

-    Това явно е трудно, защото видяхме, че пускате вода и от завой.

-    Да, използваме този прийом за да не влизаме в пушека на пожара и в същото време да пуснем водата точно в огнището.

-    Как става точно пускането на вода?

-    Водата се пуска от пилота с натискането на бойната кнопка, което принципно служи за стреляне с НУРС. Бутона е вързан с „бамби бакета” и при натискането му той се отваря. А бордният, който следи кофата дава точния момент, в който сме над пожара и дава последни насоки за движението на машината.

-    Нямаше ли възможност за пренасяне по въздуха на техника и персонал до пожара?

-    Възможно е на теория, но на практика няма площадка, където да кацнем. Боровете са много високи и ще трябва да носим всичко на външен товар и да го пускаме в дадена зона, а там трябва да има хора на земята, които да посрещат товара. А пренасянето на хора ще е практически невъзможно, защото те трябва да се спускат с въжета. Нито пожарната, нито доброволците са обучени за това.

-    С колко техника за гасене на пожари разполага ВВС?

-    Имаме две кофи за външно окачване от типа „бамби бакет”, които са предназначени за вертолетите Ми-17. Имаме и три подготвени екипажа. За пръв път гасим горски пожар с две машини и се вижда, че ефектът е много голям.

-    Как ще се развива тази дейност в бъдеще?

-    Имаме идеята да придобием още две кофи, за да станат четири – по една за всеки Ми-17. Мисли се и за използване на вертолетите Cougar в бъдеще. Той има същите възможности за носене на товар на външен товар. Мислим най-вече за обучение на още екипажи за тази задача, но това ще е трудно. Задачата е много тежка и самите екипажи трябва да имат много висока подготовка, а след това да изпълняват и поддържат целенасочена подготовка. Личното ми мнение е, че Ми-17 трябва да продължат да се използват и за в бъдеще, защото в тези напрегнати дни те се държат по познатия надежден начин.

Коментари

blog comments powered by Disqus