Очаквано МО предлага на правителството да се купи F-16 (изцяло обновена)Напълно очаквано, Министерство на отбраната излезе с доклад, в който се предлага на Министерски съвет за започване на преговори за покупка на изтребители F-16 Block 70/72. Това стана днес, 21 декември 2018 г. В доклада се дава твърде малка и противоречаща си аргументация, като има и предложение до Народното събрание за фактическото анулиране на инвестиционния проект, който беше приет през юни тази година. С това се засилва впечатлението, че се касае за фактически чисто политически избор.

Докладът, представен пред медиите от заместник-министъра на отбраната, Атанас Запрянов, и от командира на ВВС, генерал-майор Цанко Стойков, на късна пресконференция, малко след 17 часа днес в сградата на Министерство на отбраната, казва че шведското предложение за доставка на изтребители Gripen C/D получава най-висока оценка на бойните възможности, докато американското предложение за F-16 Block 70 има най-дълъг очакван живот, но поради липса на информация, не е било възможно да се направи извод за финансовите параметри на офертите.

В доклада се казва още, че в шведското и италианското предложение нямало оферти за въоръжение „въздух-въздух” и е трябвало да се искат лицензи и разрешения от трети страни, което явно е основната причина за фактическото зачеркване на техните предложения.

Какво се случи?
На събитието, което бе обявено само час и половина преди започването му, в последния работен ден преди Коледните празници, освен заместник-министър Запрянов и командирът на ВВС присъстваха и министърът на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на икономиката Емил Караниколов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев и други официални лица.

Заместник-министър Запрянов заяви, че за него е чест и голямо удоволствие да оповести резултатите от работата на работните групи.

"Съвместната работна група завърши работата си с изготвяне на протокол. На база него и на доклада на политико-военната група е изготвен доклад, подписан от министрите на отбраната и на икономиката, който се внася за одобрение от Министерски съвет", съобщи заместник-министър Запрянов.

В последните изречения на доклада, който е в обем девет страници и е публикуван на интернет страницата на МО, е записано, че се предлага да се водят преговори само със САЩ за покупка на изтребители F-16 Block 70.

Изводите, които се излагат във въпросния доклад са общи и на места странни.

Според извод 1, получената информация в отговорите на запитванията за даване на оферти (RFP) не е била достатъчна за прилагане на методиката за избор, което да доведе до даване на индивидуални обобщени оценки. Това е било поради липса на информация за разходите в рамките на жизнения цикъл на предлаганите изтребители. По този начин фактически няма окончателна обща оценка за нито една от трите оферти.

В извод 2 се посочва, че въпреки положените усилия, не е била добита достатъчно информация за пълна оценка на офертите.

В извод 3 се казва, че цялата необходима наземна инфраструктура е отговорност на българската страна и нейната цена не е калкулирана. Това също заслужава внимание, защото трите машини имат различни изисквания и следователно, различни разходи по този параграф. Тези разлики, обаче не се отчитат.

В изводите под точка 4 се посочва изключително интересния факт, че шведското предложение за Gripen C/D получава най-висока оценка по графа „Оперативна ефективност“, което означава, че обобщените бойни способности на изтребителя са били оценени най-високо. На второ място в тази графа е поставен F-16, докато италианския Eurofighter е оценен най-ниско.

По показателя „Срок на експлоатация“ най-висока оценка получава американския F-16V, което не е изненадващо предвид неговия ресурс от 12 000 часа. На второ място е шведският Gripen C/D, който има ресурс от 8000 часа и на последно място е употребявания италиански Eurofighter, който вероятно има остатъчен ресурс от около 4 – 5000 часа, предвид, че е на възраст около 10 – 12 години.

При най-интересните показатели, където се сравняват оперативната и ценовата ефективност на сравняваните предложения, не е дадена оценка, като според доклада причината за това е: "липсата/непредоставянето на необходимата информация на част от въпросите в RFP". Не става обаче ясно, дали липсите са по всички оферти или само при някои от тях.

С това фактически в доклада се отказва да се говори за цени - както за придобиване, така и за експлоатация на изтребителите.

След тези изводи, от които излиза, че Gripen е по-добрият изтребител, но F-16 има по-дълъг жизнен цикъл и при липса на оценка за цените, докладът взима интересен завой.

"Следва да се отбележи, че за две от предложенията (Италия и Швеция) страните обвързват доставката на самолетите (по време и способности) с доставка от Република България по договори с трети страни на оборудване/лицензи/разрешения", пише в доклада.

Според доклада, в предложенията на Швеция и Италия липсвали ценови предложения за "оборудване/лицензи/разрешения". При италианската оферта трябвало да се купува отделно въоръжение "въздух-въздух", въпреки че в офертата имало включено някакво. В офертата на Швеция също липсвало въоръжение "въздух-въздух". В доклада се казва, че двете държави са потвърдили необходимостта от доставка на оборудване от трети страни.

"Не са налице данни дали оставащата сума до 1,5 млрд. лв. ще бъде достатъчна за закупуване на необходимото оборудване за самолета, включително боеприпаси за оръдието, ракети „въздух-въздух“ за малки дистанции и средни дистанции, доставяно от трети страни", пише в доклада по отношение на предложението на Швеция.

Генерал Стойков бе запитан за какво точно оборудване/лицензи/разрешения става въпрос и как това влияе на крайната оценка и защо води до отстраняване на оферти.

"Влизаме в конкретика, която касае чувствителна информация и на този етап не бих искал да я коментирам, тъй като това касае търговски въпроси, по които е поискана конфиденциалност", отговори лаконично командирът на ВВС.

В последните седмици представители на шведското правителство, както и на компанията производител Saab, на няколко пъти заявяваха, че тяхната оферта отговаря на всички български изисквания и е под българския бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС. Или това не отговаря на истината, или пък българската страна е променила изискванията си след получаването на офертите и не е приела шведските предложения. Така или иначе, по въпроса ще трябва да се търсят и дават отговори, защото явно това е основният аргумент за избора на F-16.

Практически с това приключват мотивите изложени в публикувания доклад.

В заключение, докладът предлага на Министерски съвет да го приеме и на своя страна да предложи на Народното събрание да се даде мандат за водене на преговори със Съединените щати за закупуване на F-16 Block 70.

В точка 4 от предложенията, които трябва да се отправят към Парламента се казва следното:

"Да разреши Проектът на международния договор по т.1 да се отклонява от задължителните изисквания, посочени в Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, одобрен с Решение на Народното събрание, ДВ, бр.51 от 2018 г., при условия на последваща ратификация на основание чл. 85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България и чл.15, ал.1 от Закона за международните договори на Република България."

Какво практически значи това?

Реално министърът на отбраната и министърът на икономиката предлагат на Правителството да поиска от Народното събрание да зачеркне приетия през юни 2018 г. Проект за инвестиционен разход (ПИР), с всички зададени параметри в него, като например - цена на проекта (1,5 млрд. лева без ДДС), срокове на доставка (първите самолети да са налични до 24 месеца след подписването на договора), изискванията за индустриално сътрудничество и всичко друго, което е посочено в документа.

Това не е изненадващо, предвид факта, че е вече и добре известно, че офертата на САЩ за осем новопроизведени самолета F-16 не влиза в бюджета (1,5 млрд. лева без ДДС), одобрен от Народното събрание и в допълнение самолетите не могат да бъдат доставени в рамкитена изисквания от България срок (първите самолети да пристигнат 24 месеца след подписване на договора).

"Придобиването на нов многоцелеви изтребител като F-16V Block 70 от САЩ, оборудван с последно поколение радар и въоръжение, ще издигне на ново качествено ниво бойните способности на българската бойна авиация. В същото време, в процеса на експлоатация и управление на жизнения цикъл на самолетите ще се елиминира зависимостта на Република България от трети страни. Мотивите за това предложение отговарят на интересите на външната политика и национална сигурност на Република България, както в региона, така и в съюзен формат", се казва в заключение на доклада.

Целият доклад може да прочетете тук.

Коментарите на място
Командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков заяви, че неговата работна експертна група е изготвила протокола си при спазване на принципите на обективност, безпристрастност и точност.

Видимо раздразненият военен министър се опита да се дистанцира от решението:

"Изборът не го прави министърът. Той е само посредник между работната група и Министерски съвет. Той подписва само доклада накрая. Не мога да не се опра на докладите на политико-военната група и междуведомствената работна група са направили. На тази база е направен докладът, който съм внесъл в Министерски съвет", заяви Каракачанов.

В същото време, Каракачанов почти в прав текст заяви, че не знае какви ще са реалните условия, като цени и срокове за доставка, при които ще бъдат получени изтребителите.

"Американското законодателство е такова, че не предоставя по-голямата част от информацията, преди да бъдат избрани и да започнат преговори "правителство-правителство". Това, което сме получавали в хода на разговорите с американската страна е, че цялата информация по офертата и евентуално подобряване на цената може да бъде постигнато само при директни преговори с тяхното правителство."

Каракачанов заяви, че ситуацията е такава, че или е трябвало да се спре цялата процедура и тя да се забави с година - година и половина, или да се пристъпи към директни преговори с "амбицията да подобрим цената и да получим всички параметри". Военният министър обяви и още, че ако се забавим с година - година и половина, можело да се стигне до времето, когато наближават редовните избори, а и тогава можело да няма пари за този проект.

"Ние никого не вадим от процедурата. Започваме я по нов начин. Ако не получим най-добрите условия, винаги имаме възможност да я продължим със следващите", каза още военният министър, след като бе запитан, защо всъщност се отстраняват Италия и Швеция.

Какво предстои?
Министър Каракачанов заяви, че докладът е внесен днес в Министерски съвет и предстои задължителния 14-дневен срок за неговото междуведомствено съгласуване. Този срок изтича на 4 януари 2019 г., което значи че докладът може да бъде разгледан на правителственото заседание на следващата сряда (9 януари).

След това Министерски съвет трябва да изготви отделно предложение до Народното събрание, с което да се поиска мандат за водене на преговори със САЩ и да се анулира Инвестиционния проект за нов изтребител, който бе приет през юни. Това предложение трябва да мине през ресорните парламентарни комисии и през гласуване в Пленарна зала.

Ако се работи с достатъчно висока скорост, то вероятно в началото на февруари 2019 г. правителството ще има картбланш да води преговори с правителството на САЩ за придобиване на изтребители F-16, като тези преговори няма да са ограничени от бюджета от 1,5 млрд. лева без ДДС, нито от срокове на доставка, нито от изисквания за индустриално сътрудничество и други.

Научихме ли нещо ново за офертите от доклада?

В доклада се съдържа много малко нова информация за получените оферти, но все пак могат да се направят някои изводи за условията, които се предлагат.

Така например се вижда, че от Италия и Швеция е била получена информация за евентуално повишаване на броя на доставените изтребители. От италианска страна не е получен конкретен договор, но от шведска има получени три опции – доставка на осем самолета при настоящите условия, доставка на девет самолета при намаляване на пакета с функционално оборудване или доставка на 10 самолета при намаляване на обема функционално оборудване и орязване на логистиката. Няма информация този въпрос да е бил поставян на американската страна.
Интересни са подробностите относно финансовите схеми, които са били предложени от участниците. По италианската оферта няма конкретна информация, но при американската е записано, че цялата сума по договора трябва да се предостави в рамките на еднократна авансова вноска, като е имало готовност за преговори по цената и евентуалното ѝ намаляване, след избор на щатската оферта. Шведското предложение е съдържало схема за петгодишно разсрочено плащане с опция за договаряне на схема за 10-годишно разсрочено плащане.

Изненадани има ли?
Решението, което се съдържа в доклада на двамата министри не е никаква изненада и облича в думи, желанието на управляващата коалиция за политическо решение по темата за избор на нов боен самолет. Да припомним, че през миналия петък премиерът Борисов лично посочи, че F-16 е по-добрият избор, а в последните месеци различни фактори в ГЕРБ пряко или косвено подкрепяха покупката на F-16 и открито се се изказваха срещу опцията за придобиване на Gripen.

Трябва да бъде ясно едно - F-16 Block 70 е способен боен самолет, който със сигурност ще свърши работа на българските ВВС.

Това обаче не променя няколко притеснителни факти, около решението. Не е ясно колко ще струва новият български изтребител и не е ясно дали той е най-оптималното решение, от гледна точки на финансите. Фактът, че в доклада на военният и икономическият министър почти няма думи за парите, които ще бъдат похарчени, сам по себе си е почти скандален. За сега има само неясното обещание, че цените ще бъдат намалени при преките преговори. Какво ще бъде това намаляване е неясно и още по-неясно е за сметка на кои способности ще стане то.

Почти комично е и друго, въпреки че в последните месеци ефирът бе оглушен от търдения от определени кръгове, че бойните способности на F-16 Block 70 са ненадминати, експертната група явно е била на съвсем друго мнение и така шведският изтребител Gripen C/D е получил по-висока оценка в графа „Оперативна ефективност”, имаща най-висока тежест в оценката. С колко е била по-висока тази оценка също не е ясно, поне засега.

Аргументите с които се зачеркват офертите на Италия и Швеция са странни – необходимост от доставка на оборудване от трети страни. Тези трети страни са всъщност една – САЩ. Става въпрос за доставка на въоръжението, което изрично е поискано да бъде американско (въпреки, че има и европейско такова), както и други системи от оборудването на машините, като например Link-16. Защо това е проблемен момент – пак не е ясно, но си струва да си спомним, че в последните дни в някои изказвания на представители на Lockheed Martin се четяха намеци за евентуални проблеми за доставка на това оборудване.

Решението е очаквано и в крайна сметка се върти само около едно нещо – желанието на премиера и неговата партия ГЕРБ за „стратегическо партньорство” със САЩ. В това няма нищо лошо, стига ползите и недостатъците да са изказани ясно и точно, но нищо такова не е станало факт. Напротив, изглежда, че един от големите проекти за превъоръжаване и над 1,5 млрд. лева е заложник на желанието за политическо оцеляване на управляващите.

Коментари

blog comments powered by Disqus