Конгресът бе уведомен за потенциална сделка за осем F-16 за България за приблизително 2,925 млрд. лева Късно вчера, 3 юни 2019 г., агенцията на Пентагона натоварена със сътрудничеството в сферата сигурността и отбраната DSCA (Defense Security Cooperation Agency) публикува уведомление до Конгреса на САЩ за потенциалната сделка за продажба на осем изтребителя F-16 за България. Приблизителната сума по сделката е $1,673 млрд. (2,925 млрд. лева по сегашния курс).

Публикуването на уведомлението до Конгреса на САЩ е необходима стъпка в рамките на процедурата за за продажба на военно оборудване в рамките на програмата FMS (Foreign Military Sales – чуждестранни/експортни военни продажби).

В уведомлението се изреждат стоките и услугите, които България смята да получи, като и се дава приблизителната стойност на сделката. В случая с българските F-16, сумата е $1,673 млрд. или 2,925 млрд. лева по сегашния курс на долара към лева.

В уведомлението е посочено, че то реално е внесено в Конгреса на САЩ на 30 май 2019 г. Сега тече срок от 15 дни, в които членовете на Конгреса се запознават със сделката и имат право да започнат процедура по спиране ѝ, ако сметнат, че тя нарушава интересите на САЩ. 

В случай, че няма възражение от страна на Конгреса (а такива са практически изключени), към България ще бъде изпратено писмо с официален отговор (Letter of Offer and Acceptance - LOA), което също така изпълнява и ролята на договор, който трябва да бъде подписан. Това нещо ще стане факт във втората половина на юни, след което тече срок от 60 дни, в които България може да подпише договора или да предприеме стъпки към предоговарянето му.

В документа депозиран в Конгреса на САЩ се посочва, че сделката ще е от полза на външната политика и националната сигурност на САЩ, както и ще подобри сигурността на съюзниците от НАТО. С въпросните самолети България ще осигури охраната на собственото си въздушно пространство и ще подобри съвместимостта си със САЩ. Според документа, България няма да има проблем в усвояването на изтребителите.

За основен изпълнител на сделката е посочен Lockheed Martin и също така е отбелязано, че не е известно да има офсетно споразумение по сделката.

Цялото уведомление може да бъде прочетено тук.

Какво иска България?
Уведомлението до Конгреса на САЩ съдържа конкретна информация за това, какво точно оборудване е поискала България в своето писмо с искане за обвързваща оферта (Letter of Request - LOR), което бе изпратено на 22 февруари 2019 г.

България иска да закупи осем броя F-16 C/D Block 70/72 (така е посочено в уведомлението, реално се касае за Block 70) с 10 двигателя General Electric F110 (два от тях резервни), 10 системи за обмен на данни Link-16 MIDS-JTRS (отново две резервни), девет AESA радар AN/APG-83 (един резервен), девет системи за опознаване „свой-чужд” APX-126 AIFF, 18 радиостанции AN/ARC-238 UHF/VHF SATURN, девет бордни компютъра MMC 7000AH (един резервен), девет навигационни системи LN-260 Embedded GPS/INS (една резервна), девет системи за самозащита AN/ALQ-211 (една резервна), девет системи за разпръскване на топлинни капани или диплонни отражатели AN/ALE-47 (с 4140 капана) и 48 гредови държачи за боеприпаси LAU-129 (по шест на самолет).

Цялото това изброено оборудване е прикрепено към самите изтребители, а допълнителните бройки са част от комплекта резервни части към изтребителите.

Освен това, България е заявила система и софтуер за планиране на мисиите JMPS, 20 комплекта нашлемна система за изобразяване и целеуказване JHMCS II, 10 броя очила за нощно виждане и две станции ROVER 6i за получава на картина на земята от целеуказващите контейнери на борда на изтребителите.

Най-голям интерес буди боекомплекта с който България заявява своите F-16, а той може да се определи, като повече от скромен.

Въоръжението „въздух-въздух” се изчерпва с 16 ракети за далечен бой AIM-120C-7 AMRAAM и 24 ракети за близък брой AIM-9X Sidewinder. Така за всеки свой F-16 България ще разполага с две AMRAAM и три Sidewinder, което е по-малко от боекомплект на самолет.

Отделно се доставя една резервна система за самонасочване за AMRAAM, четири резервни системи за самонасочване за Sidewinder. Заявени са и осем учебни ракети AIM-9X и 16 учебни AIM-120 (това са габаритно-масови макети на ракетите с напълно функциониращи системи за насочване, използвани в учебните въздушни боеве).

При въоръжението „въздух-земя” също нещата са повече от скромни. Търси се доставката на четири целеуказващи контейнера AN/AAQ-33 Sniper ATP, 24 броя свободнопадащи бомби Mk 82 (227 kg) с взриватели и шест инертни (учебни) бомби от същия тип, както и комплекти за преоборудването на тези боеприпаси в управляеми – 15 комплекта GBU-49 Enhanced Paveway II (комбинирано лазерно и GPS насочване) и още толкова GBU-54 Laser JDAM (комбинирано GPS и инерциално насочване). Освен това се иска и 28 малокалибрени управляеми боеприпаси GBU-39. Така реално България иска да получи едва 52 боеприпаса "въздух - земя" и целеуказващи контейнери, които позволяват тяхното използване на само четири от заявените осем F-16.

Разбира се, изтребителите вървят с бордните си 20-mm оръдия M61 Vulcan (заявено е и едно резервно), като към тях се 8250 20-mm снаряда PGU-27A/B.

Отделно се посочва, че в българската заявка се търси допълнително наземно оборудване, самолетообслужваща техника, документация, обучение на летателен и технически състав и други съпътстващи стоки и услуги.

Това ли ще е цената?
Най-интересната и най-стряскащата част от уведомлението до Конгреса на САЩ е посочената очаквана цена на сделката от $1,673 млрд. или 2,925 млрд. лева по курс на долара към лева от 3 юни 2019 г., фиксиран от БНБ. И всичко това, при първоначално определен от Народното събрание финансов таван от 1,5 млрд. лева.

И все пак, изниква въпросът, това ли ще е цената, която България трябва да плати за да получи посочения по-горе пакет?

Краткият му отговор е „не”, но за да стане ясно е добре да се върнем назад и да видим как е изграден пакета, който България иска и как е определена цената му.

Първоначалната оферта на САЩ за осем F-16 Block 70, плюс необходимото оборудване за тях, комплект въоръжение „въздух-въздух” и обучения на летателен и технически състав е била малко над 2 млрд. лева. Тази оферта е била направен на база на искането за предоставяне на оферти (RFP), което бе пуснато миналото лято и които оферти бяха получени на 1 октомври 2018 г.

В процеса на изготвяне на LOR България е решила да поиска допълнително оборудване и услуги, включително и пакет въоръжение „въздух-земя”. LOR е бил изпратен на 22 февруари 2019 г. Както АЕРО вече писа, в средата на март американската страна е заявила неформално, че поискания от България пакет е на стойност около $1,5 млрд. Не изненадващо, тогава военният министър Красимир Каракачанов хвърли в общественото пространство сумата от 2,5 млрд. лева, която Конгреса на САЩ можел да определи, като максимална.

Разликата от въпросните около $1,5 млрд. до посочената приблизителна сума от $1,673 млрд. идва от заложения финансов буфер, който е сложен за да обира форсмажорни увеличения в цената на отделните компоненти по него или желания за допълнително количество от вече заявеното оборудване.

Така, това което България е поискала в рамките на изготвения LOR е на реална стойност от около $1,4 - 1,5 млрд. (приблизително 2,4 - 2,6 млрд. лева). Подобна сума, обаче е абсурдно висока за оправдаване пред данъкоплатците, затова и ще се гони намаляването ѝ по всички възможни начини, които реално се изчерпват с намаляване на заявеното (било то въоръжение, оборудване, обучение, логистика и други подобни).

Уведомлението до Конгреса на САЩ очаквано ще постави МО и военният министър в светлината на прожекторите, предвид огромното разминаване между предвидения първоначално бюджет и приблизителната сума представена на Конгреса.

Борбата на пиар фронта започна почти веднага, като още в 00,51 часа на 4 юни 2019 г., от МО пуснаха прессъобщение, в което, волно или неволно, се замазва реалната ситуация с уведомлението, което е получено и цялостната ситуация около проекта. Така например се посочва, че стойността посочена в уведомлението е $1,6 млрд., когато посочената сума е по-близо до $1,7 млрд. Казва се и че Парламентът е разрешил цената на проекта за нов изтребител да бъде 1,8 млрд. лева, но се спестява уточнението, че това е сумата с ДДС, а без този данък тя е 1,5 млрд. лева. Всички суми, които американската страна дава са без българския ДДС. Твърди се и че Конгресът е одобрил финансовата рамка на сделката, когато реално одобрението идва от Държавния департамент, а Конгресът само се запознава с параметрите и има право да я блокира.

По-интересната част на среднощното съобщение на МО е друга:

„Тече двуседмичен срок, в който американското правителство ще предостави на българската страна проект на договор (LOA), в който очакваната цена за придобиване на осемте самолета с пакет от необходимите бойни способности ще бъде в рамките на 1,2 млрд. долара. След изтичане на двуседмичния срок и получаване на проекта на договор преговорният процес ще продължи.”

Посочената сума от $1,2 млрд. (2,1 млрд. лева) е много близка до това, което САЩ са дали като първоначална оферта (виж по-горе), а от прессъобщението може да се остане с впечатлението, че това, което се съдържа в уведомлението до Конгреса не е това, което ще бъде заложено в обвързващата оферта, която ще се получи в средата на месеца. Това е така, защото според МО в сумата от $1,6 млрд. (реално $1,673 млрд.) се включва:

„Пакетът включва стойността на осемте самолета с пълен комплект въоръжение „въздух-въздух“ и „въздух-повърхност“, всички допълнителни системи на самолета, както и бъдещите модернизации и нововъведени оръжейни системи.”

А след това се посочва, че в обвързващата оферта (LOA) ще се включва „пакет от необходимите бойни способности”.

Какъв ще е този пакет и как се дефинира необходимите способности, може само да се гадае, но трябва да се отбележи, че нещата, които най-лесно биха се орязали от сделката са неща, които са далеч от умовете на данъкоплатците, като например логистичния пакет, самолетообслужващата техника, оборудване за проверки, броя на обучените летци и инженери и други подобни. Не е за пренебрегване и факта, че някои неща могат да бъдат отложени във времето и поръчани на по-късен етап (примерно след две - три години), което също да доведе до привидно намаляване на сумата.

Не е и ясно и дали оценките на МО за по-ниска сума в обвързващата оферта ще се сбъднат, тоест, дали това са получени реални гаранции, има просто очаквания от наша страна или при посещението на българска делегация в началото на май вече са набелязани мерки за орязване на проекта и цената.

Така, дяволът ще бъде в детайлите, които е малко вероятно да станат публично достояние, а оптимизмът на МО, че има база за преговори при фиксирани и отдавна известни цени, може да се окаже празен.

При всички случаи обаче, темата с новите изтребители и най-вече тяхната цена ще бъде горещо обсъждана в близките дни, като могат да се очакват важни изказвания от ключовите играчи в процеса - премиерът Борисов и военният министър Каракачанов. Но нещо конкретно, отвъд клетвите, че цените няма как да не паднат, не може да се очаква и топката просто ще се потупа още известно време, докато дойде време за подписване на договор.

Коментари

blog comments powered by Disqus