Военно-политическата група няма да решава за новия изтребителВоенно-политическата група, която бе назначена от премиера Борисов в края на октомври, няма да взима решение за новия боен самолет, а само ще води преговори с потенциалните доставчици. Точният механизъм на решението, обаче продължава да е неясен. Това се чете от интервюто на заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов, публикувано в броя от днес, 16 ноември 2018 г., на ведомствения вестник „Българска армия”.

„И още нещо много важно, което трябва да знаят читателите – че политико-военната група има възложен мандат от премиера единствено и само да води разговори, да преговаря и да предоставя на съвместната работна група допълнително цялата информация, която ѝ е необходима, за да завърши своя обобщен експертен анализ. Тоест – да не се очаква, че политико-военната група води преговори за подписване на договори и предопределя коя опция ще бъде предпочетена. Нашият мандат е ограничен до това на политико-военно ниво ние, в контакт с министерствата на отбраната на тези страни, с които водим преговори, да доуточним офертите. Има много, много информация, която трябва да бъде доуточнена и предоставена от политико-военната група на съвместната работна група, за да завърши тя своите оценка и анализ”, заявява заместник-министър Запрянов.

Ако се тълкуват правилно думите на Запрянов, то излиза, че въпросната политико-военна група само ще води разговори по уточняването на офертите, като ще предоставя получената информация на експертната група, която ще извършва допълнителни анализи и оценки. Според Запрянов, в крайна сметка решението за избор на тип ще бъде на военния министър, който след това трябва да го представи на Министерски съвет. До момента, обаче министър Каракачанов не е потвърдил, че крайното решение за изтребителя ще е негово.

Тази информация, обаче влиза в сериозно противоречие с информацията, която бе изнасяна до сега за т.нар. „военно-политическа група”. Така например, в края на септември 2018 г., в отговор на парламентарен въпрос, военният министър посочи, че въпросната група ще води преговори и ще приключи работата си с предложение за избор на доставчик.

Няколко дни по-късно, заместник-министър Запрянов каза, че военно-политическата група щяла да излезе с доклад, а военният министър, на база него и доклада на експертната комисия, щял да вземе политическо решение.

Всичко това, обаче бе казано преди на 26 октомври 2018 г. премиерът Борисов да назначи военно-политическата група и да определи нейния мандат. Няма яснота какво е наложило промените от първоначалния замисъл, в който военно-политическата група решава, до сегашното състояние, в което тя само ще води преговори.

Запрянов хвърля и светлина по състава на военно-политическата група и признава, че той е начело ѝ:

„Разликата между съвместната работна група и политико-военната група е в това, че в политико-военната група са привлечени да участват заместник-министри. Председател на политико-военната група съм аз, като Министерството на отбраната е водещо в проекта. Има заместник-министър на външните работи, заместник-министър на икономиката. На определен етап ще бъде определен за участие и подпомагане на политико-военната група заместник-министър на финансите. Има представители от Държавна агенция „Национална сигурност” и други държавни структури. По отношение на военното представителство в политико-военната група е представена военната експертиза на най-високо ниво – от началника на отбраната, командира на ВВС, командира и заместник-командира на военновъздушната база в Граф Игнатиево”, разяснява Запрянов.

Заместник-министърът на отбраната заявява, че е възможно сериозно подобряване в офертите на страните-участнички и че това е основната задача на военно-политическата група, която се ръководи от него. От думите му се разбира, че в края на работата на групата, всяка страна участник трябва да даде своята последна и най-добра оферта. Сроковете това да стане, обаче не стават ясни.

Заместник-министър Запрянов потвърждава, че експертната група е излязла с предварителен протокол с анализ на офертите, но какво вече стана ясно – този анализ няма да бъде правен публично достояние.

„По отношение на оценката трябва да кажем, че нямаме идеална оферта. Ако има идеални оферти, няма да има фаза на допълнително преговаряне, изискване на допълнителна информация. Самият факт, че по всички оферти искаме допълнителна уточняваща информация, означава, че тези оферти са валидни, те имат реквизитите и изискванията които сме поставили в искането за предложение, но се нуждаят от допълнителни уточнения. И, естествено, във всяка от тях може да се направят подобрения”, казва още Запрянов.

Фактът, че реално няма оферта за F/A-18 Super Hornet бе известен още в деня на отваряне на офертите, но заместник-министърът на отбраната го потвърждава в днешното си интервю.

„На базата на тази информация съвместната работна група е преценила и предложила, че офертата за F-18 не отговаря на условията и на изискванията за пълна оферта. Тя е дефинирана само като намерение, поради което съвместната работна група не е оценявала това предложение и е предложила американската страна да бъде информирана, че всъщност F-18 няма реквизитите на оферта”, заявява още Запрянов.

В края на интервюто Запрянов прави коментар за прозрачността на избора и отчетността пред данъкоплатците:

„Разбира се, че има конфиденциална информацията по отношение на офертите, по отношение на параметрите. Има чисто военни изисквания, които също са конфиденциални. Но сме длъжни да водим равнопоставен диалог с всяка една от потенциалните страни – доставчици, които участват – Италия, Швеция, Съединените щати. Ние обясняваме на обществеността начина, по който работим. Но не коментираме параметрите, детайлите, цените и т. н. Казах, че параметрите са толкова много и едва ли е нужно на обществото да знае детайли, които са чисто технически и оперативно-тактически. Разбира се, когато стане въпрос за договаряне, основните параметри като цена, условия и т. н. ще бъдат дискутирани. Те няма да бъдат извън парламентарния контрол, извън обществения контрол. Но ние сме много далеч от този момент, в който можем да кажем какво имаме, обобщено, налично, „на масата”, на базата на което държавата ще започне да преговаря с другата държава. Ето това е моментът, в който вече, така или иначе, обществото и парламентът ще знаят. Още повече – договорът трябва да бъде утвърден, одобрен от правителството и от Народното събрание. Така че имаме и парламентарна процедура. Затова би следвало обществеността да няма притеснения относно някакви параметри, които биха останали скрити, недооценени или подценени”

Коментари

blog comments powered by Disqus