altЗаглавието на този редакционен коментар е една крилата (в буквалния смисъл) руска мисъл, която на български може да се преведе като „Пилотът е жив, полетът е успешен!”. Използваме го за заглавие, защото добре илюстрира най-важното при днешния инцидент – и двамата пилоти са живи и сравнително здрави! Отвъд това, остава обичайният медиен шум, който се разрази около, явно най-сериозното събитие за деня в България. А за съжаление, той може да се окаже по-вреден за военната ни авиация, отколкото загубата на един изтребител.

На първо място, дебело трябва да се подчертае, че преди излизането на заключението от работата на разследващата комисия, всякакви спекулации и теории за причините за инцидента ще са напразни. Засега е ясно, че при излитането си разбилият се МиГ-29УБ е закачил полосата със задната си част. Това е довело до възпламеняване на керосин и огромен огнен шлейф след самолета. Каква е причината за съприкосновението на изтребителя с пистата е рано да се каже (ако въобще това е причината за пожара), но вероятните причини не са много – технически отказ, или грешка на екипажа, или комбинация от двете. Какво точно се е случило днес сутринта на пистата в Граф Игнатиево, предстои да стане ясно.

Второ, без да е известна причината всяко безотговорно хвърляне на вината за инцидента на един или друг отговорен фактор е повече от вредно. В съвременната авиация никой инцидент не се случва просто така, а като правило е се поражда от цяла поредица проблеми, откази, недоглеждания и грешки. Лесно е вината да се хвърли на недостатъчното летене, което правят българските летци, но се пропуска фактът, че системата, която допуска и гарантира, че един пилот с даден нальот зад гърба си може да изпълнява дадени задачи безопасно е голяма и комплексна и определено не се състои от един човек или институция. Същото важи и за евентуален технически отказ, защото системата, която гарантира надеждността на даден самолет е комплексна.

Трето, глупаво и безотговорно е да се се връзва днешният инцидент с куцащия процес на покупка на нов боен самолет за ВВС. Нещата трябва да се гледат разделно. Трябва по безспорен начин да бъде показана причината за инцидента и тези причини трябва да бъде отстранена. Съвсем отделен е процесът на избор на нов изтребител. И двете теми са достатъчно сериозни и отговорни, а тяхното омесване рискува изкривяване на картината и изпускане на точната преценка.

Едно е сигурно, има нужда от обществен дебат за състоянието и бъдещето на военната авиация у нас, но този дебат трябва да дойде едва след изводите на разследващата комисия, когато със 100% сигурност се знаят основните и съпътстващи причини за инцидента. За съжаление, след месец или два, когато комисията излезе с изводите си, новината за падналия МиГ-29 отдавна ще е забравена и истински обществен дебат отново няма да има.

В заключение трябва да отбележим, че авариите и катастрофите са неразделно свързани с авиацията. Самолети са падали, падат и ще продължат да падат и в този извод няма нищо цинично, напротив, това показва статистиката. Остава въпросът този риск да бъде минимизиран до възможния минимум и разбира се хората, които го поемат да бъдат достатъчно компенсирани за него.  

Коментари

blog comments powered by Disqus