Генерал Стойков: Новият изтребител не е на ВВС, а на БългарияОфициалният вестник на МО „Българска армия” публикува интервю с командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, в което той говори за настоящата ситуация във военната ни авиация, за новия изтребител и други актуални теми.
Публикуваме интервюто с някои редакции.

– Господин генерал-майор, кои са въпросите, които най-силно Ви вълнуват по повод 105-ата годишнина на Българската бойна авиация и на Военновъздушните сили като цяло? Как оценявате поведението на личния състав на ВВС в условията на непрекъснати предизвикателства от най-различен характер?
– Въпросите, които вълнуват командването на Военновъздушните сили, са свързани най-вече с празника, защото той при всички положения повдига настроението и емоциите, защото в крайна сметка ние отбелязваме забележителни годишнини – 105 години от основаването на българската бойна авиация, а тази година честваме и 100-годишнината на изтребителната авиация у нас. Така че имаме двоен празник. Това, естествено, повишава настроението ни и се чувстваме горди като последователи на първопроходниците.

Един от важните въпроси, свързани с тези годишнини, които стоят на вниманието на командването на ВВС и пред мен като командир, е запазването на мотивацията и желанието на подготвените авиационни специалисти да продължат да работят и да служат в редовете на Военновъздушните сили и на България. Освен това се стремим да привличаме нови попълнения чрез популяризиране на нашата професия. Като изтъкваме привлекателните и атрактивните неща в нея. Преди всичко сред младите хора, откъдето очакваме да имаме попълнения в нашите редици. Много упорито работим и преследваме задачите за изпълнение на приоритетните проекти за модернизация на ВВС, свързани с агресивно търсене и намиране на повече финансови и материални ресурси за поддържане на летателната годност на авиационната техника. За поддържане също така на зенитно-ракетните и радиотехническите войски и логистичните структури – в изправност и в бойна готовност – за изпълнение на задачите, които произтичат от Конституцията на България и Стратегията за национална сигурност.

За поведението на личния състав на ВВС в условията на днешните предизвикателства мога да обобщя накратко, като кажа, че това е поведение достойно и отговорно. Ние продължаваме да носим непрекъснато бойно дежурство, непрекъснато дежурство по аварийно-спасително осигуряване, както и да изпълняваме допълнителни задачи по подпомагане на населението при кризи и бедствия.

– Настоящата година беше изключително натоварена за българските ВВС, какви основни задачи трябваше да се решават по време на ученията, тренировките и подготовките, преобладаващите от които бяха в международна среда?
– Подготовката на всички формирования във ВВС започна още от началото на учебната година, имайки предвид очакваните тренировки, които трябваше да се случат – международни, двустранни и многостранни. Основните задачи бяха свързани с поддържане, възстановяване и придобиване на морска подготовка на летателния състав, стрелба по земна и морска цел по прост и сложен маньовър, поддържане и възстановяване на групова слетяност на средна, малка и пределно малка височина. Също така свързани и с транспортиране и десантиране на личен състав, материални средства, въоръжение и техника и с непосредствена огнева поддръжка от щурмовите самолети и вертолети на сухопътната и морската съюзническа групировка. Става дума за участието на представители от други страни – членки на НАТО, както и партньорски държави по Програмата „Партньорство за мир”. Изпълнявахме и специални задачи в интерес на други ведомства с цел подпомагане на населението при потушаване на пожари и транспортиране на медицински екипи за извършване на животоспасяващи операции, трансплантиране на органи, превозване на болни в критично състояние до специализирани медицински центрове за оказване на необходимата лекарска помощ.

Всички тези задачи ги изпълнявахме, като непрекъснато поддържахме летателен състав и други авиационни специалисти от зенитно-ракетните и радиотехническите войски, за носене на бойно дежурство по „Еър полисинг” и за аварийно-спасително осигуряване.

– Какво показаха „двете вълни” на Програмата за интензивна летателна подготовка на млад летателен състав – в контекста на изключителната потребност от млади кадри за ВВС и на възстановяването на Висшето военновъздушно училище?
– „Двете вълни” от млад летателен състав, които се включиха в Програмата за интензивна летателна дейност показаха, че младите летци очакват и приемат с желание, с голяма мотивация подготовката на учебно-тренировъчните самолети PC-9M и L-39. Те напълно осъзнават, че това ще им даде ниво на подготовка, която ще им осигури възможност да бъдат приучени след това на следващия тип авиационна техника, която е боен самолет – МиГ-29 или някакъв друг, който ще бъде доставен за българските ВВС. Това, което трябваше да направим, е да изведем младите летци на необходимото ниво и те доказаха, че имат качества. Имат способности и огромно желание да служат във ВВС. За съжаление първите, които са подготвени и изведени на това ниво, в момента очакват следващата стъпка – приучването на боен самолет. Надявам се, че ще им дадем възможност на първо време то да стане на МиГ-29. Основание за това ми дават сключените и изпълняващите се договори за доставка на двигатели, други агрегати и резервни части. Това обаче няма да е достатъчно. Необходимо ще бъде също така разширяване на договорите, като те бъдат удължени в близките години и включат допълнителна авиационна техника. Този договор, който е свързан с доставката на ограничен брой двигатели и части, дава възможност само да поддържаме способностите на вече подготвените летци и да включим само ограничен брой от младите, които са достигнали необходимото ниво.

– Каква е Вашата оценка за „Шабла 2017”, защото това учение е своеобразен връх в постигнатото от ВВС в процеса на обучението, тренировките и подготовките?
– Мога да дам много висока оценка за всички участници от Военновъздушните сили – авиация, зенитно-ракетни и радиотехнически войски, логистични органи. Всички се справиха отлично по време на всички фази – на пребазиране до Шабла, развръщане на силите и средствата, изпълнение на поставените задачи по време на тактическото учение с бойни стрелби във взаимодействие с другите страни участнички. Не на последно място са и успешното прехвърляне на техниката, оборудването и личният състав обратно до пунктовете за постоянно базиране. Това е мащабна операция, която между другото дава възможност да се оцени изпълнението на маньовър при необходимост или при повишена готовност, или при криза. Авиацията изпълни всички задачи, включително по възстановяването и придобиването на морска подготовка на млади летци, възстановяване на подготовка за стрелба по морска цел, най-вече от ударните щурмови самолети и вертолети. Те доказаха пред висшето държавно и политическо ръководство, че и при сложната метеорологическа обстановка на море са подготвени да изпълнят всички задачи.

– Дебатът за придобиването на нов тип многоцелеви изтребител за България достигна доста широки мащаби. Независимо от това, като че ли от този дебат отсъстват редица важни неща и остават извън него. Какви са според Вас най-важните неща, които остават извън тази широка обществена дискусия?
– Подготовката за придобиване на новия боен самолет започна преди много години. Още през 2009–2010 г. започна сформирането на работни и експертни групи, които стъпка по стъпка разработваха документите и изискванията, за да отговорят на най-основния въпрос – какъв трябва да бъде самолетът, който трябва да дойде на въоръжение в България. На този самолет гледахме още тогава като на средство, което ще се използва най-напред за защита на страната, и то в един много дълъг период, който обхваща 40–50 години напред. Това е горе-долу жизненият цикъл на един нов самолет. Осъзнавахме отговорността, че той трябва да отговори не само на моментното състояние на международните отношения на България със света. Бяха привлечени специалисти изв ън ВВС и те дадоха експертното си мнение, че трябва да имаме средство, което да отговаря на изискванията на един бъдещ период и на една променена среда за сигурност. Затова всички експерти стигнаха до категоричния извод, че самолетът трябва да е многоцелеви. Трябва да има възможности да работи успешно денем и нощем, при всякакви условия срещу въздушни цели, както и да има голям боен радиус и да може да поразява земни и морски цели за осигуряване на нашите мисии зад граница в НАТО. Да може също така да нанася удари с високоточни оръжия по маневрени земни цели, които да бъдат успешно откривани и поразявани, без да се нанасят странични поражения на хора или на имущество. След това бяха разработени и конкретните методики. Това, разбира се, е само прелюдията към отговора на въпроса, какво важно се пропуска в дебата?

Според мен дебатът се политизира прекалено много. Той даде възможност и на неподготвени хора да търсят политически или медиен ефект. Волно или неволно те започнаха да слагат етикети и да засягат в някаква степен честта и достойнството на военните експерти, които участваха в работната група и като цяло на всички военнослужещи във ВВС. И не само във ВВС. Бих казал и във Въоръжените сили.

Има още нещо. Ние като експерти не можем да бъдем част от този политически дебат, а и не е редно. В това отношение сме ограничени и това ограничение е част от нашия воински дълг. Това обаче трябва да се отчита от хората, които са навън, но за съжаление не се отчита. А ние не можем да вземаме страна по чисто политически въпроси, затова се ограничаваме само в експертната област.

Има още един въпрос, който засяга мотивацията на специалистите и експертите. Някои от тях са силно демотивирани от начина, по който се представят нещата. Има млади хора, които приемат нещата много силно и лично и тръгват да търсят реализация извън ВВС. Ние правим всичко възможно да ги задържим, но все пак те чуват това, което се говори, и четат това, което се пише, и тъй като са много интелигентни, започват да планират бъдещето си в друга посока.

Чрез политизацията на дебата, като че ли се пренебрегва и истинското състояние на изправността на авиационната техника и нивото на бойната подготовка във войските на ВВС. Започва и едно противопоставяне, което е друг съществен въпрос – до противопоставяне между видовете въоръжени сили – кой е по-важен и приоритетен – което не трябва да се случва. Както и до противопоставяне на различни социални групи – между военни и цивилни, когато става дума за здравеопазване, образование, социална сфера. Това също не трябва да се случва.

Въпросите, които са важни, а остават на заден план, са и поетите от държавата ни ангажименти на Срещите на върха на НАТО в Уелс и във Варшава. От постигнатите там споразумения и договорености произтичат всички въпроси, които засягат модернизацията и повишаването на бойните способности, както и на оперативната съвместимост със съюзниците. Като че ли тези въпроси остават на заден план и се дебатират неща, не толкова съществени. А всички тези проекти за модернизация са в интерес и в изпълнение на поетите на тези срещи ангажименти. Не на последно място бих казал, че се накърнява като цяло и авторитетът на Въоръжените сили и на държавата като надежден и лоялен съюзник на страните – членки от НАТО, и Европейския съюз.

Коментари

blog comments powered by Disqus