Катастрофата със Суперджет 100 поставя фокуса на процедурите по евакуацияКатастрофата със Суперджет 100 на Аерофлот, при която загинаха 41 души поставя фокуса върху процедурите по евакуация на пасажерите и върху поведенческия им модел, който ги кара да взимат със себе си своя ръчен багаж. Това пише известният експерт по авиационна безопасност Дейвид Камински-Мароу, в своя аналитичен коментар за Flightglobal.

Публикуваме коментара с някои съкращения:

„Анализът на оцеляемостта при катастрофата на Сухой Суперджет 100 на Аерофлот трябва да стигне и до ефектът на това, че пасажерите са се бавели за да взимат своя ръчен багаж, по време на евакуацията на самолета.

Този феномен е забелязван многократно и при предишни сходни инциденти, но същността на катастрофата от 5 май и големият брой загинали, над половината от намиращите се на борда, неизбежно ще доведе до нужда от отговор на въпроса – колко от жертвите са в резултат на пътници, които са се бавели заради багажа си.

От моментът, в който самолетът спира до моментът в който се отваря първата врата и се разпъва аварийната пързалка (слайд) минават 15 секунди. След още 10 секунди се отваря и втората врата.

Двата задни изходи са неизползваеми, тъй като са обхванати от силния пожар. Суперджет 100 няма други изходи.

Поради това, пасажерите от задната част на самолета трябва да чакат, докато пасажерите от предната част се евакуират. За това не помага и факта, че носът на самолета е вирнат нагоре, поради счупването на основните стойки на колесника.

Суперджет 100 на Аерофлот са конфигурирани за 87 пасажери – 12 в бизнескласата по схема 2-2 на ред и 75 места в икономичната класа, по схемата 3-2 на ред. По време на катастрофата на борда се намират 73 пасажери, което значи затоварване от почти 84%.

Според Аерофлот евакуацията е приключена за 55 секунди, но от видеоматериали публикувани в интернет, се вижда че няколко човека се евакуират 70 секунди след спирането на самолета. Не е ясно дали това са били пасажери или членове на екипажа.

Видеоматериалите, обаче показват ясно и че пасажерите масово носят големи куфари и друг ръчен багаж, което показва, че евакуацията е била далеч от оптималното.

През миналата година, австралийската гражданска цивилна администрация (CASA) публикува доклад за безопасността, в който ясно се казва, че пасажерите имат склонност да си взимат ръчния багаж, особено когато смятат, че няма пряка опасност за живота им.

В доклада се казва, че кабинния състав трябва да бъде обучен така, че по-категорично да показва на пасажерите, че трябва да оставят багажа си, както и да бъде обучен какво да прави в случай на това, че пасажерите не се подчиняват.

Австралийската администрация посочва, че част от проблема са маркетинговите похвати, които принуждават пасажерите да взимат все повече ръчен багаж. Това от своя страна е съпроводено с въвеждането на все по-големи багажни отделения в пътническата кабина. Поради това е все по-вероятно пасажерите да се опитат да спасят ценния си багаж.

Американският борд по транспортна безопасност е провела интервюта с над 400 пасажери преживели евакуация, като около половината са признали, че или са се опитали или директно са си взели ръчния багаж, като някои от тях даже са признали, че са се опитали да се връщат и да нарушават потока от евакуиращи се пасажери.

През миналата година бе публикуван и доклад на Кралското аеронавтско дружество във Великобритания, който посочва, че подобно поведение далеч не е ново и е било забелязано още през 1984 г. по време на катастрофата на Boeing 737-200 на Pacific Western Airlines в Калгари, Канада. Тогава самолетът излиза от пистата и се запалва, при което загиват 42 души, а оцелелите са едва седем. И тогава е имало ясна индикация, че пасажери бавят евакуацията за да си вземат ръчния багаж.

Кралското аеронавтско дружество анализира и евакуациите на 777-200 на British Airways в ЛАс Вегас през 2015 г. и на 777-300 на Emirates в Дубай през 2016 г. И при двата инцидента няма загинали, но и при двата пасажерите масово си взимат със себе си ръчния си багаж.

Изследването показва, че авиационната индустрия масово налага все по-високи такси за чекирания багаж, с цел той да бъде намален максимално, което да позволи по-бързо товарене и разтоварване на самолетите. В същото време, операторите се опитват да държат размера на ръчния багаж в разумни граници, но остава въпросът дали пасажерите си дават сметка, че могат да застрашат живота си и този на другите, ако не спазват разпоредбите на авиокомпанията и кабинния състав.

Изследването на Кралското аеронавтско дружество, обаче повдига ясно въпросът, дали пасажерите наистина разбират какви са опасностите от това да спират евакуацията за да си вземат багажа и защо кабинния състав им казва задължително да си оставят багажа.”

Коментари

blog comments powered by Disqus